Даниъл Силва
Другата жена (43)

41.
Вила „Уормуд“, Дартмур

Беше роден в първия ден на 1912 година в провинция Пенджаб, Британска Индия. Рожденото му име бе Харолд Ейдриън Ръсел Филби, но баща му — сприхавият дипломат, изследовател, ориенталист, приел исляма, Синджън Филби го нарекъл Ким. Кръстил го на Кимбъл О’Хара, героя на Ръдиард Киплинг от романа му за англо-руското съперничество и интригите между двете държави в Централна и Южна Азия. Между измисления герой на Киплинг и младия Ким Филби имало много повече общи неща от името. Филби също би могъл да мине за индиец.

Той се връща в Англия, когато е на дванайсет години, за да учи в престижното училище „Уестминстър“, а през есента на 1929 година, в навечерието на Голямата депресия, постъпва в Тринити Колидж в Кеймбридж. Там, като много други богати млади англичани от неговото поколение, веднага е омагьосан от комунизма. Получава степен по икономика и награда от Тринити Колидж на стойност четиринайсет паунда. Използва парите, за да си купи събраните съчинения на Карл Маркс.

Преди да си тръгне от Кеймбридж през 1933 година, признава на Морис Доб, марксически икономист и лидер на комунистическата клетка в Кеймбридж, че иска да посвети живота си на Партията. Доб го изпраща в Париж на среща с агент на Коминтерна, известен под името Гибарти, който пък го свързва с нелегалните комунисти във Виена. Това е разбунен град през есента на 1933 година. Филби участва в кървавите улични сблъсъци между австрийските левичари и фашисткия режим на канцлера Енгелберт Долфус. А после се влюбва в Алис Колман — Лици, млада разведена еврейка и всеотдайна комунистка с връзки със съветското разузнаване. Филби се жени за нея във Виенската община през февруари 1934 година и я отвежда обратно в Лондон, следващата спирка по неговия път към предателството.

Защото точно в Лондон в един топъл юнски ден, на пейка в Риджънтс Парк, Ким Филби се среща с очарователен къдрокос интелектуалец от Източна Европа, който се представя като Ото. Истинското му име е Арнолд Дойч — издирвач на агенти и вербовчик, който работи за НКВД във Великобритания. След време Филби ще разкаже на Ото за двама свои приятели от Кеймбридж, които имат подобни на неговите възгледи — Гай Бърджис и Доналд Маклийн. А по-късно Бърджис ще даде на Ото името на видния историк на изкуството Антъни Блънт. Блестящият математик Джон Кеърнкрос ще бъде петият. Филби, Бърджис, Маклийн, Блънт, Кеърнкрос: Кеймбриджката петорка. За да запази в тайна произхода им, Московският център ги нарича Великолепната петорка.

По предложение на Ото, Филби публично оповестява, че е симпатизант на нацистите, и започва кариера като журналист — първо в Лондон, а след това и в Испания. Там през 1936 година избухва Гражданската война, която противопоставя националистите на Франко срещу републиканците, подкрепяни от Москва.

Филби отразява войната от гледна точка на националистите, изпращайки задълбочени репортажи на няколко лондонски вестника, включително и на „Таймс“, като в същото време събира безценна разузнавателна информация от бойното поле за централата в Москва. В навечерието на новата 1937 година, по време на кървавата битка при Теруел, до колата, в която Филби яде шоколад и пие бренди, пада шрапнел. Тримата, които са вътре заедно с него, са убити намясто, но Филби получава само леко нараняване по главата. Франко лично го награждава с „Червен кръст“ за военни заслуги за подкрепата му за националистическата кауза. Въпреки че ненавижда фашизма, Филби запазва медала до края на живота си.

Бракът му с Лици Колман не оцелява след привидното му преобръщане към дясната политика. Двамата се разделят, но не се развеждат, а Лици се мести в Париж. Филби постъпва на щат в „Таймс“ и през 1940 година е един от шепата журналисти, избрани да придружат злополучния Британски експедиционен корпус във Франция. На връщане към Лондон след френския провал е в едно купе с Хестър Хариет Марсдън-Смедли, военен кореспондент ветеран от „Сънди Експрес“, която има много приятели и познати в британските тайни служби. Двамата разговарят надълго и нашироко за бъдещето на Филби. След като Великобритания се изправя пред угрозата от германско нашествие, той смята, че няма друг избор, освен да се запише в армията. „Ти си способен да направиш много повече за разгрома на Хитлер — казва Марсдън-Смедли. — Ще измислим нещо.“

Не след дълго — всъщност само след няколко дни — му се обаждат от МИ6. Филби е интервюиран два пъти, а МИ5 тайно разследва миналото му. Службите за сигурност слагат върху досието на Филби гриф: „Няма данни срещу него“, въпреки че в Кеймбридж е бил изявен комунист и шпионира за Москва от шест години. Той е допуснат в разузнаването.

