Уорд Ларсен
Пасажер 19 (24)

24.

Към десет вечерта Дейвис се върна в стаята си и намери на вратата бележка от Делакорт:

Имам информация, която ще те заинтересува. Стая 302.

Качи се пеша един етаж, заобиколи сградата и намери стая 302 на задната страна. Вратата беше отворена и Делакорт седеше на стол до прозореца. Стаята бе почти копие на тази на Дейвис, ако се изключеше, че картината на стената бе на църква в мисионерски стил вместо на конкистадор.

— Не е много в стил „Риц“ — коментира Дейвис.

— Бих предпочел всяка друга стая, освен тази — обясни отворената врата Делакорт. — Климатикът ми спря.

Дейвис погледна монтирания на стената климатик. Панелът му за управление беше свален и оттам като преварени спагети висяха жици.

— Май вече си опитал да го оправиш.

— Задрал е моторът на вентилатора… няма никаква надежда. — Делакорт си вееше с туристическа брошура. — В Париж не става толкова горещо.

— Ако си готов да влачиш леглото си по коридора, можеш да спиш в моята стая.

— Не, но благодаря за предложението.

— Видях бележката ти. Каква е тази интересна информация?

— Онова, което каза по-рано за кацането на импровизирани писти — Делакорт вдигна пръст, за да илюстрира прозрение, — ме накара да се замисля за другите възможности.

— Например?

— Ти допускаш, че полет 223 е направил междинно кацане, след като е излетял от Богота и преди катастрофата. Имаме мъртъв втори пилот, както и още един труп, облечен в униформа на командир от „Так Еър“, който още не е идентифициран.

— Да не говорим за сладкаря, който е свършил земния си път като основен пилот.

— Би било голямо предизвикателство, мисля, да се създаде сценарий, свързващ всичко това по логичен начин.

— Меко казано.

Делакорт извади таблета си и продължи да говори, докато въвеждаше нещо в него:

— При огледа на корпуса открих, че някои части остават неоткрити. Разбира се, това не е необичайно при толкова опустошителна катастрофа. Но има една липса, която ми се струва странна. — Той обърна екрана, за да покаже на Дейвис снимка на предната част на фюзелажа. — Основната врата не е намерена.

Дейвис огледа снимката. Беше виждал дупката и дори бе минал през нея веднъж, но не бе отдал особено значение на изчезналата врата.

— Никой не е споменавал, че не са я намерили. Предположих, че се е откъснала и вероятно е намерена в гъсталака.

— Логично допускане. Двамата с теб често сме се сблъсквали с липсващи врати. Това може да е резултат от евакуация, а понякога се разбиват и премахват от екипите на пожарникарите.

Делакорт беше прав — често се случваше вратите да липсват. Всъщност беше толкова нормално, че Дейвис не го бе сметнал за важно.

Делакорт продължи:

— Салонът на ARJ-35 има четири врати за достъп. Отпред имаме входна врата отдясно на борд — точно липсващата — и съответната й входна врата ляво на борд, която си е на място. Отзад имаме два малки люка за аварийно напускане, по един над всяко крило. В нашия случай те са останали непокътнати… и изобщо не са били отваряни. Двете предни врати, естествено, дублират точките за аварийно напускане, макар към тях да няма надуваеми пързалки, каквито нормално има на авиолайнерите.

— Значи липсващата врата… да не искаш да ми кажеш, че някой е оцелял при падането и е отворил вратата като авариен изход?

— Всъщност искам да кажа точно обратното. Тази врата най-вероятно никога няма да бъде намерена. — Дейвис го изгледа неразбиращо и Делакорт почука по екрана: — Както сам виждаш, вратата е от тип „мидена черупка“, горната и долната половина са хванати с панти за рамката в корпуса. Към долната половина има вградена сгъваема стълба, използвана в малките летища, където няма ръкави или подвижни външни стълби. — Делакорт превключи на друго изображение: — Направих снимки на пантите… тези са на долната половина на вратата.

Дейвис се вгледа по-внимателно. Двете яки панти бяха огънати до точката на скъсване.

— Инспектирах ги много отблизо — обясни инженерът — и мога да кажа, че се сдали курса при огъване.

— Огъване?

— Страхотна сила е огънала вратата и я е откъснала от рамката съвсем чисто. Горната панта е идентична. Намерих и две вдлъбнатини върху водещия ръб на вътрешната част на дясното крило и друга на кожуха на двигател номер едно. Всичко това е в подкрепа на моята теория.

Дейвис най-сетне разбра.

— Казваш, че тази врата се е отворила по време на полета… и е била откъсната от пантите си?

Удовлетворен, Делакорт потвърди:

— Почти сигурно.