Дан Браун
Произход (78)

77.

— Робърт?… — шепнеше някакъв глас. Лангдън се опита да отговори, но главата му се пръскаше.

— Робърт?…

Една нежна длан го погали по лицето и професорът бавно вдигна клепачи. В първия момент си помисли, че сънува. „Над мен се е надвесил бял ангел“.

Когато позна лицето й обаче, се усмихна немощно.

— Слава богу! — въздъхна Амбра. — Чухме изстрела. — Тя приклекна до него. — Не се изправяй.

Изведнъж го заля страх.

— Мъжът, който ме нападна…

— Вече го няма — успокои го Амбра. — Нищо не те заплашва. — Тя посочи през ръба на централната шахта. — Той падна. Чак долу.

Робърт трябваше да положи усилия, за да осмисли тази информация. Всичко постепенно се връщаше в ума му. Докато мъглата се разнасяше, той направи проверка на състоянието си. Вниманието му се насочи към силното пулсиране в левия му хълбок и пронизващата болка в главата му. Като че ли нямаше нищо счупено. По стълбището отекваха полицейски радиостанции.

— Колко време… бях…

— Няколко минути — каза Амбра. — Ту идваше на себе си, ту се унасяше. Трябва да те прегледат.

Професорът предпазливо се надигна, седна и се облегна на стената.

— Беше морският… офицер. Онзи, който…

— Знам. Онзи, който уби Едмънд. Полицията току-що го разпозна. Те са долу при трупа и искат да дадеш показания, но отец Жоаким им каза никой да не се качва преди екипа от Спешна помощ, който би трябвало да се появи всеки момент.

Лангдън също кимна. Главата му се пръскаше.

— Сигурно ще те закарат в болницата, така че трябва да поговорим още сега… преди да пристигнат.

— За какво… да поговорим?

Тя го погледна загрижено, после се наведе към ухото му и зашепна.

— Не си ли спомняш, Робърт? Ние я открихме — паролата на Едмънд: „Отишли са си мрачните религии и благата наука се е възцарила“.

Думите й пронизаха мъглата като стрела и Лангдън се поизправи. Мислите му внезапно се бяха прояснили.

— Благодарение на теб стигнахме дотук — продължи Амбра. — Аз ще свърша останалото. Ти каза, че можеш да намериш Уинстън. Компютърната лаборатория на Едмънд. Само ми обясни къде да отида и по-нататък ще се справя сама.

Спомените му нахлуха обратно като придошла река.

— Наистина мога. — „Поне така си мисля“.

— Обясни ми.

— Трябва да отидем в другия край на града.

— Къде?

— Не знам адреса. — Професорът опита да се изправи и се олюля. — Но мога да те заведа…

— Седни, Робърт! — спря го Амбра.

— Да, седнете! — разнесе се мъжки глас и на стълбището под тях се появи задъханият Беня. — Екипът от Спешна помощ пристига всеки момент.

— Нищо ми няма — излъга Лангдън. Зави му се свят и той се облегна на стената. — С Амбра трябва да тръгнем веднага.

— Няма да стигнете далече — каза предстоятелят, докато продължаваше бавно да се изкачва. — Полицията ви чака. Искат да дадете показания. А и катедралата е обградена от медиите. Някой им е съобщил, че сте тук. — Стигна до тях и уморено се усмихна на Робърт. — Между другото, с госпожица Видал се радваме, че сте добре. Вие ни спасихте живота.

Професорът се засмя.

— Аз пък съм убеден, че ни спасихте вие.

— Е, както и да е. Просто исках да знаете, че няма да можете да се измъкнете от стълбището, без да се сблъскате с полицията.

Лангдън предпазливо се хвана за каменния парапет и се надвеси над него. Мрачната сцена долу му се стори страшно далеч — проснатият в неестествена поза Авила, заобиколен от неколцина полицаи с фенерчета в ръце.

