Дженифър Донъли
Тъмен прилив (67)

Шейсет и шест

Лучия заплува около зловредника, полите на роклята й се вееха около нея.

Полунощ бе отминала. Тя бе извела създанието от леговището на Алития и го беше завела в развалините на крепостта на Мероу под светлината на слаба илюмината.

— Толкова си красив — прошепна Лучия и прекара ръка по гърба на зловредника. Отново се възхити от скулите, силната челюст, широките рамене и мощната синя опашка — черти, до една идентични с тези на Махди. Единствената разлика беше в очите. В тях нямаше светлина. Но това нямаше значение. Когато Сера се приближи достатъчно, за да погледне в тях, ще е твърде късно.

Лучия спря пред създанието. Вдигна пред лицето му една малка раковина.

— Повтори думите, които ти казах — нареди тя.

Зловредникът отвори уста и с гласа на Махди произнесе:

— Сера, Махди е. Близо съм до Каргьорд, в Тъмноприливните плитчини. Не можах да пратя раковината по Алегра. Имаме голям проблем. Порция е на път за Каргьорд. Двамата с Рагнар подписаха договор и тя води десет хиляди ондалиниански войници със себе си. Имам още за разказване, но не мога да дойда в лагера. Сред хората ти има предател и не искам да ме види. Ела в плитчините. Побързай, Сера. Моля те.

Зловредникът говореше със загриженост и страх, но очите му през цялото време оставаха безжизнени и студени.

— Много добре — похвали го Лучия.

Тя пусна раковината в джоба на гърдите на куртката му, после му подаде нещо друго — куртката на Сера.

Зловредникът я взе в двете си ръце и я притисна към лицето си, за да поеме миризмата на собственичката, както акулата души водата за кръв.

Лучия разкопча куртката на зловредника, пъхна под нея дрехата на Сера и пак я закопча.

Щракна с пръсти. Огромен и грозен морски скорпион изпълзя изпод една срутена колона. Жилото му причиняваше мигновена парализа, но скорпионът не ужили зловредника. С вдигнато жило, насекомото се покатери по него и кацна на рамото му.

— Отивай в Тъмноприливните плитчини. Изпрати раковината на русалката Серафина, после я чакай. Когато я хванеш, доведи ми я — каза Лучия. Усмихна се, мрачният блясък отново се появи в очите й, преди да добави — жива.