Дженифър Донъли
Тъмен прилив (35)

Трийсет и четири

Астрид се долепи към една стена от лед и надзърна зад ъгъла.

Горният етаж на къщата, в която Лудовико ди Меровингия живееше със семейството си, светеше. Къщата беше огромна, с кръгъл двор, богато украсена фасада и просторна конюшня. Издигаше се в покрайнините на Цитаделата, в дъното на айсберга.

Оскъдно осветеният коридор, който водеше до тази част на Цитаделата, бе празен, но Астрид беше нащрек. Веднага щом откриеха, че Дезидерио е избягал от подземието, войниците на Рилка щяха да хукнат към къщата на Лудо. Може би вече бяха стигнали.

— Има ли признаци на живот? — прошепна Дезидерио.

— Има някой вкъщи. Дано е само чичо ти — отвърна Астрид и хвана здраво старата сабя.

Двамата с Дезидерио бързо изплуваха от прохода, по който бяха дошли, преминаха двора и стигнаха до парадния вход. Дез повдигна тежкото чукало и удари с негодва пъти по вратата. Астрид се намръщи от шума, който се вдигна.

Вратата се отвори след няколко секунди. Астрид очакваше да се покаже някой слуга, но беше самият Лудо.

— Слава на боговете — каза той, щом видя племенника си. Вкара Дезидерио и Астрид вътре и затвори вратата. После прегърна силно племенника си.

— Не знаех кого ще видя, когато отворя вратата, теб или Рилка — каза той.

— Чу ли вече? — попита Дезидерио.

— Да — отвърна Лудо. — В Цитаделата цари пълна бъркотия. Ти — той кимна към Астрид — си обвинена от Рилка в убийството на баща си. Ако успеем да стигнем до двореца и да седнем да си поговорим в присъствието на Рагнар, ще сложим край на тези безпочвени обвинения и…

Астрид го прекъсна:

— Рилка няма да допусне това. Валерио иска да превземе Ондалина и тя ще му я поднесе на тепсия. В замяна Тауно ще стане адмирал.

— Какво? — смая се Лудо.

Астрид му обясни машинациите на Рилка.

— Само че двамата с Дезидерио току-що й развалихме план А — завърши тя. — Сега Рилка работи по план Б — да ни екзекутира. Никога няма да ни позволи да се доближим до Рагнар. Сигурна съм, че войниците й имат заповед да ни убият на място, ако ни видят.

— Затова сме тук, чичо Лудо — включи се Дезидерио. — Имаме нужда от мокрети и храна. Ще поемем към Каргьорд. Серафина е там. Събира армия срещу Валерио.

— Сера е жива? — възкликна Лудо. В очите му блеснаха сълзи от щастие. — Мислех, че е мъртва, Дез, и че ти скоро ще я последваш. А сега и двамата се оказахте живи.

Той отново прегърна племенника си.

— Вижте какво, сега не е най-подходящият момент за подобни семейни сцени — напомни им Астрид. — Трябва да тръгваме. Но преди това, ще направиш ли нещо за мен?

Тя се огледа из фоайето на къщата, за да намери каквото й трябва. Огледа изящните мебели, портретите, сабите, закачени по стените, и накрая спря поглед на красива стъклена урна. Грабна я, махна капака и изсипа съдържанието й на пода.

— Какво правиш? — попита я Лудо.

Астрид не му отговори. Подготви се за болката, допря пръсти до гърдите си и извади шепа кървави песни. Никой от спомените не беше стар, всичките причиняваха силна болка.

Русалката усука кървавите нишки, преди да се разсеят във водата, и ги събра в урната. Дишайки на пресекулки от болката, тя сложи капака на урната и я вдигна към светлината, за да види какво е събрала. Изруга под нос. Не бяха влезли всички спомени.

Астрид отново докосна гърдите си и извади две по-стари песни — една от река Олта и една от конвоката със Сера. Болката беше пронизваща. Докато добави и тези две кървави песни в урната, пребледня като смъртник.

Лудо също беше станал бял като платно.

И той бе видял кървавите песни. Беше видял как Серафина казва на Астрид и на другите русалки в конвоката, че Валерио е отговорен за смъртта на Изабела.

— Брат ми… нашият брат — промълви той. — Как е могъл? Как е могъл да убие сестра ни?

Гласът му пресекна и му се наложи да се подпре на стената.

Дез го хвана за ръката и го отведе до един стол.

— Седни, чичо Лудо — каза той. — Дишай дълбоко.

Астрид сложи урната на близката масичка.

— Съжалявам, че се наложи да разбереш за Валерио по този начин — каза тя и се приведе над него.

Лудо направи видимо усилие да се овладее, после я потупа по ръката.

— Не ми дължиш извинения, Астрид. Ти спаси живота на племенника ми.

— Ще можеш ли да отнесеш урната на Ейвьор? — попита Астрид. — Нека повика Рагнар. Кървавите песни ще им разкрият истината.

Лудо кимна. Цветът бе започнал да се връща на лицето му. Той стана и изправи и Астрид.

— Ще занеса урната на Ейвьор — каза той и внимателно я прибра в един шкаф. — Ще се разправя и с онзи злодей Валерио. Но първо трябва да ви помогна да се измъкнете.

До фоайето имаше дрешник. Той отвори широко вратата към него и каза:

— Изберете си нещо топло за пътуването. Вземете всичко, което ви трябва. Ей сега се връщам.

Лудо отплува по друг коридор и изчезна през двойната врата в дъното му. След няколко минути, докато Астрид и Дез закопчаваха палтата от тюленова кожа, които си бяха избрали, той се върна с две натъпкани дисаги.

— Напълних ги с всичко, което успях да намеря в кухнята. Има запаси за около седмица. Има и пари, също и компас, карта и два кинжала.

Той подаде дисагите на Астрид, после се насочи към стената и свали два меча, прибрани в ножници.

— И тези ще ви потрябват — каза Лудо и ги подаде на Дезидерио. — С тези вехтории не бихте надвили и гупа — добави и кимна към старинните саби, които Астрид и Дезидерио още държаха.

— Благодарим ти, чичо Лудо. Ще можеш ли да ни дадеш два коня? — попита Дезидерио. — Трябва да се отдалечим възможно най-много от Рилка.

Лудо поклати глава.

— В момента имам само новородени кончета и майките им, заедно с един окуцял скопен кон.

Астрид се обезсърчи. Нямаха никакъв шанс да избягат на Рилка с плуване без две силни, здрави животни под себе си.

— Имам и Елскан. Трябва да я доставя в двореца утре. Тя е бърза като светкавица — каза Лудо с мрачна усмивка. — И точно толкова смъртоносна.

— Елскан? — повтори Астрид и очите й се разшириха. — Искаш да кажеш…

Лудо кимна.

— Същата Елскан, която баща ти купи за майка ти, преди да се разболее.

Той опря ръце на хълбоците си и изгледа Астрид от горе до долу.

— Ти си добра ездачка на морски коне — заяви той. — Ще се справиш ли с косатка?