Дженифър Донъли
Тъмен прилив (64)

Шейсет и три

Обгърна ги мълчание. Бяха смаяни.

На Сера й се зави свят. Съдейки по изражението на останалите, и с тях беше същото.

— Орфео е тук. И е съвсем жив — каза Линг. — Той е мъжът, когото със Сера видяхме в огледалото в Атлантида.

Сера си спомни ужасяващото лице.

— Видях го и в стаята си, в двореца — промълви тя.

— Той е онзи, който иска да освободи Абадон — продължи Линг. — Опитва се да намери талисманите преди нас.

Астрид се приведе напред.

— Откъде знаеш всичко това? — попита тя. В гласа й се усещаше напрежение, каквото Сера не беше чула преди. Почуди се откъде се е появило.

Линг се усмихна с горчивина.

— Защото имах съмнителното удоволствие да гостувам на траулера му.

— Какво стана? — попита Нийла.

Линг им разказа всичко, започвайки с разпита на борда на „Бедриеер“. Описа как Тепрез е изписал цялото си име РАФЕ ОСЕМЕ ТЕПРЕЗ с нейните плочки букви и после с магия ги е пренаредил, за да изпишат АЗ СЪМ ОРФЕО, ТРЕПЕРЕТЕ. Разказа за трудовия лагер и за доставките на оръжия. Слушаха в захлас за срещата с баща й, за търсенето на талисмана и пътуването й до Каргьорд.

— Възнамерявах да плувам към Миромара — обясни тя. — Но знаех, че няма да ми стигнат силите да преплувам целия път. Затова реших да мина през огледалното кралство.

— Поела си огромен риск — укори я Сера.

— Но имах голям късмет — каза Линг. — Оладелго тъкмо предлагаше услугите си на някакъв терагог, така че успях да се измъкна от Залата на въздишките, без да ме забележи. Намерих огледало, което водеше към стая в двореца в Серулия. В него живееше витрина. Знаех, че няма да си в двореца, Сера, но реших, че витрината може да е чула нещо и да знае къде си.

— Разумно — отбеляза Бека.

— Наложи се да й направя хиляди комплименти — продължи Линг, — но накрая сподели малко клюки за Лучия Волнера. Доколкото разбирам, тя се мисли за новата кралица.

— „Мисли се“ е ключовата дума — каза Сера, отново с настръхнали перки.

Линг кимна.

— Витрината бе дочула как един много неприятен мъж, на име Бако Гога, разказва на Лучия и майка й за твоята дейност. Казал, че има свой шпионин сред вас.

Сера погледна Язид.

— Прав беше — заяви тя.

— Веднага щом разбрах, че си в Каргьорд, започнах да търся огледало, което ще ме доведе наблизо. Витрината…

Линг отново започна да кашля. Сера й каза да си почине и да слуша другите за малко. Линг се зарадва, когато разбра, че Нийла е успяла да вземе лунния камък на Нави и че златната монета на Пира също е намерена, но се озадачи, когато Сера обяви, че и диамантът на Мероу е у нея.

— Орфео ми каза, че е у него — дрезгаво прошепна тя.

— Само си мисли, че е у него — обясни Сера. — Инфантата е носела фалшиво копие на огърлицата, в случай че я нападнат крадци. Този фалшификат е у Орфео.

Линг се облегна на стола и се усмихна.

— Още не мога да повярвам, че е жив. Как? — почуди се Нийла. — Орфео е умрял преди четири хиляди години! Как така изведнъж се появи сега?

Линг поклати глава. Пийна глътка чай, преди да заговори.

— Според мен не се е появил изведнъж. След като чух вашите истории, мисля, че е живял доста дълго време.

— Какво имаш предвид? — попита Сера.

— Спомняш ли си, като казах, че цялото име на Рафе Тепрез е анаграма на Орфео? — попита Линг.

Всички закимаха.

— И Фаер Тор Сомер съдържа анаграма на Орфео — обясни Линг.

Сърцето на Сера подскочи.

— О, богове — прошепна тя. — Амарафе Мей Фоо…

— Кой е този? — попита Бека.

— Пиратът, който се е опитал да открадне синия диамант от Мария Тереза, инфантата на Испания. И в неговото име има анаграма.

— Да му се не види! — възкликна Бека. — И Мафео Респете е анаграма. Капитанът, който е разбил кораба си в скалите при пещерата на Уилиуоу.

