Дженифър Донъли
Тъмен прилив (4)

Три

Сера проследи с ужас погледа на Яз. Тунелът бързо се пълнеше с лава.

Бяха освободили прекалено силен поток и сега течният огън се движеше в погрешната посока… към тях.

— Франко! Хвани вентила! — извика тя, свали си куртката и я завърза върху носа и устата си.

Франко обаче не можеше да я чуе. Той се носеше безчувствен във водата, замаян от отровния газ. Лука се мяташе от болка. Той бе стоял най-близо до тунела и нагорещеният газ беше изгорил гърба му.

— Лука, изведи Франко оттук! Плувайте надолу! — викна Сера. Куртката заглушаваше гласа й. Тя знаеше, че газовете се издигат нагоре, така че под тях оставаше чиста вода.

Лука, треперещ от болка, хвана Франко и заплува. Яз със стиснати зъби дърпаше вентила. Сера отиде при него. Напрегнаха всичките си сили да го завъртят, но той все така не помръдваше. Когато Яз и Франко го отваряха, успяха с цената на огромни усилия, но Сера не беше толкова силна, колкото Франко.

Тя отново погледна лавата със страх. Потокът беше стигнал на трийсетина сантиметра от входа към главния тунел. След няколко секунди само лавата щеше да покапе в него. Сера и Яз нямаше да имат възможността да заплуват обратно по главния тунел и да избягат, както, надяваше се тя, избягаха Лука и Франко. Щеше да им се наложи да плуват нагоре към двореца и да изчезнат през някой прозорец, ако не ги хванеха преди това. Единственият шанс на Черните перки да се доберат до съкровищницата, щеше да се провали.

Отчаянието впи зъби в Сера. Без пари тя никога нямаше да успее да си върне Серулия. Лучия щеше да остане на трона на Миромара. Ездачите на смъртта щяха да продължат да нападат села и да заробват обитателите им. Валерио и Порция щяха да останат ненаказани за убийствата, които бяха извършили, а тайнствената личност, на която помагаха с търсенето на талисманите, може би щеше да успее да освободи Абадон.

Всичко това не бива да се случи, помисли си Сера с ярост. Аз няма да го допусна.

С боен вик тя натисна с всички сили колелото на вентила. Мускулите на ръцете й потръпнаха, сухожилията на шията й изпъкнаха ясно. Двамата с Яз, застанали един срещу друг и сграбчили колелото, разпениха водата до бяло, биейки с опашки, за да засилят натиска си върху колелото. Най-сетне, с недоволно скърцане, колелото се завъртя.

— Не спирай, Сера! — извика Яз.

Сера не спря и след няколко секунди вентилът се затвори. Потокът лава спря. Язид погледна надолу към стария тунел и поклати глава.

— Край — каза той. Раменете му се отпуснаха, а в гласа му прозвуча отчаяние.

— Край ли? — не можа да повярва Сера. — Не може да е край!

Тя махна куртката от лицето си и я завърза на кръста.

— Нищо не излезе, Сера — каза Язид. — Не мога да преценя дали лавата е издълбала дупка в стената към трезора или не. Дори да е, целият тунел е пълен с нея. Не можем да плуваме през лава. Край.

Сера усети как я обхваща горчиво разочарование.

— Да вървим — подкани я Яз. — Да се върнем при останалите и…

Оглушителен гръм пресече думите му. Той сграбчи Сера и я блъсна към стената на главния тунел, после прикри тялото й със своето. От стария тунел изригна поток гореща вода, последван от парчета скала и гъст облак тиня.

Сера се приготви за агонизиращата болка от изгарянето. За задушливите газове. За края.

Само че болката не дойде.

Горещата вода се издигна нагоре и се разнесе. Боклуците и наносът се слегнаха на пода. Нямаше вече мехурчета газ. Нямаше лава. Когато Яз и Сера отвориха очи и размахаха ръце, за да прочистят водата от тинята, видяха, че вече няма и стар тунел. Имаше само огромна дупка на мястото на входа му. През дупката проникваше меко златисто сияние.

— Добре ли си? — попита Яз.

— Мисля, че да. А ти?

Яз обаче не отговори. Той вече стоеше до дупката и гледаше надолу. Сера доплува до него и от гледката дъхът й спря.

Пред очите й сияеха купища злато. Блещукаха рубини, изумруди и сапфири.

Магмените лампи по стените на помещението осветяваха цели планини миромарски съкровища.

— Дявол го взел, русалке — рече Яз тихо, — не просто сме прогорили дупка в стената, а направо сме я срутили.

Сера кимна, а очите й заблестяха като скъпоценните камъни пред нея. Цялата стара тръба, тунелът, през който беше минавала, по-голямата част от задната страна на трезора и половината таван бяха изчезнали. Поточета все още гореща лава покриваха част от съкровищата. Щеше да им се наложи да внимават, за да не се изгорят, но така или иначе, по-голямата част от парите и скъпоценностите бяха далеч от течния огън.

Силна тръпка разтърси Сера, когато осъзна, че сега бойците й ще могат да се движат много по-свободно, отколкото ако старият тунел бе оцелял. И можеха да носят много повече плячка.

Яз прочете мислите й.

— Можем да си излезем с двойно повече, отколкото смятахме — каза развълнувано той.

— Ако не ни хванат — допълни Сера. Погледна нервно нагоре. — Цяло чудо ще е да не са чули нищо.

— Всичко е наред. Махди е поканил и тъпанджии за шоуто. И певци. Да не говорим за експлозиите от светлини. Техният шум е заглушил този тук.

Сера се усмихна. Измъкна от колана си един чувал от корабно платно и се гмурна в съкровищницата.

— Хайде, Яз! — извика тя през рамо. — Да ограбим грабителите!