Уорд Ларсен
Пасажер 19 (51)

51.

Беше втората неделя на ноември — най-зрелищният ден в необичайно меката есен. Въздухът леко щипеше, а езерото бе като огледало. Дейвис стигна края на кея с изписана на лицето гордост на нов баща.

— Това ли ме доведе да видя? — попита Джен. — Имаш нова играчка?

— Не е играчка, малката. Гледаш новата ми работа.

— Хидроплан? И какво ще правиш с него? Ще превозваш наркотици до Южна Америка?

Дейвис я погледна по-внимателно, видя усмивката й и прецени, че му харесва Джен да се шегува за преживяното. Бе прекарала четири дни като заложничка във възможно най-затънтеното място на света, но се бе върнала без поражения. Поне не физически. Беше я наблюдавал внимателно за другия вид поражения. Настоя да пропусне този семестър, а тя бе контрирала, като се бе съгласила да се прибере у дома само ако се запише за онлайн курсове. Това бе друг положителен знак — желанието да продължи напред. Сделката бе сключена и това бе ангажирало Джен изцяло. Но под родителския му надзор. Имаше моменти, в които я улавяше да размишлява над случилото се. Но само няколко пъти.

Понеже в крайна сметка преживяването бе съвместно, той се бе постарал да не задълбочава нещата. Двамата бяха сравнили впечатленията си от колумбийските затвори: в крайна сметка, какъвто бащата, такава и дъщерята. Когато усетеше, че настроението й се скапва, Дейвис измисляше някакво развлечение — отиваха или на кино, или на риболов. През изтеклите месеци Джен се бе срещала два пъти с Кристин, която се оказа свястно момиче, макар и със слаб ангел по отношение на момчетата. Но Дейвис се радваше, че собствената му дъщеря бе получила урок по хлътване по млади алчни псевдореволюционери.

В крайна сметка и двете като че ли успешно се възстановяваха. И вървяха напред.

Порив на вятъра разпиля листата по брега, докато той водеше Джен, за да я запознае със самолета.

— Това е „Лейк 250 Ренегат“.

— „Ренегат“? Ах, колко уместно!

Но Дейвис се бе въоръжил с неизчерпаеми запаси бащинско търпение.

— Лари има номера ми. Всъщност аз винаги съм бил само консултант. Изчакай само да видиш колко гладко лети. Има шест седалки, макар двете най-отзад да са малко тесни. Но смятам, че ще поеме трима клиенти и всичките им възможни такъми.

В края на кея Дейвис започна предполетната проверка, в началото на която бе нивото на горивото и уредите. Докато вършеше работата си, Джен попита:

— Споменах ли ти, че миналата седмица гласувах?

Напоследък проявяваше умерен интерес към политиката — особеност, която караше Дейвис да преразглежда психическото й състояние.

— Така ли? Страхотно! Първото ти гласуване за президент.

— Не съм републиканка, но се наложи да гласувам за Полсън.

— Да, добре… Мога да те уверя, че напълно те разбирам. Говори ли с Кристин? За кого ли е гласувала тя?

— Ти шегуваш ли се? Двете с майка й цял месец бяха доброволки в кампанията на Полсън.

Дейвис спря да навива въжето за швартоване и се усмихна на дъщеря си:

— Е, перфектно!

— Но изборите протекоха толкова странно — продължи Джен. — Представяш ли си, Стайвесънт да падне по стълбите и да си счупи челюстта в самия разгар на кампанията!

— Какъв е шансът, а? — попита той, докато разплиташе един възел на въжето. Избухването му в хангара бе напълно потулено, той дори не бе казал на Джен. Не обичаше да има тайни от дъщеря си, но в този случай трябваше да направи изключение.

— Този тип е истинска отрепка, няма спор… но на мен направо ми дожаля за него. Как му се наложи да се откаже от дебата и да измънка извинение през зашитата си челюст… не знам дали някой схвана какво изобщо каза.

— Да, страхотна кампания, нали?

— А ти, тате? — попита тя. — Гласува ли?

Джемър Дейвис кавалерства на дъщеря си да се качи на хидроплана.

— Е… при мен не беше миналата седмица… аз, така да се каже, гласувах по-рано тази година — отговори й той.

Джен го изгледа подозрително с до болка познато изражение. И тогава той се сети — това беше изражението, което помнеше от лицето на жена си.

— Хайде — каза той, — нека полетим.

Избута с ръка самолета от кея. Беше неделя, пладне. Дъщеря му седеше до него.

Един от най-щастливите дни в живота му.