Дан Браун
Произход (32)

31.

Дългият над триста метра висящ мост „Сечени“ е един от осемте будапещенски моста над Дунав. Той символизира връзката между Изтока и Запада и се смята за един от най-красивите мостове на света.

„Какви ги върша? — запита се рави Кьовеш, загледан над парапета във вихрещата се тъмна вода. — Епископът ме посъветва да не излизам от къщи“.

Знаеше, че не бива да напуска дома си, ала винаги, когато изпитваше смут, нещо в този мост го привличаше. От години вечер идваше тук да се отдава на размисъл, докато се любува на предвечната гледка. На изток осветената фасада на двореца „Грешам“ в Пеща гордо се очертаваше на фона на камбанариите на базиликата „Сент Ищван“. На запад в Буда се издигаше разкошният замък на хълма Будавар. А на северозапад край дунавския бряг бяха острите кули на парламента, най-голямата сграда в цяла Унгария.

Кьовеш обаче подозираше, че висящият мост не го привлича с разкриващата се от него гледка. А с нещо съвсем друго.

„Катинарите“.

По парапета и носещите въжета висяха стотици катинари — всеки с различни инициали, всеки завинаги заключен за моста.

Традицията повеляваше влюбените двойки да отидат заедно на този мост, да напишат инициалите си на катинар, да го заключат и да хвърлят ключа в дълбоката вода, където щеше да остане за вечни времена — символ на вечната връзка между тях.

„Най-простото обещание — помисли си равинът и докосна един от висящите катинари. — Душата ми завинаги е свързана с твоята“.

Винаги когато имаше нужда от потвърждение, че на света съществува безкрайна любов, Кьовеш идваше да погледне катинарите. Тази вечер също се чувстваше така. И докато се взираше в дунавските вълни, му се струваше, че светът изведнъж е започнал да се движи прекалено бързо за него. „Може би мястото ми вече не е тук“.

Самотните моменти, в които някога човек се отдаваше на размисъл — няколкото минути в автобуса, докато отиваш пеш на работа или чакаш да се срещнеш с някого, — сега бяха станали непоносими и хората импулсивно посягаха за джиесемите си, слушалките си или игрите си, неспособни да се съпротивляват срещу наркотичната притегателна сила на техниката. Чудесата от миналото избледняваха, изместени от безкрайния глад за всяка поредна новост.

Вперил поглед в мътните води, Йехуда Кьовеш се чувстваше все по-уморен. Зрението му сякаш се замъгли и под водната повърхност се появиха зловещи аморфни форми. Реката внезапно му заприлича на кипящо гъмжило от създания, зараждащи се в дълбините.

— A víz él — прозвуча глас зад него. — Водата е жива.

Равинът се обърна и видя момченце с къдрава коса и блеснали очички. Детето приличаше на самия Йехуда като малък.

— Моля? — попита старецът.

Момченцето отвори уста да отговори, но вместо реч от гърлото му се разнесе електронно жужене и от очите му проблесна ослепителна бяла светлина.

Рави Кьовеш подскочи на стола си, събуди се и сепнато възкликна на идиш:

— Оу gevalt!

Телефонът на бюрото му звънеше и старият равин панически се заоглежда. Слава богу, в кабинета му нямаше никого. Сърцето му се беше разтуптяло бясно.

„Толкова странен сън“ — помисли си, докато се опитваше да си поеме дъх.

Телефонният звън не преставаше. Кьовеш знаеше, че по това време може да се обажда само епископ Валдеспино, за да му съобщи подробностите за пътуването му до Мадрид.

— Да, епископ Валдеспино? — каза в слушалката: все още не можеше да се пребори с объркването си. — Какво ново?

— Рави Йехуда Кьовеш? — чу се непознат глас. — Не ме познавате и не искам да ви плаша, обаче трябва да ме изслушате внимателно.

Старецът моментално се разсъни.

Гласът беше женски, но звучеше някак си неестествено. Жената говореше припряно на английски с лек испански акцент.

— Използвам модулатор за промяна на гласа, за да остана инкогнито. Извинявам се за това — скоро ще разберете причината.

— Кой се обажда? — попита Кьовеш.

— Аз съм разобличител — човек, който не обича някой да крие истината от обществото.

— Ъъъ… не разбирам.

— Рави Кьовеш, знам, че преди три дни тайно сте се срещнали с Едмънд Кърш, епископ Валдеспино и аллама Саид ал Фадл в Монсератския манастир.

„Откъде може да знае?“

— Освен това ми е известно, че Едмънд Кърш подробно е информирал вас тримата за неотдавнашното си научно откритие… и че в момента заговорничите, за да не допуснете то да види бял свят.

— Какво?!

— Ако не ме изслушате много внимателно, предупреждавам ви, че няма да доживеете утрото — дългата ръка на епископ Валдеспино ще ви ликвидира. — Гласът замълча за миг. — Също като Едмънд Кърш и вашия приятел Саид ал Фадл.