Елизабет Страут
Момчетата Бърджес (6)

5

Джим, загорял и лъснал от пот, стоеше в тяхната стая и демонстрираше на Хелън защо играта му на голф е била успешна.

— Всичко идва от китката, виждаш ли? — той приклекна леко, изви лакти и замахна с невидимия си стик. — Виждаш ли това, Хели? Видя ли какво направих с китката?

Тя го увери, че е видяла.

— Страхотно беше. Дори онзи тъпанар докторът трябваше да се съгласи. Той е от Тексас. Ниско, отвратително, пикливо джудже. Дори не знаеше какво означава тексаски чай. Та аз му обясних — Джим тържествуващо сви рамене. — Рекох му, то е онова нещо, дето вашите момчета използват, за да убиват хора, сега, когато спряха да ги пържат по-бързо и от пържени картофки. Натриев тиопентал, панкурониев бромид и калиев хлорид. Не гъкна. Тъпанар. Само едва се усмихна. — Джим избърса с длан челото си, после се нагласи в поза да покаже още един замах. Зад него стъклената врата към патиото беше открехната и Хелън мина край съпруга си и купата с лимони на масата, за да я затвори. — Виждаш ли това? Хубаво! Казах му на тоя муньо — продължи Джим, като избърса лицето си в ризата за голф. — Ако вие, момчета, вярвате в смъртното наказание, абсолютно очевиден индикатор, че цивилизованото общество е корумпирано от нехуманност, защо поне не обучите неандерталските си екзекутори да прилагат тексаския чай както трябва? Вместо да го набивате в мускулите и да карате горкия нещастник просто да лежи там… Знаеш ли какъв доктор беше тоя? Дерматолог. Опъване на лицето. Закръгляне на задника. Отивам под душа.

— Джим, Боб се обади.

Джим спря на средата и се обърна.

— Зак е тръгнал отново на работа. Определили са му двеста долара гаранция. Сюзан също беше на работа. Няма да му повдигнат обвинение още няколко седмици и Боб каза, че Чарли Тибетс знае как да направи това. Мисля. Съжалявам, не разбрах добре тази част — Хелън започна да издърпва чекмеджето на бюрото, за да покаже на Джим малките подаръчета, които беше купила да изпрати на децата.

— Така го правят там горе — обясни Джим. — Има календар на повдигането на обвинения. Зак трябва ли да се яви лично?

— Не знам. Не мисля.

— Как ти звучеше Боб?

— Ами като Боб.

— Какво значи това „като Боб“?

Чувайки тона му, Хелън затвори чекмеджето и се обърна с лице към него.

— Какво искаш да кажеш с „какво значи това“? Попита ме как звучеше. Като Боб. Звучеше като Боб.

— Любима, малко ме объркваш. Мъча се да разбера какво става в онази забравена от бога дупка и като ми казваш, че звучал като Боб, никак не ми помагаш. Какъв смисъл влагаш в това „звучи като Боб“? Звучеше ли бодро? Или сериозно?

— Моля те, не ме подлагай на кръстосан разпит. Ти беше този, който си гледаше кефа на игрището за голф. Мен ме върза тук с киселата Дороти, която ме принуди да чета за бежанските лагери в Кения, а това не е забавно като да играеш голф. И после моят мобилен телефон звъни — знаеш, нали, Петата на Бетовен, която децата нагласиха за обажданията на Боб — е, та аз знаех, че се обажда Боб, и трябваше да седя и да разговарям с него, все едно ти бях секретарка, защото той е достатъчно наясно, та да тръгне да те безпокои.

Джим седна на леглото и се загледа в килима. Хелън познаваше този поглед. Бяха женени от много години. Джим много рядко ѝ се ядосваше и тя оценяваше това, защото винаги го бе смятала за признак на уважение. Но когато изглеждаше, че сякаш се мъчи да остане разумният, изправен пред нейното глупаво държание, трудно можеше да го понесе.

Сега тя се опита да го обърне на майтап.

— Окей. Давай — гласът ѝ не звучеше насмешливо.

Джим продължи да гледа в килима. Накрая попита:

— Помоли ли или не да му се обадя обратно?

— Не.

Джим се обърна с лице към нея.

— Това е всичко, което искам да знам — стана и се запъти към банята. — Отивам да се изкъпя и съжалявам, че трябваше да си с киселата Дороти. Никога не съм я харесвал.

— Шегуваш ли се? Тогава защо сме тук с тях?

— Тя се омъжи за моя съдружник, Хелън — вратата на банята се затвори и след минута се чу звукът на течащата от душа вода.

На вечеря седяха навън и наблюдаваха как слънцето залязва над водата. Хелън бе облечена с бялата си ленена блуза и черните три четвърти панталони Capri, с обувките балеринки. Алън се усмихна и каза:

— Момичета, много сте красиви тази вечер. Какво сте си планирали за утре? — Седнал до жена си, той не преставаше да масажира ръката ѝ. Дланта му беше луничава. И предимно плешивата му глава също беше луничава.

Хелън рече:

— Утре, докато вие, момчета, играете голф, двете с Дороти смятаме да опитаме закуските в „Лемън Дроп“.

— Хубаво — каза Алън.

Хелън попипа обецата си и си помисли: „Колко е отвратително да си жена.“ А после: „Не, не е вярно.“ Пийна си от питието и попита Джим:

— Искаш ли да пробваш от моето уиски с лимон?

Той поклати глава. Беше се надвесил над масата и изглеждаше отнесен.

— Подпийна повече, а, Джим? — обади се Дороти.

— Джим почти не пие, мислех, че го знаеш — рече Хелън.

— Бои се да не изгуби контрол? — попита тя и гневът като игла прониза Хелън. Но Дороти продължи: — Вижте — и посочи. Наблизо мъничко колибри навря дългата си човка в едно цвете. — Колко сладко — Дороти се приведе напред, стискайки с длани облегалките на стола. Хелън почувства как Джим сграбчи коляното ѝ под масата, а Хелън нацупи устни едва-едва, за да наподоби целувка. После четиримата се захванаха, без да бързат, с вечерята, приборите потракваха тихо, а Хелън, след още едно уиски с лимон, дори им разказа историята за нощта, когато бе танцувала на масата в една боулинг зала след делото на Уоли Пакър. Бе улучвала безотказно едно след друго — невероятно! После пи твърде много бира и танцува на масата.

— О, съжалявам, че съм го изпуснала — рече Дороти.

Алън се взираше в Хелън с празен, но любезен израз, който сякаш се задържа прекалено дълго. Пресегна се и леко я докосна по ръката.

— Джим е късметлия — промълви.

— Така е — отговори Джим.