Дан Браун
Произход (18)

17.

След като гласът на Едмънд Кърш отекна от небесата, над ливадата в музея „Гугенхайм“ се възцари мълчание. Стотиците гости се бяха отпуснали върху одеялата, зареяли погледи в звездните висини. Цял в напрегнато очакване, Робърт Лангдън лежеше и чакаше.

— Нека тази вечер отново се върнем в детството — продължи гласът на Кърш. — Да се изтегнем под звездите и да отворим умовете си за всякакви възможности.

Професорът буквално усещаше вълнението, заливащо множеството като морски вълни.

— Нека сме като първите изследователи, хората, които зарязвали всичко и се отправяли в безкрайните океани… които първи зървали невиждани дотогава земи… които коленичели, благоговейно осъзнали, че светът е много по-голям, отколкото дръзвали да си го представят техните философии. И отдавна установените им разбирания за техния свят рухвали пред лицето на новите открития. Нека такава бъде и нашата нагласа тази вечер.

„Внушително“ — помисли си Лангдън, любопитен дали речта на Кърш е на запис, или някогашният му студент чете сценария някъде зад кулисите.

— Приятели, днес сме се събрали тук, за да научим за едно важно откритие — изкънтя над тях гласът на Едмънд. — Позволете ми да ви подготвя за това. Както и при всички предишни скокове във философията на човечеството, сега е от изключително значение да разберем историческия контекст, в който настъпва такъв момент.

Сякаш по даден знак в далечината отекна гръмотевица. Плътният бас от тонколоните завибрира в самото тяло на Робърт.

— Имаме щастието тази вечер сред нас да е един прочут учен, който ще ни помогне да навлезем в обстановката — продължи Едмънд. — Той е жива легенда в света на символите, шифрите, историята, религията и изобразителното изкуство. И освен това ми е скъп приятел. Дами и господа, моля, приветствайте професор Робърт Лангдън от университета „Харвард“.

Гостите въодушевено заръкопляскаха и Лангдън рязко се надигна на лакти, защото звездното небе ненадейно преля в широкоъгълен изглед от голяма аудитория, пълна със студенти. На подиума пред съсредоточено слушащата публика крачеше напред-назад самият той с обичайното си сако от шотландски туид.

„Ето каква била ролята, за която спомена Едмънд“ — помисли си Робърт, докато неловко пак се отпускаше на тревата.

— В древността хората изпитвали почуда към своята вселена, особено към онези явления, които не можели да проумеят рационално — прозвуча отгоре собственият му глас. — За да разгадаят тези загадки, те създали огромен пантеон от богове и богини, обясняващи всичко, което не се поддавало на човешкия ум — гръмотевиците, приливите и отливите, земетресенията, вулканите, безплодието, епидемиите, даже любовта.

„Невероятно!“ — смая се Лангдън, легнал по гръб и вторачен в собствения си образ.

— Древните елини приписвали морските приливи и отливи на променливото настроение на Посейдон. — Ликът отгоре се стопи, но гласът му продължи да говори.

Появиха се кадри на океански прибой, чийто рев разтърси цялата зала. Пред удивения поглед на Робърт разбиващите се вълни отстъпиха мястото си на брулена от снежна виелица безлюдна тундра. Над ливадата задуха студен вятър.

— Периодичното настъпване на зимата се дължало на скръбта на Земята от ежегодното отвличане на Персефона в подземното царство — разказваше гласът на Лангдън.

Отново стана топло и от замръзналия пейзаж се надигна планина, извисяваща се все по-нагоре и по-нагоре. От върха й изригнаха искри, дим и лава.

— Римляните вярвали, че вулканите са домът на Вулкан, ковача на боговете. Той работел в гигантска ковачница под планината, от чийто комин бълвали пламъци.

Робърт усети мирис на сяра и се изуми от находчивото преобразяване на лекцията му в пълносетивно преживяване.

