Дан Браун
Произход (61)

60.

Хеликоптерът ЕС 145 летеше ниско над града и агент Диас се взираше в ширналите се долу светлини. Въпреки късния час в прозорците на повечето апартаменти мъждукаше сиянието на телевизори и компютри и целият град тънеше в бледосинкава мъгла.

„Целият свят гледа“.

Това го изпълваше с нервност. Усещаше, че положението бясно се изплъзва от контрол, и се боеше, че задълбочаващата се криза ще свърши с обезпокоителна развръзка.

Седящият отпред агент Фонсека извика и посочи напред. Диас кимна, също забелязал тяхната цел.

„Просто няма как да я пропусне човек“.

Пулсирането на въртящите се сини полицейски светлини веднага привличаше вниманието.

„Бог да ни е на помощ“.

Точно както се опасяваше той, Каса Мила беше обградена от полицейски коли. Барселонските власти се бяха отзовали на анонимна информация непосредствено след изявлението на Моника Мартин от кралския дворец.

„Робърт Лангдън е похитил бъдещата кралица на Испания.

Дворецът се нуждае от помощта на гражданите, за да ги открие“.

„Безсрамна лъжа — помисли Диас. — Със собствените си очи ги видях да напускат заедно «Гугенхайм».“

Макар и резултатна, тактиката на Мартин слагаше началото на невероятно опасна игра. Провокирането на всеобщо преследване с участието и на местната полиция беше рисковано — не само за Робърт Лангдън, но и за бъдещата кралица, която спокойно можеше да попадне под куршумите на некадърните барселонски ченгета. Ако дворецът наистина искаше да се погрижи за нейната безопасност, това определено не бе начинът.

„Командир Гарса никога нямаше да допусне положението дотолкова да ескалира“.

Арестуването на техния началник си оставаше пълна загадка за Диас, който не се съмняваше, че и обвиненията срещу командира са изфабрикувани като обявяването на Лангдън за похитител.

Фонсека обаче трябваше да се подчини на получените заповеди.

„Заповеди, издадени през главата на Гарса“.

Когато хеликоптерът наближи Каса Мила, агент Диас проучи ситуацията долу и разбра, че няма къде да кацнат безопасно. Широкият булевард и ъгловият площад отпред бяха задръстени с новинарски коли, полицейски патрулки и тълпи зяпачи.

Той насочи вниманието си към прочутия покрив на сградата — усукана осмица с полегати алеи и вити стълбища, откъдето се разкриваха шеметни изгледи към барселонския пейзаж… както и в двата атриума с вътрешните им дворове.

„Тук няма къде да кацнем“.

Освен от неравната повърхност покривът беше защитен и от високите комини на Гауди, които приличаха на футуристични шахматни фигури — истински стражи с шлемове, които уж направили такова впечатление на Джордж Лукас, че ги използвал като прототипи за страшните си щурмоваци в „Междузвездни войни“.

Диас понечи да отмести поглед към съседните сгради, но нещо неочаквано на покрива на Каса Мила изведнъж привлече вниманието му.

Сред грамадните статуи стоеше дребна фигура.

Изправена до парапета в края на покрива и ярко осветена от насочените нагоре телевизионни прожектори, тя беше облечена в бяло и в първия момент напомни на агента за папата, който се обръща от своя балкон към вярващите на площад „Св. Петър“.

Само че това не беше светият отец.

А красива жена с добре позната му бяла рокля.

Амбра Видал не виждаше нищо от блясъка на прожекторите, но чуваше приближаващия се хеликоптер и знаеше, че времето изтича. Отчаяно се надвеси над парапета и извика на навалицата от репортери пред сградата.

Думите й бяха заглушени от тътена на вертолетните витла.

Уинстън беше предвидил, че телевизионните екипи на улицата ще насочат камерите си нагоре в момента, в който я забележат на покрива. И наистина се случи точно така, ала Амбра разбираше, че планът на компютъра се е провалил.

„Те не чуват нито дума от това, което им казвам!“

Покривът на Каса Мила беше прекалено високо над шумния трафик и хаоса долу. А сега и ревът на хеликоптера окончателно заглушаваше всичко.

— Не съм отвлечена! — отново опита тя. — Изявлението на кралския дворец за Робърт Лангдън не е вярно! Не съм заложница!

„Вие сте бъдещата кралица на Испания — преди малко й беше напомнил Уинстън. — Ако призовете за прекратяване на преследването, полицията ще се парализира. Вашето опровержение ще предизвика пълен смут. Никой няма да знае чии нареждания да изпълнява“.

Той имаше право, само че думите й се изгубиха в роторния грохот над шумната навалица.