— Сигурно е имало и други. Много преди Фаер — каза Астрид. — Имена, изгубени през вековете.

— Орфео никога не е умирал. Бил е тук, откакто е потънала Атлантида, и е търсил талисманите — каза Сера, смразена до дъното на душата си.

— Ами всички тези разкази, всичките истории — според тях е умрял. Мероу и останалите магове са го видели да умира. Те самите са го убили! Отново те питам, русалке, как е станало? — настоя Нийла.

— Използвал е черната перла по някакъв начин, заедно с тайните на безсмъртието, които Морса е научила чрез некромантия — предположи Линг.

— Но това не отговаря на въпроса на Нийла — отбеляза Дезидерио. — Не обяснява как е станало.

— Черната перла е била контейнерът. Така трябва да е било — каза Астрид.

— Контейнер ли? Какво искаш да кажеш? — учуди се Дезидерио.

— Какво остава, когато тялото умре? — отвърна му с въпрос Астрид.

— Душата — каза Язид. — Хорок я отнася в Отвъдното.

Астрид кимна.

— В какво?

Дезидерио щракна с пръсти.

— В перла!

— Именно — съгласи се Астрид. — Морса е знаела как да улови душа в черната перла. Нали така е казала Талия?

— Точно така — потвърди Сера.

— Орфео е използвал перлата, дар от богинята, за да съхрани душа — своята собствена — обясни Астрид.

— Мисля, че разбирам какво имаш предвид — развълнува се Сера, впечатлена от това как Астрид се е досетила за всичко.

— Мероу и другите са убили Орфео — предположи Астрид. — Или поне така са си помислили. Само че, когато животът е напуснал тялото му, душата е влязла в черната перла. Сигурно и тогава я е носил около врата си, както сега.

— А Мероу не е подозирала това — вметна Сера.

— Изобщо — съгласи се Астрид. — Тя е взела перлата от тялото му, без да знае, че душата му е вътре, и я е хвърлила в Каникааг. После рибата тон е влязла във водовъртежа и е изяла перлата. Рибарят я е хванал, намерил е перлата и я е продал на викингския вожд, който я е носел близо до тялото си. Така душата на Орфео е проникнала в него и го е обсебила. Затова си е сменил името. И затова толкова бързо е станал толкова могъщ.

— Защото вече не е бил обикновен воин, а най-могъщият маг, живял някога — допълни Бека.

— А когато неговото тяло се е изтощило, душата на Орфео е влетяла обратно в перлата, която пък е отишла при друг „гостоприемник“ и така нататък — каза Линг.

— Сигурно е знаел кога предстои старото му тяло да умре и се е погрижвал да намери подходящо ново тяло преди това… — добави Нийла.

— Не е изключено — съгласи се Линг. — Виждала съм тактиките му. Като нищо би могъл да накара главорезите си да закачат перлата на шията на новата жертва.

В пещерата цареше пълна тишина, докато присъстващите схванат цялата тази информация.

Сера първа наруши мълчанието.

— Ако сме прави, това обяснява всичко — каза тя. — Обяснява защо Трахо винаги беше на един мах пред нас. Защо знаеше къде са талисманите, макар че дори йелите не знаеха. Защото Орфео му е казал. Това обяснява кой е тайнственият той, за когото говореха Валерио и Порция след докимито на Лучия, онзи той, който финансира армията на Валерио и който иска талисманите.

— Така е, Сера — каза Астрид. — Орфео е казал, че ще направи всичко това, нали?

Сера кимна.

— Да. Талия ни разказа как се заклел да си върне Алма от Отвъдното, дори ако за целта му потрябват хиляди животи.

София, която досега бе слушала безмълвно, заговори:

— Трябва да вземем черната перла.

Бека повдигна вежда.

— И как точно да го направим? Просто любезно да помолим Орфео? Астрид е права. Това наистина е невъзможно. Няма начин да я вземем.

Астрид се взираше в огъня, сякаш виждаше нещо, достъпно единствено за нея.

— Не, сбърках. Има начин — каза тя сериозно.

— Какъв?

— Този път наистина да убием Орфео.

— Как, Астрид? — попита Линг.

Тя не отговори.

Линг се извърна и въздъхна, ядосана от безсилието им. Нийла й напълни една чиния с храна и докато тя ядеше, останалите продължиха да обсъждат разпалено проблема.

Астрид обаче, както забеляза Сера, не се присъедини към разговора. Тя продължи да се взира в огъня с мрачно, но решително изражение.