Дан Браун
Произход (64)

63.

„Добре, успя да ме впечатлиш“ — помисли си Лангдън.

С няколко силни думи Амбра току-що беше принудила екипажа на вертолета ЕС 145 да направи широк завой и да се насочи към катедралата „Саграда Фамилия“.

Щом хеликоптерът полетя обратно над града, тя помоли Диас да използва джиесема му и агентът неохотно й го подаде. Амбра отвори браузъра и се зае да преглежда новините.

— По дяволите — прошепна, като ядосано клатеше глава. — Опитах се да кажа на медиите, че не си ме отвлякъл, обаче никой не ме чу.

— Може още да не са успели да публикуват новината — предположи професорът. „Това беше преди по-малко от десет минути“.

— Имаха достатъчно време — възрази жената. — Постнали са видеозаписи, на които вертолетът ни се отдалечава от Каса Мила.

„Вече?“ На Лангдън понякога му се струваше, че светът е започнал да се върти прекалено бързо около оста си. Още помнеше времето, когато „горещите новини“ се печатаха във вестници и се доставяха в пощенските кутии на сутринта след събитието.

— Между другото, ние с теб май сме една от най-нашумелите световни новини — не без чувство за хумор прибави тя.

— Знаех си, че не бива да те отвличам — иронично отбеляза Робърт.

— Няма нищо смешно. Поне не сме новина номер едно. — Амбра му подаде джиесема. — Виж това.

Лангдън погледна екрана, отворен на началната страница на Яху с десетте водещи новини. Първото заглавие гласеше:

1. „Откъде идваме?“ / Едмънд Кърш

Презентацията на неговия приятел явно беше стимулирала хората по целия свят да търсят информация по темата и да я дискутират. „Едмънд щеше да се зарадва“ — каза си Робърт, но когато кликна линка и видя първите десет реда, разбра, че е сбъркал. Десетте водещи отговора на въпроса „Откъде идваме?“ бяха вариации на тема креационизъм и извънземни.

„Едмънд щеше да се ужаси“.

Веднъж някогашният му студент беше участвал в конференция, озаглавена „Наука и духовност“, където, ядосан от въпросите на публиката, накрая вдигнал ръце и слязъл от подиума, като извикал: „Защо интелигентни хора не могат да обсъждат темата за произхода на човека, без да призовават името Божие и шибаните извънземни?!“

Лангдън продължи да преглежда новините, докато откри един привидно безобиден линк на Си Ен Ен Лайв: „Какво е открил Кърш?“

Той кликна линка, завъртя джиесема, за да го вижда и Амбра, и усили звука. Заради грохота на вертолетните витла двамата трябваше да се надвесят над телефона.

Появи се една от водещите на Си Ен Ен. През годините Робърт често беше гледал нейни репортажи.

— В студиото е астробиологът от НАСА доктор Грифин Бенет, който има някои идеи относно загадъчното откритие на Едмънд Кърш. Добре дошли, доктор Бенет.

Гостът, брадат мъж с очила с телени рамки, кимна мрачно.

— Благодаря. Позволете ми първо да кажа, че лично познавах Едмънд. Отнасям се с огромно уважение към неговия интелект, творчески способности и ангажираността му с прогреса и иновациите. Неговото убийство е жесток удар за научната общност и вярвам, че това ще обедини интелигенцията срещу опасностите на фанатизма и суеверието, както и срещу онези, които прибягват до насилие, а не до факти, в защита на своите убеждения. Искрено се надявам слуховете да са верни и в момента някой наистина да полага всички усилия да оповести откритието на Едмънд пред целия свят.

Лангдън стрелна Амбра с поглед.

— Май говори за нас.

Тя кимна.

— Много хора хранят такива надежди, доктор Бенет — отвърна водещата. — Бихте ли споделили какво мислите вие за съдържанието на това откритие?