Новата му кариера не започва обещаващо. Две седмици той седи в малка празна стая в централата на МИ6 на Бродуей 54 и не прави абсолютно нищо друго, освен да ходи на обилно полети с алкохол обеди заедно с Гай Бърджис, неговия колега шпионин от Кеймбридж. До лятото на 1941 година Филби вече е начело на много важното иберийско подразделение на Секция V, контраразузнаването на МИ6. От безопасно място на бюрото си той умело атакува широката разузнавателна мрежа на Германия в неутралните Испания и Португалия. Също така открадва всички тайни, до които успява да се докопа, и ги предава в претъпкани куфарчета на водещите си офицери в съветското посолство в Лондон. Същото правят и другите членове на шпионската група от Кеймбридж — Бърджис, Маклийн, Блънт и Кеърнкрос, до един окопани на влиятелни военновременни позиции.

Но звездата на Филби блести най-ярко. Централата на Секция V не е на Бродуей, а в голяма викторианска къща, наречена Гленалмънд, в село Сейнт Олбанс. Филби живее във вила наблизо заедно с Айлин Фърс, бивша служителка на охраната на „Маркс енд Спенсър“, която страда от силни пристъпи на депресия. Между 1941 и 1944 година тя му ражда набързо три деца. Доверените му колеги от Секция V, които се събират всяка неделя в неговата вила, щяха да бъдат шокирани, ако знаеха, че домакините им всъщност не са съпрузи. За Филби брак с Айлин е напълно изключен, той все още е женен за Лици Колман. Дори в личния си живот е склонен към измама.

До края на войната за всички в МИ6 вече е очевидно, че Филби е предопределен за велики дела. Но в иначе впечатляващото му досие зее само една празнина: той води войната от бюрото си и нито веднъж не се осмелява да излезе на терен. Началникът на МИ6 Стюарт Мингис търси начин да я запълни, назначавайки Филби за шеф на бюрото в Истанбул. Преди да тръгне за Турция, той слага ред в личните си дела, като тихо се развежда с Лици и се оженва за Айлин. Двамата сключват брак на 25 септември 1946 година на гражданска церемония в Челси, на която присъстват шепа близки приятели. Психически нестабилната булка е бременна в седмия месец с четвъртото им дете.

В Турция Филби настанява семейството си във вила на Босфора и започва да вербува мрежа от имигранти антикомунисти, които могат да бъдат внедрени в Съветския съюз. След това предава тази своя мрежа на Московския център, използвайки стария си приятел Гай Бърджис за посредник. Междувременно семейният живот на Филби се усложнява. Айлин е убедена, че съпругът й има извънбрачна афера със секретарката си. Тя е съсипана и си инжектира собствената си урина, от което сериозно се разболява. Филби я изпраща на лечение в частна клиника в Швейцария.

Хаотичният му личен живот не оказва никакво влияние върху шеметното му издигане в МИ6 и през есента на 1949 година той е изпратен във Вашингтон, където оглавява бюрото на службата. Бързо развиващата се разузнавателна общност на Америка изпитва уважение и възхищение към Филби заради неговия интелект и неустоим чар. Сред най-близките му довереници е Джеймс Джизъс Ангълтън, легендарният началник на контраразузнаването на ЦРУ, с когото се сприятелява в Лондон по време на войната. Двамата обядват редовно в ресторант „Харвис“ на Кънектикът авеню, като изпиват огромни количества алкохол и си доверяват тайни, които Филби веднага предава на Москва. Просторният му дом на Небраска авеню е популярно място за купони сред американските шпиони като Алън Дълес, Франк Уизнър и Уолтър Бедел Смит. Партитата там са легендарни заради алкохолното разточителство, което достига невиждани висоти, щом видният пияница Гай Бърджис е назначен в британското посолство във Вашингтон и се настанява в сутерена на Филби.