Тътенът на вулкана изведнъж стихна. Отново засвириха щурци и над ливадата повя топлият ветрец с мирис на трева.

— Древните измислили безброй богове, за да обяснят загадките не само на своята планета, но и на собствените си тела.

В небето пак се появиха блещукащите съзвездия, само че сега върху тях бяха наложени изображения на божествата, които представляваха.

— Безплодието се дължало на изпадане в немилост пред богинята Юнона. Любовта била резултат на улучване със стрела от Ерос. Епидемиите се обяснявали като наказание, пратено от Аполон.

Грейнаха нови съзвездия, придружени от фигури на съответните богове.

— Ако сте чели книгите ми, сигурно ви е направило впечатление, че използвам термина „бог на празнотите“ — продължи лекцията си професорът. — С други думи, когато в разбирането им за околния свят се появявали празноти, древните ги запълвали с богове.

На небето се появи безкраен колаж от картини и статуи, изобразяващи десетки класически божества.

— Безчет богове запълвали безчет празноти. С вековете обаче се умножавали и научните знания. — Потоци от математически и технически символи заляха небето. — И с постепенното изчезване на празнотите в нашето разбиране за природата божественият ни пантеон започнал да намалява.

Образът на Посейдон на тавана изскочи пред всички останали.

— Когато например сме установили, че приливите и отливите са резултат от фазите на Луната, Посейдон станал излишен и сме го прогонили от пантеона като глупав мит от безпросветни времена.

Посейдон изчезна сред облак дим.

— Както знаете, същата участ сполетяла всички богове, които един по един отмирали, изгубвайки значението си за нашия еволюиращ интелект.

Изображенията в небето започнаха последователно да угасват — божествата на гръмотевиците, земетресенията, епидемиите и така нататък.

Докато множеството им намаляваше, Лангдън продължи:

— Но не се заблуждавайте. Тези богове „не си отишли кротко в тъмнината“^[1] — изоставянето на божествата е сложен културен процес. Религиозните вярвания се отпечатват дълбоко в душата ни от хората, които обичаме най-силно и на които най-много вярваме — нашите родители, нашите учители, нашите духовни водачи. Затова всички религиозни промени се извършват в продължение на много поколения, при това с разгаряне на бурни страсти и често с кръвопролития.

На фона на постепенното изчезване на боговете прозвучаха викове и звън на мечове. Накрая остана образът само на един бог — прорязано от бръчки лице с буйна бяла брада.

— Зевс… — високо произнесе Лангдън. — Богът на боговете. Най-страшното и най-почитаното езическо божество. Зевс устоял по-дълго от всеки друг бог в жестоката битка срещу угасването на неговата светлина, каквато водили и по-древните богове преди да бъдат изместени от него.

На тавана се появиха и изчезнаха кадри на Стоунхендж, шумерските клинописни плочки и Големите пирамиди в Египет. После се върна бюстът на Зевс.

— Последователите на Зевс толкова упорито защитавали своя бог, че на наложилата се християнска вяра не й оставал друг избор, освен да възприеме неговото лице за лик на новия Бог.

Брадатият бюст на Зевс плавно преля във фреска, изобразяваща същото брадато лице — християнския бог в „Сътворението на Адам“ от Микеланджело върху свода на Сикстинската капела.

— Днес вече не вярваме в истории като тази за Зевс — момчето, отгледано от коза и получило могъществото си от еднооки същества, наречени циклопи. Ние, които имаме предимството на модерното мислене, определяме всички подобни разкази като митове — остарели измислици, които ни позволяват любопитно да надникнем в собственото ни суеверно минало.

На тавана се появи снимка на прашна библиотечна лавица с подвързани в кожа томове с древна митология, тънещи в сумрак до книги за обожествяването на природата, Ваал, Инана, Озирис и безброй други древни теологии.

— Всичко днес е различно! — заяви басовият глас на Лангдън. — Ние сме хората на новото време!

