Уорд Ларсен
Пасажер 19 (50)

50.

„Е, поне не е поредната арестантска килия“, каза си Дейвис. И наистина не беше.

Стаята за срещи в хангара бе здраво построена, но без решетки по прозорците, както и без железни врати. Мокетът бе дебел, а удобната зона за почивка предлагаше няколко здрави стола. Вместо очукан поднос за храна, подмушван през процеп, пред Дейвис имаше доставена от кетъринг селекция от колбаси, сирена и солети. Имаше дори поднос за вегетарианци с вкусен сос от авокадо, както и сладки рулца на отделно плато с формата на „Еър Форс 1“. Не, това нямаше нищо общо с арест. Беше мястото, където Стайвесънт ги бе чакал да кацнат. А сега беше ред на Дейвис да чака.

Ако се изключеше очакваният дискомфорт, той на практика бе свободен. Бяха му свалили белезниците, но в голямото помещение имаше осем агенти на Тайната служба, който не откъсваха очи от него. Първоначално бяха четирима, но след като някой бе разказал за случилото се в магазина за порцелан в Богота, броят магически се бе удвоил. Не му пукаше. Джен бе на път за дома, завърнала се в страната здрава и непокътната. Беше изпълнил всичко, за което бе отишъл в Колумбия.

Докато се чудеше дали каната с кафе пред него наистина е бездънна, чу отварянето на единствената врата в помещението и през нея влезе командирът на екипа агенти на ТС, с когото вече се познаваше. Следваше го Лари Грийн.

Грийн го изгледа огорчено, както треньор гледа след загуба на мача пропуснал решаващата дузпа играч. За трети път тази седмица Дейвис беше задържан от някого за нещо и знаеше, че Грийн не е пропуснал да направи тази простичка сметка.

Дейвис разпери ръце в жест „Какво можех да направя?“.

След кратка размяна на думи с придружителя си Грийн се приближи, а човекът от ТС остана на вратата. Така броят на охраняващите Дейвис агенти стана девет. Той се отпусна в едно от широките тапицирани кресла. Грийн седна срещу него.

— Никога няма да пораснеш, нали, Джемър?

— Как е той?

— В хирургията е и най-добрият наличен в града максилофациален^[1] хирург се мъчи да възстанови мандибулата^[2] му.

— Дошъл си да ме измъкнеш, предполагам? — с надежда попита Дейвис.

— Всъщност не се налага. По причини, които не проумявам, е взето решение да не ти се предявяват обвинения. Някаква представа защо?

— Може би… Но това е дълга история. А и не би трябвало да говоря за нея.

Грийн го погледна измъчено.

— Спокойно, ще ти разкажа… по-нататък… разбира се, само ако обещаеш да пазиш тайна. И ако бирата е от теб, естествено.

Въздишка от страна на Грийн.

— Проверих за Джен — вече се е прибрала.

— Благодаря.

— Обзалагам се, че ще спи цяла седмица.

— Може да последвам примера й. Между другото, благодаря ти, че ме свърза с онези момчета от УБН. Оказаха се добри, не… бяха страхотни. Надявам се никой от тях да не загази заради мен, нали? Сещаш се… за дрона и така нататък.

— Аха, това е другият въпрос, по който ми се искаше да поговорим. Защо всеки път, когато те изпращам да разследваш самолетна катастрофа, това свършва с разбиване на друг самолет?

Дейвис само сви рамене, после попита отново:

— Макбейн и Йоргенсен?

— Нищо няма да им се случи. Защото ти си отговорен за превръщането на онзи дрон в оръжие. Генерал Джемър Т. Дейвис, а? Бог да ни е на помощ!

— Защо? Да не смяташ, че не ставам за генерал?

Грийн се направи, че не го е чул.

— Твоите съзаклятници са използвали така наречените „правомощия в кризисна ситуация“. Не е точно индулгенция, но шефовете в УБН в действителност са доста доволни от развоя на нещата. Доколкото подразбрах, при катастрофата са убити деветима бойци, включително важната клечка… Ечевария ли беше? Той явно е бил доста зает човек, защото освен че е бил майор в полицията на Богота, е командвал и паравоенно формирование. Като такъв години наред е саботирал операциите на собственото си правителство в изгода на своя бизнес с наркотрафикантство и изнудване. Чух и за някакъв бивш пилот от „Так Еър“, който бил заловен при опит да напусне страната с фалшив паспорт.

— Рейна? — сети се Дейвис.

— Да, същият. Нямаш представа какъв трус е там. Но някак… — Грийн направи театрална пауза за драматичен ефект, — някак всичко това се замита под килима.

Дейвис разумно не каза нищо.

Грийн подчертано огледа стаята и морето от сериозни лица.

— На всичко отгоре ето ни сега двамата с теб в хангар, който се използва за домуване на „Еър Форс 1“. Плътно заобиколени от агенти на Тайната служба. В какво наистина си се забъркал, Джемър?

Дейвис сви и разпусна няколко пъти десния си юмрук. Две от кокалчетата го боляха.

— Ти ми натресе това разследване, Лари. Но, както вече казах, черпи ме една бира и ще ти обясня всичко.

Грийн въздъхна почти отчаяно.

— Както и да е, казаха ми да те предупредя, че утре някой ще се отбие при вас и ще снеме показания от теб и Джен. Иначе, по причини, които не мога да проумея, си свободен да си ходиш. И не само това, но даже ще те хвърля до вас.

Двамата станаха и тръгнаха към вратата. Никой от специалните агенти дори не мигна. Бяха на две крачки от прага, когато началникът на охраната на Стайвесънт застана на пътя им и вдигна ръка.

Спряха и агентът изгледа Дейвис. После му каза, без лицето му да трепне:

— Не съм сигурен как се измъквате след онова, което направихте в този хангар. И никак не ми допада, че се случи, докато аз бях на работа. Защото сега има да пиша отчети до сутринта. — После едното ъгълче на устата му се раздвижи в едва доловим намек за усмивка и той се наведе и прошепна: — Но крошето беше добро, признавам. Някои от нас тук отдавна мечтаехме да го направим.

— Е, удоволствието беше изцяло мое — засмя се Дейвис.