Уорд Ларсен
Пасажер 19 (31)

31.

— Кандидатът на демократите за президент има дете от любовна връзка?

— Май така се оказва — потвърди Соренсен. — Джийн Стюарт е работила в екипа по първата му кампания за конгресмен преди двайсет години.

— Явно е държала повече неща от телефонната слушалка — каза Дейвис.

— Осъзнаваш ли колко сексистки звучи това?

— Извинявам се. Виж, знам, че Стайвесънт е женен в момента, но бил ли е женен тогава?

— Бил е, но според Стюарт жена му така и не разбрала за връзката им. Били много дискретни до момента на неизбежната раздяла.

— Благодаря, че го казваш на разбираем за мен език.

— Винаги се старая да не усложнявам нещата за пилотите. В онези времена Стайвесънт е бил изгряваща на политическия небосклон звезда. Знаел е, че тази връзка ще го издуха от сцената, затова я е приключил по възможно най-недвусмисления начин.

— Чекиджия. Дано и това не ти е прозвучало сексистки.

— И точно тогава се получило усложнението. Стюарт разбрала, че е бременна, но така и не казала за това на Стайвесънт. До миналата година той изобщо не е подозирал, че има дъщеря.

— Миналата година? Това е крайно притеснително за човек в разгара на разгорещена кандидатпрезидентска кампания. И как точно му съобщила Стюарт новината?

— Нямахме време да ми разкаже тази част, но забелязах, че материално е доста добре. Хубава къща, мебели, дрехи. Видях по стените снимки от друго място — много по-малка къща в съвсем различен квартал.

— Мислиш, че го е изработила? Поискала му е пари, за да си мълчи?

— Възможно е — замислено каза Соренсен.

— А може би някой друг е разбрал за Кристин… да кажем, някой в Колумбия.

— Това беше първата ми мисъл. Обаче може да е и още по-зле: ами ако някой е разбрал не само за Кристин, но и за парите срещу мълчанието на Стюарт? Едно е политик да разбере, че има неподозирана дъщеря от любовна връзка, приключила преди двайсет години. Неловко е, но подлежи на контрол. Добави обаче и скандал със заплащане за мълчание, а може би и отвличане, като това се случва между настоящия момент и първия четвъртък на ноември… и започва да намирисва на катастрофа за кампанията.

Дейвис обмисли тази възможност.

— Окей, но как това би ми помогнало да намеря Джен? И двете момичета са отвлечени — това се връзва с всичко, което вече знаем. — Разказа й за аудиозаписа, който бе открил в айпода. — Проблемът е, че все още не знаем в чии ръце са и къде се намират.

— Мога само да те уверя, че Джийн Стюарт е в същото неведение като нас. Що се отнася до Тайната служба, не очаквай от тях много помощ — в момента с тях не сме на една и съща вълна.

— Което означава, че отговорите трябва да дойдат от моята страна.

— Много голяма мрежа за хвърляне се получава. В Колумбия потенциалните заподозрени нямат край — това е раят за организираната престъпност и схемите за изнудване. Трябва да стесним обхвата на търсене.

— Ако е отвличане, значи ще има искане за откуп — заключи той. — С кого ли биха се свързали?

— Със Стайвесънт, предполагам. Или с някой от основните спонсори на кампанията му.

Дейвис въздъхна тежко.

— Не ми помага много. — Видя собственика да говори по мобилния си телефон в задната стая. Когато погледите им се срещнаха, мъжът прекъсна разговора. Имаше ли някакво притеснение в погледа му? Вероятно не, реши той. Дори при това положение бързината, с която се бе усъмнил, направи ясно едно нещо — започваше все повече да се изолира. — Трябва ми помощ — каза той.

— Съгласна съм. За нещастие не мога да работя за теб открито. Помисли сам — следващият ни президент е изнудван от колумбийски наркобарони дни преди избирането му. Това не е бомба, която бих искала аз да хвърля.

— По-лошото е, че може да застраши момичетата — допълни Дейвис. — В момента аз съм единственият, който би могъл да направи нещо.

— Какво например?

— Не знам. Ще трябва да съм дискретен.

— Ти? Дискретен?

Дейвис игнорира убождането, понеже в главата му започваше да се оформя идея, която сподели със Соренсен. Тя се съгласи, че това е най-добрият подход.

— Благодаря ти, Ана. Наистина оценявам всичко, което правиш.

— Ти само доведи Джен. О, между другото — добави тя, — дължиш на онзи тип в хотела двеста и петдесет долара.