На небето се очертаха нови изображения — фотоси на космически кораби… компютърни чипове… медицинска лаборатория… ускорител на частици… реактивни самолети.

— Ние сме интелектуално еволюирали и технологично развити личности. Не вярваме в гигантски ковачници под вулкани и богове, които пращат приливите и отливите. По нищо не приличаме на древните си предци.

„А може би не е така?“ — беззвучно прошепна Лангдън в синхрон със записа.

— А може би не е така? — прозвуча от небето гласът му. — Ние се смятаме за модерни рационални индивиди и в същото време най-широко разпространената религия на човечеството съдържа цял куп свръхестествени истории — за хора, които необяснимо възкръсват, чудодейни непорочни зачатия, отмъстителни богове, пращащи епидемии и наводнения, тайнствени обещания за отвъден живот сред облаците в рая или в пламъците на ада.

Докато Робърт говореше, на тавана се появяваха известни християнски произведения на изкуството, изобразяващи Възкресението, Богородица, Ноевия ковчег, разцепването на Червено море, рая и ада.

— Затова нека за момент си представим отношението на бъдещите историци и антрополози — продължи Лангдън. — Дали ще се възползват от историческата перспектива и ще определят нашите религиозни вярвания като митове от безпросветно време? Дали ще гледат на нашите богове по същия начин, по който ние гледаме на Зевс? Дали ще съберат свещените ни писания и ще ги пратят на прашната лавица на историята?

Въпросът задълго увисна в мрака.

После Едмънд Кърш изведнъж наруши тишината.

— ДА, професоре — изкънтя отвисоко гласът му. — Аз съм убеден, че ще се случи точно така. Убеден съм, че бъдещите поколения ще се чудят как такива технологично развити общества изобщо може да са вярвали в почти всичко, на което ни учат нашите модерни религии.

На фона на все по-силно ехтящия глас на Кърш по тавана се заредиха нови образи — Адам и Ева, забулена в бурка жена, хиндуисти, ходещи по жарава.

— Аз съм убеден, че бъдещите поколения ще заключат по днешните ни традиции, че сме живели в безпросветно време — заяви Кърш. — И като доказателство ще изтъкнат нашите вярвания, че сме божествено сътворени във вълшебна градина и че всемогъщият ни Творец държи жените да покриват главите си, или това, че сме рискували да изгорим собствените си тела в чест на боговете.

По небето заплуваха други изображения — бързо менящ се колаж от снимки на религиозни церемонии от целия свят, от екзорсизъм и кръщенета до ритуално самоувреждане и жертвоприношения на животни. Серията приключи с потресаващ видеозапис на индийски духовник, провесил невръстно дете от петнайсетметрова кула. Мъжът изведнъж го пусна и то полетя към одеялото, което ликуващи селяни опъваха долу като пожарникарска мрежа.

„Хвърляне от храма Гришнешвар“. Лангдън си спомняше, че според някои това щяло да донесе на детето Божието благоволение.

Смущаващите кадри най-после свършиха.

В настаналия пълен мрак прозвуча гласът на Кърш:

— Как е възможно съвременният човешки разум да е способен на прецизен логически анализ и в същото време да ни позволява да приемаме религиозни вярвания, които не би трябвало да издържат и най-елементарната рационална проверка?

В небето отново заблещукаха звезди.

— Оказва се, че отговорът е съвсем прост — каза Едмънд.

Звездите на небето внезапно станаха по-ярки и по-материални. Между тях се появиха дълги нишки — образуваха привидно безкрайна мрежа от взаимосвързани възли.

„Неврони“ — осъзна Робърт и в този момент Кърш продължи:

— Човешкият мозък. Защо мозъкът вярва в това, в което вярва?

Няколко от възлите проблеснаха и пратиха електрически импулси по нишките до други неврони.