Докато се взираше надолу по витото стълбище, отново се възхити на изящната, напомняща наутилус конструкция на Гауди и си спомни за уебсайта на музея на архитекта в подземието на катедралата. Там бяха изложени разкошни макети на „Саграда Фамилия“, прецизно изработени с CAD програми и грамадни 3D принтери и илюстриращи дългата еволюция на сградата от полагането на основите до бъдещото завършване на строежа, до което оставаха най-малко още десет години.

„Откъде идваме? — помисли си Робърт. — Къде отиваме?“

Фотографската му памет внезапно възпроизведе един от макетите, представящ настоящото състояние на катедралата и озаглавен „Саграда Фамилия днес“.

„Ако този макет е актуален, все пак има изход“.

Той рязко се завъртя към Беня.

— Отче, ще предадете ли нещо от мое име на един човек навън?

Свещеникът се озадачи.

Когато Лангдън им изложи плана си за бягство от църквата, Амбра поклати глава.

— Невъзможно, Робърт! Там горе няма къде…

— Всъщност има — прекъсна я отец Жоаким. — Няма да е там завинаги, но господин Лангдън е прав. Идеята му е напълно осъществима.

Амбра се изненада.

— Но, Робърт… даже да успеем да се измъкнем незабелязано, сигурен ли си, че не трябва да отидеш в болница?

Точно в момента Лангдън не беше сигурен почти за нищо.

— Ако се наложи, ще отида после — отвърна той. — Сега сме длъжни пред Едмънд да довършим започнатото. — Обърна се към Беня и го погледна в очите. — Трябва да ви разкрия защо дойдохме тук, отче. Както знаете, тази вечер убиха Едмънд Кърш, за да му попречат да обяви едно научно откритие.

— Да, и ако се съди по встъплението на Кърш, според него това откритие ще нанесе тежък удар на религиите в света — каза предстоятелят.

— Точно така. И тъкмо затова смятам, че трябва да съм откровен с вас. С госпожица Видал дойдохме в Барселона, за да се опитаме да оповестим откритието на Едмънд. Почти успяхме. Тоест… — Робърт замълча за миг. — Като ви моля за помощ, аз всъщност искам от вас да ни съдействате да излъчим думите на един атеист по цялото земно кълбо.

Старият свещеник протегна ръка, постави я на рамото му и се позасмя.

— Едмънд Кърш не е първият атеист в историята, който твърди, че „Бог е мъртъв“, професоре, нито ще е последният. Неговото откритие, каквото и да е то, несъмнено ще бъде обсъждано от всички страни. Човешкият интелект винаги е еволюирал и не е моя работа да преча на това развитие. Според мен обаче интелектуалният прогрес никога не е бил възможен без Бог.

С тези думи отец Жоаким им се усмихна окуражително и заслиза по стълбището.

Докато чакаше в хеликоптера ЕС 145, пилотът все по-загрижено наблюдаваше растящата навалица пред портала на „Саграда Фамилия“. Двамата агенти от Гуардия Реал не му се бяха обаждали и той тъкмо се канеше да ги повика по радиостанцията, когато един дребен мъж с черно расо се появи от катедралата и се приближи до вертолета.

Свещеникът се представи като отец Жоаким Беня и му съобщи ужасяващата новина, че двамата агенти са убити и че бъдещата кралица и Робърт Лангдън незабавно трябва да бъдат евакуирани. И сякаш това не беше достатъчно шокиращо, Беня му обясни точно от къде трябва да вземе пътниците си.

„Невъзможно“ — помисли си пилотът.

Но когато се издигна над кулите на църквата, видя, че свещеникът не го е излъгал. Най-високата кула, централната, още не беше построена. Основата й представляваше равна кръгла повърхност, разположена дълбоко сред другите кули, и напомняща на поляна в гора от секвои.

Пилотът стигна над нея и внимателно се спусна между кулите. Когато кацна, от изхода на едно стълбище се появиха две фигури — Амбра Видал подкрепяше контузения Робърт Лангдън.

Летецът скочи долу и им помогна да се качат.

Докато той закопчаваше предпазните им колани, бъдещата кралица на Испания му се усмихна уморено.

— Много ви благодаря. Господин Лангдън ще ви обясни къде отиваме.