— Двеста и петдесет? Чакай, че се обърках… ние женени ли сме?

— По начина, по който харча парите ти… все едно че сме.

 

 

Лари Грийн излезе от срещата си в единайсет и трийсет с мрачно изражение, което бе добре познато на всички, виждали го през последните няколко дни. Това определено се отнасяше до съпругата му, но генералските съпруги са се научили да не разпитват.

Ежедневната оперативка не бе минала добре. Шефът му, Джанет Сирило, бе поискала възможно най-настойчиво актуална информация за катастрофата на полет ТАК Еър 223 и за трети пореден ден Грийн не й бе казал нищо съществено. Изпълнителният директор бе разбрана жена и прие обяснението му, че контактът с Дейвис не е по график. Въпреки това самата Сирило бе подложена на натиск отгоре и след двайсет и осем години служба във ВВС Грийн отлично знаеше от коя посока първо се размирисва на лошо.

Слезе с асансьора до първия етаж, очаквайки с нетърпение следобедния си крос. Чувстваше необходимост да изпусне малко пара. В името на добрата хидратация си купи бутилка вода от кафето във фоайето. И точно прибираше рестото, когато чу:

— Здравейте, генерале.

Обърна се. Беше Ана Соренсен.

— Госпожице Соренсен… здравейте. Изненадан съм да ви видя.

— Наистина ли?

Той веднага схвана подтекста и се огледа. Във фоайето имаше много хора.

— Отвън има двор… да ви взема ли нещо?

— Тази вода ми изглежда много съблазнително.

Денят бе топъл и седнаха на една пейка под сянката на един клен. Пред тях фонтан разпръскваше вода в четирите основни посоки на света и шуртенето му отекваше из целия вътрешен двор. Една от струите не бе подравнена и се разбиваше в южния ръб.

— Обадил се е Джемър? — каза Грийн.

— Днес. Трябва му помощ.

Грийн я изгледа с любопитство.

— И защо е помолил вас, а не мен?

Соренсен го гледаше, без да казва нищо.

Грийн знаеше прекрасно, че тя работи в ЦРУ. Джемър му я бе представил веднъж, след като се бе запознал с нея при изпълнение на задача във Франция. Макар думата „запознал“ да не бе достатъчно изразителна. „Сблъскал се“ може би беше по-точна. Соренсен бе спасила живота на Джемър във Франция и Грийн знаеше, че той й вярва безрезервно. Това беше и отговорът на въпроса му.

— Смята, че при мен има проблем — досети се той, загледан в асиметричните пръски по сините плочки на фонтана. — Намекна нещо в този дух, когато говорихме за последен път.

— Заподозрял е нещо преди два дни. Самолетът, с който е пътувал — това не е бил никакъв полет по разписание, независимо какво са ви казали. Някой е подготвил полет точно за него. По-късно същата нощ е поискал сателитни снимки и след час са го заринали с такива. След това са му дали високотехнологичен телефон за сателитна връзка, който буквално го е чакал, когато слязъл от самолета в Богота, и му е бил доставен от неизвестен куриер направо от американското посолство.

Грийн кимна.

— Трябваше и аз да се сетя.

— Сатфонът е компрометиран, затова двамата с него използваме друг начин за свързване.

— Силно ме притискат за информация. Някой много нависоко очаква резултати.

— Знам кой е този някой.

Грийн я изгледа изучаващо, отпи глътка вода и попита:

— Дали искам да знам кой е?

— Вероятно не.

Той реши да не пита.

— С какво мога да помогна?

— На първо място Джемър иска да знаете защо не се обажда. В действителност има напредък в разследването… може би дори прекалено голям. Той смята, че самолетът е кацнал на отдалечена полоса някъде в джунглата, където двете момичета са били свалени от него. След това отново е излетял и по някакъв начин е била предизвикана катастрофата.

— Двете момичета? — подчерта той.

— Да… това е точно онази част, за която не бихте искали да знаете.

Грийн помисли малко.

— Ако е така… този план е дяволски жесток. Предполагам, че катастрофата е изтрила значителна част от уликите.

— Заличила ги е… почти изцяло. Джемър рови из останките, но е стигнал до положение, в което му е нужна помощ.

Грийн бе следвал Соренсен през по-голямата част от разговора, но тук вече беше на крачка пред нея.

— Всъщност подозирах нещо подобно — най-общо казано, разбира се. Вчера се обадих тук-там и мисля, че Джемър ще получи точно каквото му трябва.

Соренсен се загледа на свой ред в невъзмутимото несъвършенство на фонтана.

— Надявам се да сте прав.