Майкъл Добс
Последното раздаване (29)

Глава двадесет и седма

Гърците измислили демокрацията. Нищо чудно, че оттогава предизвикват само хаос.

Жълтото око на негостоприемното левантийско слънце се взираше в кипърската столица и печеше тесните улици в централната част като тухли в пещ. Хю Мартин изпита облекчение, когато стигна до климатизираното убежище на бившата електростанция, която беше превърната със значително въображение в един от най-елитните ресторанти в старата част. Творби на съвременното изящно изкуство се състезаваха с изкусно приготвената храна и дългия винен лист за вниманието на заможната клиентела, към която принадлежеше и Дино Николаидес — редактор на кипърски седмичник, който беше решил да проведе подробно интервю с госта си. Поради тази причина беше уредил една уединена маса до вратата към задната градина.

Мартин се извини на редактора за присъствието на Драже — през последните дни атмосферата в Никозия се беше вмирисала като несъбран боклук, а протестите, под една или друга форма, се бяха превърнали в ежедневно събитие, като демонстрантите ставаха все по-объркани дали врагът са турците, британците или самото кипърско правителство.

— Лятна лудост — съгласи се и редакторът, а Драже беше настанен на един висок стол до бара.

Ако мебелировката и декорацията бяха модни, то гостоприемността беше в духа на най-добрата кипърска традиция и Мартин скоро се поотпусна. Драже обаче не можеше да си позволи подобен лукс, защото наскоро беше зачислен в Ордена на грилованите тестиси от своите началници след фиаското пред музея. „Никога повече“, смъмриха го те. „По-добре жена ти да получава издръжка като вдовица, отколкото да те направят на магаре по вечерната емисия новини.“ Никога повече, беше се заклел Драже. Той гледаше с ястребов поглед от високия стол, барабанеше нервно с пръсти по коленете си, а на барплота до него лежеше небиещата на очи чантичка, в която държеше нещата „от първа необходимост“. Усмихна се любезно, но не отговори на двамата кипърци, които си поръчаха питиета до него на бара.

Инцидентът се случи с извънредна бързина. Малко след като им сервираха ястията, един посетител от близката маса стана и се приближи, за да поздрави редактора и дипломата — действие, което само по себе си не предизвикваше кой знае какво подозрение в такова малко общество. Драже обаче веднага беше нащрек, псувайки, че ярката светлина от прозореца зад тях изгаряше ретината му и превръщаше хората около масата в неясни силуети. Той премигна, премигна отново, търсейки в профила на новодошлия сигнали за нещо необичайно. Драже не забеляза — нямаше как да забележи при тези обстоятелства — как очите на върховния комисар се разширяват от уплаха и търсят неговите. Ръцете на Мартин останаха неподвижни на масата, както му беше наредено. И точно в момента, когато на Драже му се стори, че вижда очертанията на цев на пистолет да се подава от другата ръка на натрапника, вратата, която водеше към градината и беше точно зад масата, започна да се отваря. Страхът започна да тече във вените му. Драже сграбчи чантичката си.

Невъзможно! Когато опита да отвори ципа, откри, че той е намазан със секундно лепило. Детска игра! Но извънредно ефективна. Ципът беше запечатан, револверът и аларменият предавател вътре бяха недостъпни, все едно стояха заключени в сейфа на учреждението. Двама мъже — същите, които стояха на бара до Драже — влязоха през задната врата. Единият размахваше нещо, което на фона на ярката светлина изглеждаше като автомат, а другият вдигна върховния комисар и го избута навън. Автоматът се насочи в посока на Драже и за няколко секунди остана фиксиран върху него. После и той изчезна. Не се чу дори крясък, всичко стана толкова бързо, че повечето посетители продължаваха да се наслаждават на храната в чиниите си — първият сигнал за някаква тревога дойде чак когато Драже изрита назад стола си, хвърляйки се към вратата. А тя се оказа, както той знаеше с всяка фибра на тялото си, заключена. Докато излезе през главния вход на ресторанта и заобиколи до окичената с хризантеми градина, колата на похитителите вече ускоряваше и изчезваше в тесните улички със занаятчийски дюкяни. Той не видя дори каква марка беше, камо ли регистрационен номер.

Беше загубил британския върховен комисар.