Изведнъж небето се разтърси от оглушителен тътен и Амбра сепнато отскочи от парапета. Вертолетът се спусна точно пред нея и увисна във въздуха. Люковете бяха широко отворени и оттам напрегнато я гледаха две познати лица — агентите Фонсека и Диас.

За неин ужас агент Фонсека вдигна някакво устройство и го насочи към главата й. За миг й хрумна нещо невероятно. „Хулиан иска смъртта ми. Аз съм стерилна. Не мога да му родя наследник. Моето убийство е единственото му спасение от този годеж“.

Амбра заотстъпва заднишком, като в едната си ръка държеше джиесема на Едмънд, а с другата пазеше равновесие. Но когато плъзна крака си назад, покривът отдолу сякаш изчезна и там, където очакваше бетон, имаше само празно пространство. Тялото й се заизвива в опит да не падне, ала тя усети, че полита странично по късо стълбище.

Първо удари в цимента левия си лакът и след миг го последва тялото й. Амбра обаче не усети болка. Цялото й внимание беше съсредоточено върху предмета, който беше отхвърчал от ръката й — огромния тюркоазносин смартфон на Кърш.

„Господи, не!“

С ужас видя, че джиесемът подскача надолу по стъпалата към ръба на девететажния атриум, и се хвърли след него, ала телефонът се плъзна под парапета.

„Нашата връзка с Уинстън!…“

Амбра стигна до парапета тъкмо навреме, за да види как смартфонът се премята във въздуха към каменния под на атриума, където с трясък се пръсна на безброй късчета стъкло и метал.

И Уинстън изчезна заедно с него.

Лангдън тичешком изкачи стълбището и изскочи на покрива на Каса Мила, където мигновено го връхлетя оглушителна вихрушка. Ниско до сградата висеше хеликоптер, а Амбра не се виждаше никъде.

Той объркано се огледа. „Къде е?“ Беше забравил колко е странен този покрив — криви парапети… стръмни стълбища… бетонни войници… бездънни пропасти.

— Амбра!

И тогава с ужас я забеляза просната на ръба на атриума.

Докато тичаше към нея, край ухото му пронизително изсвири куршум и се заби в бетона зад него.

„Господи!“ Робърт се строполи на четири крака и запълзя. Над главата му профучаха още два куршума. В първия момент си помисли, че изстрелите идват от вертолета, но докато се приближаваше към Амбра, видя, че от друго стълбище в отсрещния край на покрива се изсипва рояк полицаи с насочени към него пистолети.

„Искат да ме убият. Смятат, че съм отвлякъл бъдещата кралица!“ Явно не бяха чули изявлението й.

Когато погледна Амбра, вече само на десетина метра от него, забеляза, че ръката й е окървавена. „Боже мой, простреляли са я!“ Над главата му отново изсвири куршум и в този миг той видя, че тя се вкопчва в парапета, който ограждаше атриума, и се опитва да се изправи.

— Залегни! — извика професорът, допълзя до нея и я прикри с тялото си. Вдигна поглед към високите фигури с шлемове, които осейваха целия покрив като безмълвни часовои.

Отгоре се разнесе оглушителен рев и изведнъж ги забрули силен вятър. Хеликоптерът беше увиснал над бездънната пропаст до тях и ги закриваше от полицаите.

— Dejen de disparar! — изкънтя усилен от мегафон глас. — Enfunden las armas! — „Прекратете стрелбата! Приберете оръжията!“

Точно пред тях агент Диас стоеше приклекнал в отворения люк на вертолета, стъпил с единия си крак върху плаза и протегнал ръка към двамата.

— Качвайте се! — изкрещя той.

Лангдън усети, че Амбра потръпва под него.

— БЪРЗО! — надвика грохота на витлата агентът.

И посочи парапета на атриума — искаше да се покатерят върху него, да се хванат за ръката му и да скочат над бездната в увисналия хеликоптер.

Лангдън се колебаеше.

Диас грабна мегафона от Фонсека и го насочи право към лицето на Робърт.

— ПРОФЕСОРЕ, ВЕДНАГА СЕ КАЧЕТЕ ВЪВ ВЕРТОЛЕТА! — като гръм избоботи гласът му. — БАРСЕЛОНСКАТА ПОЛИЦИЯ ИМА ЗАПОВЕД ДА ВИ ЗАСТРЕЛЯ! НИЕ ЗНАЕМ, ЧЕ НЕ СТЕ ОТВЛЕКЛИ ГОСПОЖА ВИДАЛ! ВЕДНАГА ТРЯБВА ДА СЕ КАЧИТЕ НА БОРДА — ПРЕДИ ДА УБИЯТ НЯКОГО ОТ ВАС!