— Като учен, който изследва космоса, струва ми се, че трябва да започна с едно обобщение… и смятам, че Едмънд Кърш щеше да го оцени. — Бенет се завъртя и погледна право в обектива. — Що се отнася до идеята за извънземен живот, съществуват всевъзможни псевдонаучни и конспиративни теории или чисти фантасмагории. За протокола ще кажа следното. Житните кръгове са измама. Видеозаписите с аутопсия на извънземен са фотомонтаж. Извънземни никога не са осакатявали крави. Летящата чиния от Розуел е метеорологичен балон, пуснат от властите в рамките на операция „Могул“. Големите пирамиди са построени от египтяните без помощта на извънземни технологии. И най-важното, абсолютно всички твърдения за похищение от извънземни са чиста лъжа.

— Защо смятате така, доктор Бенет?

— Елементарна логика — ядосано отговори ученият, като отново се обърна към водещата. — Всяка форма на живот, която е достатъчно напреднала, за да пропътува светлинни години в междузвездното пространство, няма какво да научи, като рови в ректума на някой канзаски фермер. Нито пък има нужда да се вселява в тела на влечуги или да прониква в правителствата, за да завладее Земята. Всяка форма на живот, която разполага с технологии, позволяващи й да пътува до Земята, няма нужда от хитрости, за да наложи моментално властта си над нас.

— Виж, това вече е обезпокоително! — неловко се засмя водещата. — И каква е връзката с вашето мнение за откритието на господин Кърш?

Мъжът въздъхна тежко.

— Едмънд Кърш, твърдо съм убеден в това, щеше да съобщи, че е открил категорично доказателство за произхода на земния живот от космоса.

Лангдън се съмняваше, защото знаеше мнението на приятеля си по въпроса за извънземния живот на Земята.

— Много интересно. Какво ви кара да смятате така? — подкани учения водещата.

— Животът от космоса е единственото рационално обяснение. Вече имаме неопровержимо доказателство, че между планетите може да се обменя материя. Имаме фрагменти от Марс и Венера, както и стотици проби от неидентифицирани източници, които потвърждават идеята, че животът на Земята е дошъл с метеорити от космоса под формата на микроби и постепенно е еволюирал.

Водещата напрегнато кимна.

— Но теорията за долетелите от космоса микроби съществува от десетилетия, макар и без доказателства, нали? Според вас как технически гений като Едмънд Кърш би могъл да я докаже? Това по-скоро е в областта на астробиологията, отколкото на компютърните науки.

— Вижте, в нея има убедителна логика — отвърна доктор Бенет. — От десетки години водещи астрономи предупреждават, че единствената надежда на човечеството за оцеляване в дългосрочен план е да напусне тази планета. Земята вече наполовина е извървяла жизнения си цикъл и накрая слънцето ще се превърне в червен гигант и ще ни погълне. Естествено, ако преодолеем по-непосредствените заплахи от сблъсък с огромен астероид или тежко облъчване с гама-лъчи. По тези причини ние вече проектираме бази на Марс, за да продължим оттам към далечния космос в търсене на нов дом. Излишно е да подчертавам, че това е грандиозно начинание и ако открием по-прост начин, за да осигурим оцеляването си, незабавно ще го приложим.

Ученият замълча за миг.

— И може би наистина има по-прост начин. Ами ако някак си успеем да опаковаме човешкия геном в миниатюрни капсули и пратим милиони такива в космоса с надеждата, че някой от тях ще покълне и от него ще порасне човешко дърво на някоя далечна планета? Такава технология още не съществува, обаче я разглеждаме като осъществима възможност за оцеляването на човечеството. А щом ние обмисляме да „разсадим“ живота, някоя по-високоразвита форма на живот също може да се е сетила за това.

Лангдън вече се досещаше накъде клони доктор Бенет.

