Дан Браун
Произход (39)

38.

„Шефът ми е убит!“

Ръцете на капитан Джош Сийгъл трепереха върху ръчката, докато рулираше частния самолет „Гълфстрийм“ G550 към главната писта на летището в Билбао.

„Не съм в състояние да летя“ — помисли си той. Знаеше, че вторият му пилот е не по-малко потресен от него.

Сийгъл от дълги години пилотираше частните самолети на Кърш и тазвечерното ужасяващо убийство му беше дошло като гръм от ясно небе. Преди час двамата с втория пилот седяха в салона на летището и гледаха излъчването от музея „Гугенхайм“.

— Типичният драматизъм на Едмънд — бе се пошегувал Сийгъл, впечатлен от умението на шефа да събира такива огромни тълпи. Както и другите зрители в салона, той се беше навел напред и изгаряше от любопитство до момента, в който настъпи ужасяващият обрат.

После Сийгъл и вторият пилот дълго седяха като в мъгла, гледаха репортажите и се чудеха какво да правят.

Десет минути по-късно телефонът на Сийгъл иззвъня. Обаждаше се Уинстън, личният асистент на Едмънд. Капитанът никога не го беше виждал и въпреки че британецът му се струваше малко странна птица, бе свикнал да координира с него полетите на Кърш.

— Ако не сте гледали телевизия, най-добре да го направите сега — каза Уинстън.

— Гледахме — осведоми го пилотът. — Потресени сме.

— Трябва да върнете самолета в Барселона — продължи асистентът със зловеща деловитост, като се имаше предвид случилото се преди малко. — Пригответе се за излитане и скоро пак ще се свържа с вас. Моля, не излитайте, докато не се чуем.

Сийгъл нямаше представа дали Едмънд би одобрил инструкциите на Уинстън, но в момента беше признателен за каквито и да е напътствия.

По нареждане на асистента пилотите депозираха пътнически манифест, според който полетът до Барселона щеше да е „празен курс“, после изкараха самолета от хангара и започнаха предполетна проверка.

Уинстън позвъни след половин час.

— Готови ли сте за излитане?

— Да.

— Добре. Предполагам, че ще излетите по обичайната писта за източни дестинации, нали?

— Точно така. — Сийгъл понякога намираше асистента за досадно подробен и смущаващо добре информиран.

— Свържете се с кулата и поискайте разрешение за рулиране. Рулирайте до отсрещния край на летището, но не излизайте на пистата.

— На рульожната пътека ли да спра?

— Да, за малко. Съобщете ми, когато стигнете там.

Сийгъл и вторият пилот се спогледаха изненадано. В искането на Уинстън нямаше никаква логика.

„От кулата може и да възразят“.

Въпреки това Сийгъл потегли към началото на пистата в западния край на летището. В момента изминаваше последните сто метра от рульожната пътека, която завиваше надясно под прав ъгъл и стигаше до пистата за източните дестинации.

— Уинстън? — каза пилотът, загледан във високата ограда от телена мрежа, която ограждаше летището. — Стигнахме до пистата.

— Изчакайте там — отвърна асистентът на Кърш. — След малко ще ви се обадя.

„Не мога да чакам тук!“ — помисли си Сийгъл, като се чудеше какви ги върши Уинстън. За щастие задната камера на гълфстрийма не показваше други самолети зад тях. Поне не блокираха трафика. Светеше само контролната кула — далечно сияние в отсрещния край на пистата на повече от три километра.

Изтекоха шейсет секунди.

— Тук контрол на въздушното движение — изпращя мъжки глас в слушалките му. — ЕС триста четирийсет и шест, имате разрешение за излитане по писта едно. Повтарям, имате разрешение за излитане.

Сийгъл нямаше търпение да излети, но чакаше да се обади асистентът на Едмънд.

— Благодаря — отвърна той. — Налага се да се забавим малко. Светна един от предупредителните датчици, трябва да го проверим.

— Прието. Моля, съобщете, когато сте готови.