— Подобно на органичен компютър, вашият мозък притежава операционна система, серия правила, организиращи и дефиниращи цялата хаотична входяща информация, която постъпва целодневно — реч, натрапчива мелодия, сирена, вкус на шоколад. Както можете да си представите, входящият информационен поток е безумно разнообразен и постоянен и мозъкът ви трябва да осмисля абсолютно всичко. Именно самото програмиране на операционната система на мозъка ви определя как възприемате действителността. За съжаление, това ни изиграва кофти номер, понеже онзи, който е написал програмата за човешкия мозък, е имал извратено чувство за хумор. С други думи, ние не сме виновни, че вярваме в шантавите неща, в които вярваме.

Синапсите горе заискриха и от мозъка заизвираха познати образи: астрологически карти, ходещият по водата Исус, основателят на сциентологията Л. Рон Хабърд, египетският бог Озирис, четириръкият хиндуистки бог слон Ганеша и мраморна статуя на Богородица, плачеща с истински сълзи.

— И затова, като програмист, аз трябва да се запитам следното. Що за смахната операционна система може да дава толкова алогични резултати? Ако бяхме в състояние да надникнем в човешкия ум и да прочетем операционната му система, щяхме да открием нещо подобно на това.

На тавана се появиха четири гигантски думи.

ПРЕЗРИ ХАОСА.

ВЪВЕДИ РЕД.

— Това е основната програма на нашия мозък — поясни Едмънд. — И съответно определя нашите склонности. Срещу хаоса. И в полза на реда.

Изведнъж в залата закънтяха какофонични звуци на пиано, сякаш по клавишите удряше дете. Лангдън и хората около него неволно се напрегнаха.

— Звуците от безредните удари по клавишите на пианото са непоносими! — надвика гюрултията Кърш. — Но ако вземем същите тези звуци и ги подредим по-добре…

Хаотичното думкане рязко престана и на негово място зазвуча успокоителната мелодия на „Лунна светлина“ от Дебюси.

Робърт усети, че мускулите му се отпускат, и напрежението в залата сякаш се изпари в миг.

— Нашият мозък ликува — продължи Едмънд. — Същите звуци. На същия инструмент. Но Дебюси въвежда ред. И тъкмо това ликуване от въвеждането на ред кара хората да редят пъзели и да закачат картини на стените. Предразположеността ни към организация е записана в нашата ДНК и затова не бива да се изненадваме, че най-великото изобретение на човешкия ум е компютърът — машина, специално създадена да ни помага да внасяме ред в хаоса. Всъщност на испански „компютър“ е „ordenador“ — буквално, „нещо, което въвежда/внася ред“.

Появи се образ на грамаден суперкомпютър, на единствения терминал на който седеше млад мъж.

— Представете си, че имате мощен компютър с достъп до цялата информация в света. Можете да го питате каквото пожелаете. Вероятността предполага, че все някога ще му зададете един от двата фундаментални въпроса, вълнували хората още от появата на самосъзнанието.

Мъжът затрака на клавиатурата и се появи следният текст:

Откъде идваме?

Къде отиваме?

— С други думи, ще го попитате за нашия произход и нашата съдба. И когато му зададете тези въпроси, ето какво ще ви отговори компютърът.

Терминалът проблесна:

НЕДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА ТОЧЕН ОТГОВОР.

— Това не ни помага много, но поне е честно — обобщи Кърш.

Появи се образ на човешки мозък.

— Ако обаче попитате откъде идваме ей тоя малък биологичен компютър, ще се случи нещо друго.

От мозъка се изля поток религиозни изображения: Господ, пресягащ се да вдъхне живот на Адам, Прометей, извайващ първия човек от кал, Брама, създаващ хора от различни части на собственото си тяло, африканско божество, разтварящо облаците и спускащо двама човеци на земята, скандинавски бог, правещ мъж и жена от плавей.

— А сега ще попитате и къде отиваме — каза Едмънд.

