Дан Браун
Произход (6)

5.

Най-голямата синагога в Европа се намира на улица „Дохани“ в Будапеща. Построен в мавритански стил с две масивни кули, храмът побира над три хиляди богомолци — с пейки на долния етаж за мъжете и скамейки в галерията за жените.

В огромна гробна яма на двора са погребани стотици унгарски евреи, загинали по време на ужасите на нацистката окупация. Гробът е означен с Дърво на живота — метална скулптура, изобразяваща плачеща върба, като на всяко листо е написано името на една от жертвите. Когато повее вятър, металните листа се удрят едно в друго и в това свято място се разнася зловещо ехо.

Повече от трийсет години духовен водач на Голямата синагога беше прочутият учен талмудист и кабалист рави Йехуда Кьовеш, който въпреки преклонната си възраст и лошото си здраве продължаваше да е активен член на еврейската общност и в Унгария, и в целия свят.

Когато рави Кьовеш излезе от синагогата и тръгна покрай бутиците и загадъчните „барове в руини“ по улица „Дохани“ на път за дома си на площад „15 март“ — на един хвърлей камък от моста „Ержбет“, свързващ древните градове Буда и Пеща, официално обединени през 1873 година, слънцето залязваше отвъд Дунав.

Скоро наближаваха пасхалните празници, обикновено най-веселото време от годината за Кьовеш, но след завръщането си от Световния парламент на религиите миналата седмица той изпитваше само безкрайна тревога.

„Ще ми се изобщо да не бях ходил“.

Необикновената среща с епископ Валдеспино, аллама Саид ал Фадл и футуриста Едмънд Кърш го измъчваше.

Когато се прибра вкъщи, Кьовеш отиде направо във вътрешния двор и отключи своята házikó — къщичката, която му служеше за убежище и кабинет.

Вътре имаше само едно помещение с високи лавици, огънати под тежестта на религиозни томове. Той отиде при бюрото си, седна и намръщено се загледа в хаоса пред него.

„Ако някой види бюрото ми тази седмица, ще си помисли, че съм се побъркал“.

Отгоре бяха пръснати пет-шест мистериозни религиозни текста, целите покрити със самозалепващи листчета. На дървени стойки зад тях бяха подпрени три тежки тома — Тората на иврит, арамейски и английски, разтворени на една и съща книга.

Битие.

„В начало…“

Естествено, Кьовеш знаеше наизуст Битие и на трите езика и по-скоро би чел научни коментари върху Зоар или съвременни теоретични разработки върху кабалистичната космогония. За учен от неговия калибър четенето на Битие беше все едно Айнщайн да се върне към прогимназиалната аритметика. И все пак тази седмица равинът правеше тъкмо това и бележникът на бюрото изглеждаше така, сякаш го е връхлетял свиреп ураган от ръкописни записки, толкова нечетливи, че Кьовеш сам едва ги разбираше.

„Като че ли съм си изгубил ума“.

Рави Кьовеш беше започнал с Тората — общата за юдеите и християните история в Битие. „В начало Бог сътвори небето и земята“. После продължи с обяснителните текстове на Талмуда и препрочете равинските тълкувания на Маасе Берешит — Сътворението. След това се зарови в Мидраш и си припомни коментарите на различни уважавани екзегети, които се бяха опитвали да обяснят забелязаните противоречия в разказа за Сътворението. Накрая потъна в мистичния кабалистичен трактат Зоар, в който непознаваемият Бог се проявяваше като десет различни „сефири“ или измерения, подредени по канали, наречени Дърво на живота, от които бяха произлезли четири отделни вселени.

Тайнствената сложност на вярванията, които съставляваха юдаизма, винаги му беше действала успокоително — Бог им напомняше, че човек не е създаден да разбира всичко. Ала след като бе изгледал презентацията на Едмънд Кърш и беше размишлявал за простотата и яснотата на неговото откритие, Кьовеш имаше чувството, че е прекарал последните три дни вторачен в куп остарели противоречия. В един момент просто не беше в състояние да направи нищо друго, освен да зареже древните текстове и да излезе на дълга разходка край Дунав, за да си подреди мислите.

Рави Кьовеш най-после започваше да приема болезнената истина — откритието на Кърш действително щеше да окаже опустошително въздействие върху вярващите в целия свят. То отхвърляше почти всички установени религиозни доктрини, при това по невероятно простичък и убедителен начин.

„Не мога да забравя последния образ — помисли си Кьовеш, спомнил си смазващото заключение на презентацията, която бяха гледали на огромния телефон на Кърш. — Тази новина ще се отрази на абсолютно всеки човек, не само на вярващите“.

И сега, въпреки размислите си през последните няколко дни, равинът все още нямаше представа как да постъпи с разкритата им от Кърш информация.

Съмняваше се, че Валдеспино и Ал Фадл също са наясно с това. Преди два дни се бяха чули по телефона, но от разговора им не произлезе нищо.

— Приятели мои — започна епископът. — Презентацията на господин Кърш определено е смущаваща… в много отношения. Настойчиво го помолих да ми позвъни, за да дообсъдим въпроса, но от него няма ни вест, ни кост. Сега, струва ми се, трябва да вземем решение.

