Дженифър Донъли
Тъмен прилив (62)

Шейсет и едно

Сера беше забравила какви великолепни подводни огньове умееше да прави Бека.

Тя създаде пукащи пламъци в средата на пещерата, която служеше за команден център и сега всички седяха около него — Сера, Астрид, Бека, Язид, Дез, София и Нийла.

Сера поднесе на приятелите си купа с рифови маслини и се усмихна, когато се сети за реакцията на Нийла, когато Дез, Астрид и Бека влязоха в пещерата. Тя изпищя пронизително, прегърна и тримата едновременно, докато дъхът им спря, и придоби прекрасен яркосин цвят. Сега, час по-късно, все още сияеше.

Докато Бека пееше заклинанието за подводния огън, останалите се занимаваха с вечерята. Гоблините все още се караха за приготвянето на змиорките и Сера предрече, че ще мине известно време, преди спорът да се реши. Сера, Нийла и Язид имаха само рифови маслини и моржово сирене, но Бека носеше водни ябълки, блатен пъпеш и мидени яйца, а Астрид и Дез допринесоха за трапезата с осолени тръбовидни червеи и дънни череши.

За Сера това беше истински пир. Докато се хранеха, Астрид, Дез и Бека разказаха историите си, същото направиха после Сера и Нийла.

Бека описа пътуването си до нос Хорн — как бе открила талисмана и се бе опитала да избяга от Уилиуоу — опит, който бе завършил със запокитването й в скалите. После каза, че дължи живота си на новия дук на Венеция и на сестра му.

Сера попита що за човек е Марко. Сърцето още я болеше, когато се сетеше за Армандо, бащата на Марко, и за това как Рафе Тепрез го уби.

— И двамата с Елизабета са много мили. И смели — каза Бека. В гласа й се усещаше благодарност и още нещо. Нещо, което Сера не можа да разпознае в първия момент, но после се досети — любов.

Странно чувство към терагог, но Сера разбираше. Самата тя бе обичала стария дук заради добротата и смелостта му. Бека, предположи тя, вероятно изпитва подобни чувства към новия дук и сестра му.

После Бека й даде монетата на Пира. Сера я задържа в ръка, усети силата й, после я подаде на другите, за да я разгледат. Когато й я върнаха, тя стана и я сложи в сейф, където вече бяха прибрани диамантът на Нерия и лунният камък на Нави. Намести сейфа в една ниша в стената на пещерата и изпя камо, от което и нишата, и сейфът изчезнаха. Виждаше се само гладка стена.

Когато Сера се върна на мястото си, Астрид им разказа за смъртта на баща си и за предателството на комодора Рилка. Дезидерио описа затворничеството си и как Лудо им е помогнал да избягат на гърба на косатката Елскан.

Астрид изглеждаше натъжена, докато описваше как се е наложило да заповяда на Елскан да се върне у дома, след като бяха стигнали Източния Атлантик. Тамошните води бяха прекалено топли за косатката, но въпреки това тя не бе пожелала да си тръгне. Беше бутала Астрид с муцуна и беше плакала.

— Елскан не беше единствената разплакана — вметна Дез.

Астрид се намръщи.

— Нищо подобно. Просто ми беше влязло нещо в окото.

После Астрид и Дез разказаха за пътуването си до водовъртежа и как перлата се бе озовала в ръцете на викингския вожда Фаер Тор Сомер. Сера се беше навела напред, докато слушаше, за да не пропусне нито дума.

Когато свършиха, тя попита:

— И какво е станало с черната перла след смъртта на Фаер?

— Водовъртежът не ни каза — отвърна Астрид. — Беше прекалено зает, опитвайки да ни убие.

Сера кимна, замислена и си спомни как Валерио и Порция разговаряха за онзи тайнствен той, у когото, според тях, е перлата.

— Де да можехме да разберем със сигурност. Може би някой знае кой е станал вожд след Фаер и дали е наследил перлата — каза тя.

— Хм, Сера — започна Астрид. — Знам, че си госпожица Оптимизъм, но цялата работа стана от почти невъзможна съвсем невъзможна. Фаер е бил викинг. Сигурно са го погребали с перлата. А дори и да не е било така, дори да я е завещал на роднина, този роднина е бил човек. Човеците живеят на земята. А ние нямаме крака.

В пещерата се спусна мълчание. Наруши го Бека:

— Много неща са невъзможни — каза тя меко. — Докато станат възможни.

— Така е — съгласи се Нийла. — Ние не сме човеци, но Марко и Елизабета са. Може те да успеят да открият дали перлата е била предадена на някого в наследство и дали в момента е у някой човек.

— Как, Нийла? — попита Астрид. — Марко и Елизабета… не могат да обходят цялата земя. А перлата може да е навсякъде. У който и да е човек. А те са стотици милиони.

— Забравете — каза един нов глас иззад тях.

Русалката, облегната на ръката на Гарстиг, който стоеше на входа на пещерата, беше страшно слаба. Под трескавите й очи имаше тъмни кръгове, а лицето й беше изпосталяло и бледо.

— Знам у кого е перлата — каза тя. — И съвсем определено не е човек.