— Като имам предвид всичко това, аз смятам, че Едмънд Кърш е открил някакви извънземни следи — били те физически, химически, дигитални, нямам представа, — доказващи, че животът на Земята е покълнал от космоса. Трябва да отбележа, че преди няколко години с Едмънд водихме сериозен спор по този въпрос. Теорията за космическите микроби не му допадаше, понеже като мнозина други вярваше, че генетичният материал не би могъл да понесе смъртоносната радиация и температура по време на дългото пътуване до Земята. Аз лично мисля, че е напълно осъществимо да запечатаме тези „семена на живота“ в противорадиационни капсули и да ги изстреляме в космоса с намерението да го заселим. Ще се получи нещо като технологична панспермия.

— Добре, но щом някой е открил доказателство, че човекът е произлязъл от космически семенни шушулки, значи не сме сами във вселената — колебливо предположи водещата и направи пауза. — И освен това, което е още по-невероятно…

— Да? — за пръв път се усмихна Бенет.

— Това също значи, че онзи, който е пратил тези шушулки, е… човек… като нас!

— Да, и аз бях стигнал до такова заключение. — Ученият замълча за миг. — Но после Едмънд ме поправи. Посочи грешката в логиката ми.

Тези думи смутиха журналистката.

— Значи Едмънд е бил на мнение, че онзи, който е пратил тези „семена“, не е човек, така ли? Защо, след като семената са били, така да се каже, „рецепти“ за възпроизводство на хора?

— Хората са недоразвити, ако цитирам точния израз на Едмънд — каза астробиологът.

— Моля?

— Според Едмънд, ако теорията за шушулките е вярна, пратената на Земята рецепта сигурно в момента не е доизпълнена. С други думи, хората не са „крайният продукт“, а само преходен вид, който еволюира в нещо друго… нещо извънземно.

Водещата се озадачи.

— Никоя високоразвита форма на живот, заяви Едмънд, нямало да прати рецепта за хора, нито пък за шимпанзета например. — Бенет се позасмя. — Той даже ме обвини, че съм бил таен християнин, и се пошегува, че само вярващ можело да е убеден, че човекът е център на вселената. Или че извънземните ще пратят в космоса ДНК на напълно завършени „Адам и Ева“.

— Добре, доктор Бенет. — Водещата очевидно изпитваше неловкост от посоката, в която се развиваше това интервю. — Разговорът с вас определено беше много поучителен. Благодаря ви, че ни отделихте от времето си.

Записът свърши и Амбра веднага се обърна към Лангдън.

— Робърт, ако Едмънд е открил доказателство, че хората са недоеволюирал извънземен вид, това повдига още по-голям въпрос: точно в какво ще еволюираме?

— Да — съгласи се професорът. — И според мен Едмънд постави този въпрос по малко по-друг начин: „Къде отиваме?“

Това заключение я сепна.

— Вторият въпрос от презентацията на Едмънд.

— Точно така. Откъде идваме? Къде отиваме? Ученият от НАСА, когото току-що гледахме, явно смята, че Едмънд е вдигнал поглед към небето и е открил отговорите и на двата въпроса.

— А как смяташ ти, Робърт? Това ли е открил Едмънд?

Докато преценяваше възможностите, Лангдън скептично свъси вежди. Макар и вълнуваща, теорията на астробиолога му се струваше прекалено обща и изсмукана от пръстите за проницателната рационалност на стария му приятел. „Едмънд обичаше всичко да е просто, ясно и техническо. Той се занимаваше с компютърни науки. — Нещо повече, професорът не можеше да си представи по какъв начин Кърш би могъл да докаже такава теория. — Като е открил древна семенна шушулка? Или като е засякъл извънземно съобщение?“ И двете неща моментално щяха да се превърнат в сензация, но откритието на неговия някогашен студент беше отнело време.

„Едмънд каза, че е работил върху това месеци наред“.

— Не знам, но инстинктът ми подсказва, че откритието на Едмънд няма нищо общо с извънземния живот. Според мен е открил нещо съвсем друго.

На лицето на Амбра се изписа изненада, а после и любопитство.

— Май има само един начин да разберем. — Тя посочи през илюминатора.

Пред тях сияеха кулите на „Саграда Фамилия“.