— Аз вече взех решение — заяви Ал Фадл. — Не можем да останем безучастни. Трябва да овладеем тази ситуация. Презрението на Кърш към религията е всеизвестно и той ще представи откритието си така, че да нанесе колкото може по-големи щети на бъдещето на вярата. Трябва да изпреварим събитията и сами да оповестим откритието му. Незабавно. Трябва да го представим в такава светлина, че да смекчим въздействието му и да го направим колкото е възможно по-безопасно за вярващите.

— Ние вече разговаряхме за евентуално публично изявление, но за съжаление не си представям как бихме могли безопасно да представим тъкмо тази информация — тежко въздъхна Валдеспино. — Освен това се заклехме на господин Кърш да запазим тайната му.

— Така е, и на мен не ми се ще да нарушим клетвата си, обаче смятам, че трябва да изберем по-малката от двете злини и да защитим общото благо. Всички сме под прицел — мюсюлмани, евреи, християни, хиндуисти, абсолютно всички религии — и като се има предвид, че опроверганите от господин Кърш фундаментални истини са общи за всички нас, ние сме длъжни да представим откритието по начин, който няма да разтърси из основи нашите общности.

— Опасявам се, че такъв начин не съществува — каза Валдеспино. — Ако решим да оповестим новината на Кърш, единственият възможен подход е да хвърлим съмнение върху неговото откритие — да го дискредитираме преди да успее сам да направи съобщението.

— Кого, Едмънд Кърш ли?! — възрази Ал Фадл. — Блестящият учен, който винаги се оказва прав?! Вие да не сте гледали някаква друга презентация? Защото неговата беше напълно убедителна.

— Не по-убедителна от презентациите, които навремето са правили Галилей, Бруно и Коперник! — изсумтя епископът. — Религиите и преди са изпадали в същото положение. Просто науката пак блъска на вратата ни.

— Само че с нещо далеч по-значимо от откритията на физиката и астрономията! — възкликна Ал Фадл. — Кърш оборва самата същност, основата на всичко, в което вярваме! Позовавайте се на историята колкото щете, но недейте забравя, че въпреки всички усилия на Ватикана да запуши устата на хора като Галилей, неговата наука накрая се е наложила. Както ще се случи и с откритието на Кърш. Не можем да му попречим.

Възцари се мрачно мълчание.

— Моята позиция по въпроса е проста — отново се обади Валдеспино. — Ще ми се Едмънд Кърш да не беше правил това откритие. Боя се, че не сме подготвени да му противодействаме. И категорично предпочитам тази информация никога да не види бял свят. — Той замълча за миг. — В същото време вярвам, че събитията в нашия свят се случват според Божия план. В резултат на нашите молитви Господ може да проговори на господин Кърш и да го убеди да не разгласява откритието си.

Ал Фадл се засмя подигравателно.

— Господин Кърш едва ли е от хората, способни да чуват гласа Божи.

— И така да е — настоя епископът. — Чудеса се случват всеки ден.

Ислямският учен възрази разпалено:

— При цялото ми уважение, освен ако не се молите Бог да порази Кърш преди да успее да оповести…

— Господа — намеси се Кьовеш в опит да разпръсне растящото напрежение. — Не бива да бързаме с решението си. Не е речено, че трябва да го вземем още тази вечер. Господин Кърш спомена, че ще направи съобщението си след месец. Предлагам всеки от нас да обмисли въпроса и след няколко дни пак да си поговорим. Може би чрез самовглъбяване ще открием верния курс на действие.

— Мъдър съвет — съгласи се Валдеспино.

— Но не бива и прекалено да се бавим — предупреди Ал Фадл. — Да се чуем по телефона след два дни.

— Уговорихме се — каза епископът. — Тогава ще вземем и окончателното си решение.

Това се беше случило преди два дни и тази вечер щяха да проведат втория си разговор.

Рави Кьовеш чакаше в кабинета си и го обземаше все по-силна тревога. Обаждането вече закъсняваше с близо десет минути.

Телефонът най-после иззвъня и той нетърпеливо отговори.

— Здравейте, рави — каза епископ Валдеспино. Гласът му беше угрижен. — Извинявайте за закъснението. — Замълча за миг. — Боя се, че аллама Ал Фадл няма да участва в разговора ни.

— Защо, какво е станало? — изненадано попита Кьовеш.

— Не знам. Цял ден се опитвам да се свържа с него, но той сякаш е… изчезнал. Никой от колегите му няма представа къде е.

По гърба на равина полазиха тръпки.

— Крайно обезпокоително.

— Съгласен съм. Дано не му се е случило нещо. За съжаление, имам още една новина. — Гласът на епископа стана още по-мрачен. — Току-що научих, че Едмънд Кърш е организирал публично събитие, за да сподели откритието си със света… тази вечер.

— Тази вечер?! — смая се Кьовеш. — Нали ни каза, че щяло да е след месец?!

— Да — потвърди Валдеспино. — Излъгал ни е.