Дан Браун
Произход (27)

26.

От смаяното изражение на Фонсека Лангдън не можеше да познае какво го е изненадало повече — бързото „дешифриране“ на стикера или странният избор на кола за бягство. „Адмирал Авила е повикал юбер“ — помисли си Робърт и се зачуди дали този ход е проява на изключителна находчивост, или на невероятна недалновидност.

През последните няколко години вездесъщата услуга „шофьор при поискване“ на Юбер беше превзела целия свят. Всеки, който се нуждаеше от превоз, можеше мигновено да се свърже по смартфона си с растящата армия от шофьори на Юбер, които печелеха извънредно, като превръщаха колите си в импровизирани таксита. Съвсем наскоро легализирана в Испания, фирмата изискваше шофьорите да поставят на предните си стъкла логото U. А шофьорът на този юбер явно беше и фен на новия папа.

— Уинстън казва, че си е позволил волността да прати снимката на колата в полицията, за да я разпространят по уличните блокади — каза Лангдън на агента.

Фонсека зяпна и Робърт усети, че този висококвалифициран агент не е свикнал да е от изоставащите. Явно се колебаеше дали да благодари на компютъра, или да му каже да си гледа тъпата работа.

— И в момента набира спешния номер на Юбер.

— Не! — заповяда агентът. — Дайте ми номера, аз ще се обадя. Юбер по-скоро ще съдействат на един висш служител от Гуардия Реал, отколкото на компютър.

Лангдън трябваше да признае, че Фонсека навярно има право. Пък и беше много по-добре агентите да се включат в преследването, отколкото да разхищават уменията си, за да придружат Амбра до Мадрид.

След като Фонсека получи номера от Уинстън и го набра, професорът се обнадежди, че може да заловят убиеца за броени минути. Бизнесът на Юбер се състоеше тъкмо в откриването на автомобили — всеки клиент със смартфон буквално можеше да установи точното местонахождение на всеки шофьор на Юбер в света. Агентът само трябваше да помоли компанията да потърси шофьора, който преди малко е качил пътник зад музея „Гугенхайм“.

— Hostia! — изруга Фонсека. — Automatizada. — Натисна един от клавишите на джиесема си и зачака. Очевидно беше попаднал на автоматично меню. — Професоре, щом се свържа с Юбер и им наредя да потърсят колата, ще прехвърля всичко на тукашната полиция, а ние с агент Диас ще ви отведем с госпожица Видал в Мадрид.

— И мен ли? — изненада се Робърт. — Не, не мога да дойда с вас.

— Можете и ще дойдете — отсече агентът. — Заедно с вашата компютърна играчка — прибави и посочи слушалките на главата му.

— Съжалявам — твърдо отвърна Лангдън. — Няма начин да ви придружа до столицата.

— Странно. — Фонсека го погледна втренчено. — Вие не бяхте ли професор в Харвард?

Робърт озадачено повдигна вежди.

— Да.

— Ами — изсумтя испанецът, — значи сте достатъчно интелигентен, за да ви е ясно, че нямате избор.

И с тези думи се отдалечи, за да проведе разговора насаме.

Лангдън го проследи с поглед. „Какво става, по дяволите?“

— Професоре? — прошепна Амбра, която се беше приближила зад него. — Изслушайте ме, много е важно.

Той се обърна към нея и се стресна, забелязал изписалия се на лицето й страх. След миг тя се овладя и заговори с отчаяна яснота.

— Професоре, Едмънд ви показа огромното си уважение, като включи вашия запис в презентацията си. И затова ще ви се доверя. Трябва да ви кажа нещо.

Робърт я гледаше неразбиращо.

— Аз съм виновна за убийството на Едмънд — каза тя и тъмнокафявите й очи се напълниха със сълзи.

— Какво?! Защо?

Амбра нервно погледна към Фонсека, който стоеше встрани от тях и не можеше да ги чуе.

— Списъкът на гостите — каза тя. — Добавеното в последния момент име…

— Да, Луис Авила.

— Добавих го аз — призна директорката. — Аз бях.

„Уинстън е прав…“ — изумено помисли Робърт.

— Едмънд беше убит заради мен — вече на ръба на сълзите заяви тя. — Аз допуснах убиеца му в музея.

— Чакайте малко. — Лангдън постави ръка на треперещото й рамо. — Обяснете ми защо добавихте това име?

Амбра отново стрелна с неспокоен поглед Фонсека, който продължаваше да разговаря по телефона на няколко метра от тях.

— В последния момент към мен се обърна човек, на когото имам пълно доверие, професоре. И ме помоли да добавя името на адмирал Авила в списъка като лична услуга. Това се случи само минути преди да отворим вратите и бях много заета, така че го направих, без да се замисля. Все пак той е адмирал от испанския военноморски флот! Откъде можех да зная? — Пак погледна трупа на Едмънд и притисна ръка към устата си. — И сега…

— Амбра — прошепна Робърт. — Кой ви помоли да добавите името на Авила?

Тя мъчително преглътна.

— Моят годеник… испанският престолонаследник. Дон Хулиан.

Лангдън я зяпна смаяно, опитваше се да осмисли думите й. Директорката на музея „Гугенхайм“ твърдеше, че престолонаследникът на Испания е участвал в подготовката на убийството на Едмънд Кърш. „Невъзможно!“

— Сигурна съм, че дворецът изобщо не е очаквал да науча кой е убиецът — каза тя. — Но след като вече знам… боя се, че съм в опасност.

Робърт сложи ръка на рамото й.

— В собствения ви музей не ви заплашва абсолютно нищо.

— Не, тук стават неща, които не разбирате! — настойчиво прошепна Амбра. — Двамата с вас трябва да се измъкнем. Незабавно!

— Няма как да избягаме — възрази Лангдън. — Няма да…

— Изслушайте ме, моля ви — прекъсна го тя. — Знам как да помогнем на Едмънд.

— Моля? — Робърт виждаше, че тя още е в шок. — Вече никой не може да му помогне.

— Напротив — с леден глас заяви Амбра. — Но първо трябва да отидем в дома му в Барселона.

— Какви ги говорите?

— Моля ви, просто ме изслушайте. Знам какво би искал да направим Едмънд.

Докато през следващите петнайсет секунди Лангдън слушаше настойчивия шепот на Амбра Видал, сърцето му се разтуптяваше все по-силно. „Боже господи, тя е права — помисли си той. — Това променя всичко“.

Амбра свърши и го погледна въпросително.

— Сега разбирате ли защо трябва да отидем?

Робърт кимна, без да се поколебае, после каза в микрофона на слушалките:

— Уинстън? Чу ли какво ми обясни Амбра?

— Чух, професоре.

— Ти знаеше ли го?

— Не.

Лангдън обмисли следващите си думи много внимателно.

— Не знам дали компютрите са способни да изпитват преданост към своите създатели, Уинстън, но мисля, че сега е моментът да провериш. Нуждаем се от твоята помощ.