Елизабет Страут
Момчетата Бърджес (31)

8

Беше точно след Деня на труда, когато Хелън случайно срещна Дороти в една зарзаватчийница. Беше на касата и плащаше три стръка слънчоглед. Продавачът ѝ ги увиваше в хартия и Хелън бе отворила портмонето си, когато се обърна и видя Дороти.

— Здрасти — поздрави я, защото при вида ѝ носталгията по приятелството им се завърна. — Как сте? Сега ли се връщате от Бъркшир? Ние прекарахме август в града, което не сме правили от години, но, разбира се… Джим искаше да започне нещата. — Хелън приключи с плащането, взе цветята в ръце. — Вълнуващо е за нас, но наистина сякаш идва краят на една ера.

— Какво е вълнуващото за теб, Хелън?

По-късно тя не можеше да се сети какво бе купувала Дороти в онзи ден, само че стоеше зад нея на опашката, когато тя ѝ каза ентусиазирано:

— Че Джим излиза на самостоятелна работа.

А Дороти отвърна:

— Какви красиви слънчогледи, Хелън.

Тя си спомни по-късно комбинацията от прикрита изненада и малко съжаление, изписана по лицето на Дороти. Така си го спомняше Хелън след това (а и през целия си живот), след като откри, че Джим е бил помолен от Алън да напусне фирмата, че е бил заплашен от съдебен процес за сексуален тормоз в резултат на предполагаеми интимни отношения с негова подчинена, използвал е своята власт и влияние, за да постави служителката си в неудобно положение… Всичко бързо е било покрито, на младата жена са дали голяма сума, вестниците не са се докопали до случая. В продължение на пет седмици Джим Бърджес се беше обличал всяка сутрин, взимал бе адвокатското си куфарче, целувал бе Хелън на вратата и бе прекарвал деня в обществената библиотека на Манхатън. Казал бе на жена си, че новата политика на фирмата изисквала личните им разговори да се осъществяват с мобилните телефони, затова било важно да не го търси чрез телефонистката, и тя естествено бе приела. Джим все по-често споменаваше, че не се чувства щастлив на работа, и Хелън каза:

— Добре, защо най-сетне не излезеш самостоятелно? С твоята репутация и умения ще можеш да си подбираш всичко както си поискаш.

Той се безпокоеше от разходите по поддържането на кантора.

— Но ние имаме парите. Да използваме малко и от моите — възкликна Хелън. Седеше с него вечер, изчисляваше наеми и режийни сметки, разходи за секретарска работа и съдилища. Обади се на приятелка на своя приятелка, която беше брокер за офиси и търговски площи. Предлагаха офис на двайсет и четвъртия етаж в сграда в Долен Манхатън, а ако не му харесаше, имаше други възможности. Вярно, помисли си, че Джим не е толкова въодушевен от свободата си, колкото се очакваше, при положение че получаваше това, което бе искал. Тя щеше да запомни това. Вярно беше също, че по-рано през пролетта бе намерила дълъг светъл косъм на ризата му, когато приготвяше дрехите за химическото чистене, и това беше вярно, но какво ли можеше да си помисли Хелън Фарбър Бърджес за някакъв си дълъг и светъл косъм, открит върху ръкава на ризата на съпруга ѝ? Нима беше лаборантка от съдебна медицина?

В джоба на панталона му една сутрин, няколко дни след като срещна Дороти (Джим беше извън града, вземаше показания под клетва в Атланта), Хелън откри визитката на някоя си, който се рекламираше като „житейски наставник“. Вашият живот е моя работа. Тя седна на леглото. Не ѝ хареса думата работа. Цялото това нещо не ѝ хареса. Обади се на мъжа си по мобилния телефон.

— О, тази идиотка — рече той. — Някаква жена, която разглеждаше същия офис. И си даде картичката на агента, на всички.

— Терапевт разглеждаше същия офис, който и ти? От какво пространство се нуждае такъв човек, за да работи? И какво, за бога, изобщо означава житейски наставник?

— Хели, не знам. За бога, миличка, забрави.

Хелън остана седнала на леглото дълго време. Сети се как Джим напоследък не спи добре, как отслабна. Мислеше си, че промененото отношение на Боб — той сякаш просто се беше отдръпнал от Джим, така както Зак се бе отлюспил от Сюзан — има нещо общо с това. Едва не се обади на Боб, но му беше обидена, че изчезна. Накрая вдигна телефона и звънна на приятелката на своята приятелка, за да ѝ каже, че иска да види офисите, които Джим е разглеждал, но агентката звучеше объркано и каза:

— Г-жо Бърджес, съпругът ви не е разглеждал никакви офиси.

Когато се обади на Джим по мобилния, вече трепереше. Чу как той замлъкна, а после ѝ каза тихо:

— Трябва да говорим — и след миг още по-тихо: — Ще се върна утре. Тогава ще поговорим.

— Искам да вземеш самолет веднага. Сега искам да говорим — настоя Хелън.

— Утре, Хели. Трябва да свърша със свидетелите.

Сърцето на Хелън биеше като на птичка, носът и брадичката я засърбяха. Завладя я странното чувство, че трябва да иде и да купи бутилирана вода и фенерчета, и батерии, и мляко, и яйца, както правеше, когато имаше предупреждение за ураган. Но остана вкъщи. Изяде парче студено пиле, докато гледаше телевизия. Чакайки съпруга си да влезе през вратата.