Уорд Ларсен
Пасажер 19 (49)

49.

Самолетът G-III кацна в 03:02, събота, и рулира към големия хангар в югоизточната част на ВВБ „Андрюс“ — същото място, откъдето Дейвис бе започнал одисеята си преди седмица.

Винсънт Кехоу слезе пръв, следван от Кристин Стюарт. По време на дългия полет Дейвис бе научил доста за Кехоу. Оказа се, че е военен рейнджър и ветеран от „Делта Форс“ с десетгодишен стаж. Това не бе изненадващо. Но Дейвис бе по-впечатлен от онова, на което бе станал свидетел. Кехоу бе проявил готовност да рискува живота си, за да бъдат спасени Джен и Кристин, и нещо повече — бе го направил без никакво колебание, в действителност почти с охота.

Дейвис проследи Кехоу да придружава повереницата си в хангара, който беше обкръжен от агенти на Тайната служба. Наблизо имаше спряла автоколона от лимузини, губещи се зад ъгъла. Нямаше развети от вятъра флагчета по броните и нямаше полицейски ескорт от мотоциклетисти, чакащи да поведат парада. Всичко бе в обстановка на минимална гласност и максимална безопасност. Не беше нужно да си ракетен инженер, за да се досетиш кой е в хангара — някой с достъп до най-тайните кътчета на „Андрюс“. Някой с много добра причина да е тук.

Мартин Стайвесънт най-сетне щеше да се запознае с дъщеря си.

Дейвис слезе по стълбичката, следван от Джен. Пресрещнаха ги двама мъже. Единият бе със скъп костюм, с къса прическа и слушалка в ухото. Можеше спокойно да има и надпис „Тайна служба“ на челото. Но към Дейвис се обърна вторият — възпълен, колеблив, с торбички под очите, скрити зад очила с телени рамки.

Мъжът протегна отпуснатата си ръка и се представи:

— Господин Дейвис, казвам се Бил Евърс. Аз съм…

— Знам кой си — сряза го Дейвис и не пое протегнатата ръка.

Явно стреснат, началникът на кабинета на вицепрезидента каза:

— Господин Кехоу не трябваше да споделя с вас тази информация.

— Господин Кехоу е добър човек… каквито очевидно са рядкост тук.

И докато Евърс се чудеше как да продължи зле започналия разговор, Дейвис се обърна към човека от Тайната служба:

— Съжалявам за агент Мълиган. Момичето явно го е харесвало.

Агентът бе изненадан, че го включват в разговора, но изражението му се натъжи и той кимна благодарно:

— Да, Том беше от свестните.

Междувременно Евърс бе дошъл на себе си.

— Съзнавам, че е късно и че сте прелетели голямо разстояние, но искаме да разпитаме и двама ви. Много неща се случиха през последните няколко дни и всички трябва да са наясно какъв е залогът.

Дейвис леко наклони глава. „Всички трябва да са наясно какъв е залогът“. И в този момент разбра накъде отиват нещата. Кандидатът Стайвесънт не се отказваше, а удвояваше залога.

Сякаш по даден знак до тях спря тъмен седан и Евърс им посочи да седнат отзад. Джен вече се бе наместила, когато Дейвис чу вик. Погледна през рамо и видя Кристин Стюарт да изскача през пролуката в плъзгащата се врата на хангара. Плачеше и през разделящите ги петдесетина метра той я чу да вика: „Повече не искам да те виждам! Остави ни с мама на мира!“.

Дейвис я видя да изтичва до една от лимузините. От колата слезе жена на средна възраст. Двете се прегърнаха и заровиха лица в раменете си. Дейвис беше сигурен, че знае името на жената — Соренсен му го бе казала преди два дни. Джийн Стюарт.

Майката.

Въпреки разделящото ги разстояние ги чу да ридаят.

Евърс се опита да го сбута в колата с ръка в долната част на гърба му. Дейвис не помръдна. Тъгата на Джен бе явна — тя също гледаше утешаващите се взаимно майка и дъщеря. Дейвис си спомни тъжното изражение на агента на Тайната служба, когато му бе изказал съболезнования за смъртта на Мълиган.

Евърс отново го побутна, но със същия успех можеше да бута вековен дъб.

Дейвис бавно се обърна и погледна Евърс. Поусмихна му се и каза:

— Виж, знам как ще се развият нещата тук, както и за какво става дума. Няма проблем. Наистина… разбирам.

— Така ли? Защо не ми разкажете? — попита Евърс.

Дейвис го направи и когато свърши, Евърс кимна замислено.

— Радвам се, че поставяте интересите на страната над всичко останало, господин Дейвис.

— Абсолютно — ентусиазирано потвърди Дейвис. — Но имам една малка молба…

Мартин Стайвесънт стоеше в средата на хангара. Проектиран да побере „Боинг-747“, той беше почти празен, но вървящият към него мъж изглеждаше способен да го запълни. Стайвесънт гледаше изучаващо Джемър Дейвис, докато той се приближаваше към него, съпровождан от двете страни от агенти на Тайната служба.

Дейвис бе точно какъвто си го бе представял — едър и груб, без грам изтънченост. Може и да беше гений в разследването на самолетни катастрофи, реши Стайвесънт, но нямаше представа как да се държи изискано. Движеше се сковано, а дрехите му не бяха с нужния размер. Дори не си бе направил труда да се избръсне или поне да се среши за срещата с вицепрезидента на Съединените щати — в крайна сметка G-III предлагаше всичко нужно за целта, така че извинение нямаше.

Добрата новина бе, че Дейвис бе приел плана… или поне така бе казал на Евърс. Щеше да запази пълно мълчание за всичко, случило се в Колумбия. Единственото, което бе поискал в замяна, бе да се види очи в очи с бъдещия президент. Стайвесънт бе свикнал с такива искания, дори може да се каже, че всъщност ги очакваше. Дейвис щеше да поиска услуга, най-вероятно повишение на по-висока позиция в рамките на НКБТ. Това не бе проблем, а щеше да е и взаимноизгодно. Е, можеше да поиска и обща снимка, която да сложи на перваза на камината си, с усмивки и ръкостискания, но Евърс вече сигурно му бе обяснил, че това няма как да стане. Най-доброто извинение бяха мерките за безопасност. Кризата най-сетне бе приключила и всичко сега опираше до възстановяване на щетите, нещо, в което Евърс бе неотразим.

Невъзмутим както винаги, Стайвесънт тръгна към приближаващия се Джемър. Това бе най-добрият начин да се запознаеш с физически потискащи екземпляри, макар Стайвесънт да бе повече свикнал да общува с титаните на промишлеността и властелините на Холивуд. Подаде ръка и се усмихна с най-лъчезарната си кампанийна усмивка.

— Толкова се радвам най-сетне да се запозная с вас, господин Д…

Юмрукът, стоварил се в челюстта му, бе толкова корав, че Мартин Стайвесънт за последен път в живота си артикулира правилно буквата Д.