Дан Браун
Произход (23)

22.

Мадридският Паласио Реал е най-големият кралски дворец в Европа и един от най-изумителните примери на стария континент за синтез на класицизъм и барок в архитектурата. Той е построен на мястото на мавърски замък от IX век и триетажната му фасада обхваща цялата сто и петдесет метрова ширина на огромния площад Плаза де ла Армерия. Вътре човек се озовава в умопомрачителен лабиринт от 3418 стаи на близо сто и четирийсет хиляди квадратни метра застроена площ. Салоните, спалните и коридорите са украсени с безценни произведения на религиозна тематика, сред които шедьоври на Веласкес, Гоя и Рубенс.

Поколения наред дворецът е бил частна резиденция на испанските крале и кралици. Днес обаче той изпълняваше главно представителни функции и кралското семейство обитаваше по-скромния и уединен Паласио де ла Сарсуела край града.

Но през последните месеци престолонаследникът принц Хулиан, четирийсет и две годишният бъдещ крал на Испания, използваше мадридския кралски дворец за свой постоянен дом — беше се преместил в него по нареждане на своите наставници, които искаха Хулиан да е „по-видим за страната“ през този печален период преди бъдещото му коронясване.

От няколко месеца бащата на принц Хулиан, сегашният крал, беше на смъртно легло. Умствените способности на умиращия монарх гаснеха и дворецът започваше бавното предаване на властта, като готвеше принца за възкачването му на трона след бащината му смърт. Очаквайки предстоящата промяна, испанците бяха насочили погледи към престолонаследника и си задаваха един-единствен въпрос:

Какъв ще се окаже като владетел?

От малък носил бремето на бъдещата си власт, принц Хулиан винаги се беше проявявал като дискретен и предпазлив син. Майка му бе починала при преждевременно раждане и за изненада на мнозина кралят реши да не се жени повторно, като остави Хулиан единствен наследник на испанския трон.

„Наследник без право на замяна“ — така го бяха нарекли жестокосърдечните британски таблоиди.

Тъй като Хулиан беше израснал под крилото на своя дълбоко консервативен баща, испанците с по-традиционни възгледи вярваха, че той ще продължи строгата традиция на техните крале и ще съхрани достойнството на испанската корона, като спазва установените обичаи, съблюдава ритуалите и най-вече като продължи да отдава почит на богатата католическа история на Испания.

Заветът на католическите монарси векове наред служеше като морален център на страната. През последните години обаче устоите на вярата като че ли се разклащаха и в обществото се водеше жестока борба между древното и модерното.

Все повече либерали задръстваха блоговете и социалните медии със слухове, че когато най-после излезе от бащината си сянка, Хулиан ще покаже истинската си същност — смел и прогресивен светски лидер, готов да последва примера на повечето европейски страни и окончателно да премахне монархията.

Неговият баща винаги активно беше упражнявал кралските си функции и не оставяше на сина си много възможности за участие в политиката. Монархът открито заявяваше, че според него Хулиан трябвало да се порадва на младостта си и едва когато се оженел и улегнел, имало смисъл да се заеме с държавни дела. Затова първите четирийсет години от живота на престолонаследника, подробно отразявани в испанската преса, бяха преминали в частни училища, езда, прерязване на ленти, благотворителност и пътешествия по света. И макар че не можеше да се похвали с кой знае какви постижения, Хулиан несъмнено беше най-желаният ерген в Испания.

През годините красивият четирийсет и две годишен принц открито излизаше с безброй подходящи партии за женитба и въпреки репутацията му на безнадежден романтик никоя жена не успя да спечели сърцето му. През последните месеци обаче няколко пъти го бяха забелязали с красавица, която, макар че приличаше на бивша манекенка, всъщност се оказа високоуважаваната директорка на музея „Гугенхайм“ в Билбао.

Медиите моментално обявиха Амбра Видал за „идеална партия за един модерен крал“. Тя беше изтънчена, образована и преуспяла. Нещо повече — не произхождаше от аристократична фамилия, а от народа.

Принцът очевидно също смяташе така, защото след съвсем кратък период на ухажване й направи предложение — по напълно неочакван и романтичен начин — и Амбра Видал прие.

През следващите седмици пресата ежедневно публикуваше репортажи за нея, като подчертаваше, че годеницата на престолонаследника се е оказала нещо много повече от обикновена хубавица. Тя съвсем скоро демонстрира независимостта си, като не позволи Гуардия Реал да се намесва в ежедневния й живот и да я охранява, освен на големи публични събития.

Когато началникът на Гуардия Реал дискретно предложи Амбра да започне да се облича по-консервативно и да не носи толкова прилепнали дрехи, тя публично се пошегува, че била смъмрена от завеждащия на „Guardarropía Real“ — кралския гардероб.

Лицето й украсяваше кориците на всички либерални списания. „Амбра! Красивото бъдеще на Испания!“ Когато отказваше да даде интервю, те я обявяваха за „независима“, а когато се съгласяваше, я наричаха „достъпна“.

Консервативните издания осмиваха безочливата претендентка за кралица като жадна за власт опортюнистка, която ще окаже опасно влияние върху бъдещия крал. В доказателство се позоваваха на очебийното й неуважение към репутацията на принца.

Първото им безпокойство идваше от навика на Амбра да нарича престолонаследника само с малкото му име, вместо с традиционното обръщение „дон Хулиан“ или su alteza — „ваше височество“.

Второто им притеснение обаче беше доста по-сериозно. През последните няколко седмици работният график на Амбра почти не й оставяше време за принца, затова пък многократно я бяха виждали да обядва край музея в Билбао с един войнстващ атеист — американския технологичен гений Едмънд Кърш.

Въпреки нейните обяснения, че обедите били просто работни срещи с един от главните спонсори на музея, източници в двореца намекваха, че кръвта на Хулиан почвала да кипи.

Не че някой можеше да го обвинява.

Всъщност проблемът се свеждаше до това, че броени седмици след годежа възхитителната годеница на Хулиан предпочиташе да прекарва повечето си време с друг мъж.