От мозъка потекоха нови образи: сияйно небе, огнен ад, йероглифи от египетската Книга на мъртвите, каменни изваяния на астрални проекции, елински изображения на Елисейските полета, кабалистични описания на гилгул нешамот^[2], будистки и хиндуистки диаграми на превъплъщаването, теософските кръгове на Земята на вечното лято.

— За човешкия мозък всякакъв отговор е по-добър от отсъствието на отговор — продължи Кърш. — Когато се сблъскаме с „недостатъчно данни“, ние изпитваме изключителен дискомфорт и затова мозъците ни си измислят данните — и най-малкото ни внушават илюзия за ред, като създават безброй философии, митологии и религии, за да ни успокоят, че в невидимия свят наистина има ред и структура.

Религиозните изображения продължаваха да текат и гласът на Едмънд ставаше все по-настойчив.

— Откъде идваме? Къде отиваме? Тези фундаментални въпроси на човешкото битие винаги са ме измъчвали и аз от години мечтая да открия отговорите им. — Той направи пауза и гласът му стана мрачен. — За съжаление, заради религиозните догми милиони хора вярват, че вече знаят отговорите на тези основни въпроси. И понеже не всички религии дават еднакви отговори, цели общества водят войни за това чии отговори са верни и коя версия на историята за Бог е Единствената вярна история.

На тавана изригнаха кадри на престрелки и избухващи снаряди — ужасяващ колаж от фотоси, показващи религиозни войни, последвани от ридаещи бежанци, бездомни семейства и трупове на цивилни.

— Още от самото възникване на религията човечеството води безкрайни битки — атеисти, християни, мюсюлмани, юдеи, хиндуисти, вярващи от всички вероизповедания — и ни обединява единствено искреният ни копнеж за мир.

Грохотът и военните кадри изчезнаха и на тяхно място безмълвно заблещука звездното небе.

— Само си представете какво ще се случи, ако чудодейно научим отговорите на големите въпроси на битието… ако всички изведнъж съзрем едно и също категорично доказателство и осъзнаем, че нямаме друг избор, освен да протегнем ръце и да го приемем… заедно, цялото човечество.

Над ливадата изплува образ на свещеник, молитвено затворил очи.

— Духовното търсене винаги е било прерогатив на религията, което ни подтиква сляпо да вярваме в нейните учения дори когато в тях няма никаква логика.

Появиха се изображения на ревностни вярващи, всички със затворени очи, които пееха, кланяха се и се молеха.

— Но вярата по дефиниция изисква да приемеш като факт нещо, което е невидимо и неопределяемо, за което не съществуват емпирични доказателства — заяви Едмънд. — И тъй като не съществува универсална истина, всички ние в крайна сметка вярваме в различни неща. — Той замълча за миг. — Обаче…

Образите на тавана се сляха в една-единствена снимка на студентка, която напрегнато гледаше в окулярите на микроскоп.

— Науката е пълна противоположност на вярата — продължи Кърш. — Науката по дефиниция е търсене на физически доказателства за неща, които са неизвестни или още не са определени, и отхвърляне на суеверията и грешните схващания в полза на проверимите факти. Когато науката дава отговор, той е универсален. Хората не воюват заради този отговор, а се обединяват около него.

В небето се заредиха снимки от НАСА, ЦЕРН и други лаборатории, в които учени от различни раси дружно скачаха и се прегръщаха от радост след поредното си откритие.

— През живота си съм правил много предвиждания, приятели — зашепна Едмънд. — И тази вечер ще направя още едно. — Той бавно си пое дъх. — Наближава краят на ерата на религията и започва ерата на науката.

В залата се възцари пълна тишина.

— И днес човечеството ще направи квантов скок в тази посока.

Тези думи неочаквано накараха Лангдън да потрепери. Каквото и да се окажеше това тайнствено откритие, Едмънд очевидно подготвяше почвата за грандиозен сблъсък между него и всички религии на света.