Но точно във Вашингтон започва краят на звездния му път. „Венона“ е кодовото име на една от най-секретните американски програми по време на Студената война. Без да разберат в Москва, американските криптоанализатори разгадават смятащия се за непробиваем съветски код и бавно разшифроват хиляди телеграми, прихванати от тях между 1940 и 1948 година. Те разкриват присъствието на близо двеста съветски шпиони в американското управление. Също така издават съществуването на мрежа от влиятелни агенти във Великобритания. Един от тях носи кодовото име Омир. Друг е познат като Стенли. Филби знае това, което американските разбивачи на кодове не знаят. Омир е Доналд Маклийн. А Стенли е кодовото име на шпионин, който в момента е началник на бюрото на МИ6 във Вашингтон. Това е самият Филби.

През април 1951 година екипът на „Венона“ свързва категорично Омир с Доналд Маклийн. Филби е наясно, че е въпрос на време да разберат истинската самоличност на агента, познат като Стенли. Примката около шията му се затяга и той изпраща Гай Бърджис в Лондон да нареди на Маклийн да бяга в Съветския съюз. Въпреки предупреждението на Филби да не го прави, Бърджис също бяга с помощта на базиран в Лондон съветски разузнавач на име Юрий Модин. Когато новината за дезертирането им достига до Вашингтон, Филби реагира с привидно спокойствие, макар дълбоко в себе си да е ужасен, че миналото му ще бъде разкрито. Същата вечер той заравя доставените му от Съветския съюз миниатюрен фотоапарат и филми в плитка яма в мериландските полета. След това се връща у дома и чака неизбежната повиквателна от Лондон.

Тя пристига след няколко дни под формата на написана на ръка бележка, последвана от телеграма, с която канят Филби в Лондон, за да обсъдят с него изчезването на двамата му приятели от Кеймбридж. Първият му разпит е проведен в централата на МИ5 — Лекънфийлд Хаус. Ще последват още много. В нито един от тях Филби не признава, че именно той е предупредил Маклийн за предстоящия арест или че е Третият от кеймбриджките шпиони, макар в МИ5 твърдо да вярват, че е виновен. В МИ6 не са убедени. Но под натиска на американците шефът Мингис няма друг избор, освен да се раздели с най-голямата си звезда. Въпреки щедрото обезщетение, финансовото положение на Филби бързо се влошава. Той започва работа в малка фирма за внос и износ, а Айлин — в кухнята на къща на Итън Скуеър. Отношенията им са толкова обтегнати, че Филби често спи в палатка на двора.

Постепенно обаче облакът на подозрението се разнася и след последен разговор в приятелски дух през октомври 1955 година МИ6 обявява, че Ким Филби не е съветски шпионин. МИ5 реагира гневно, както и Дж. Едгар Хувър, яростният антикомунист, който оглавява ФБР. Той стои и зад сензационна публикация в „Ню Йорк Сънди Нюз“, обвиняваща Филби, че е Третият. Гръмва публичен скандал. В Парламента се замерят с обвинения, а репортерите следват Филби навсякъде. Но външният министър Харолд Макмилън слага край на това. На 7 ноември 1955 година той се изправя в Парламента и заявява: „Нямам основание да смятам, че господин Филби е предал интересите на своята страна“. На следващия ден самият Филби свиква пресконференция в дневната в апартамента на майка си в Дрейкот Гардънс и демонстрирайки впечатляващ чар, заявява, че е невинен. Бурята отминава. Ким Филби официално е реабилитиран.

Което означава, че за него няма никакви пречки да продължи кариерата си. Официално завръщане на работа все още не е възможно, но Никълъс Елиът, най-близкият приятел на Филби от МИ6, урежда той да бъде пратен в Бейрут като репортер на свободна практика за „Обзървър“ и „Икономист“. А това назначение ще му даде възможност и да шпионира като допълнителна работа. Необременен от петте си деца и болнавата си съпруга, които с радост оставя в ужасното лондонско предградие Кроубъро, Ким Филби се появява в града, известен като Париж на Близкия изток. Пристига на 6 септември 1956 година и веднага поема към бара на хотел „Сейнт Джордж“. На следващия ден се среща с офицер от бюрото на МИ6 в Бейрут. Името му е Артър Сиймор.