Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (98)

Замъкът Стърлинг, Шотландия
Есента на 1527 г.

Не отговарям веднага. Не мога да дам на Катерина уверението, което иска; не мога да пожертвам собственото си щастие, за да помогна за нейното. Не мога да имитирам лицемерието на брат си. Не мога да твърдя, че съм направлявана единствено от Божията воля. За пръв път в живота си съм свободна от страха и вън от опасност. Джеймс е в безопасност, дъщеря ми живее щастливо в Танталън, страната е спокойна под управлението на Арчибалд, ние с Хенри живеем като обикновени хора, лорд и лейди, управляваме имуществото си и се наслаждаваме един на друг. Чувствам се така, сякаш никога преди в живота си не съм била щастлива и спокойна. Най-сетне съм далече от Арчибалд и свободна от постоянната смесица от страх и страст, която той предизвиква у мен. Най-после мога да бъда с мъжа, който ме обича, и да му отговарям простичко, без сянка, без лъжи. Това е моята есен, това е моят сезон.

Трупаме дърва за големите огньове на зимата. Складираме осолена риба и пушени меса в големите килери на замъка. Яздим под дървета, които ръсят листа в цветовете на скъпоценни камъни — рубинени и с цвят на месинг, в цвят на злато и смарагд, — когато Хенри кимва към входа на замъка ни, високо над нас, горе на хълма, и казва:

— Погледни! Това не е ли папският флаг? Папския флаг ли развяват? Трябва да е дошъл пратеник от папата.

Примижавам срещу червения залез.

— Да, той е — казвам, с ръка на гърлото. — О, Хенри, може ли да е пратеник във връзка с развода?

— Възможно е — казва той спокойно. Поставя ръка върху моята. — Бъди спокойна, любов моя. Може да е какво ли не. Папата да е освободен? Нов папа? Разводът, или множество други неща.

— Ела! — казвам, конят ми се устремява напред и ние яздим през гората и нагоре по хълма, отново и отново заобикаляме по криволичещата пътека до върха, влизаме в замъка тичешком и намираме папския пратеник в голямата зала с чаша греян ейл с подправки в ръка, застанал пред огнището.

Той се покланя, когато влизам, а когато виждам колко дълбоко се покланя на Хенри, разбирам, че сме спечелили.

— Светият Отец е удовлетворил искането ми за развод — казвам уверено.

Пратеникът се покланя отново, еднакво дълбоко и на двама ни, сякаш Хенри вече е мой съпруг.

— Да — казва той.

* * *

Най-сетне. Не мога да повярвам. Най-сетне съм свободна от Арчибалд. Това е кръщението ми в свободата от греха, това е моето раждане. Това е обновлението ми. Почти бих стигнала до богохулство, твърдейки, че това е моето второ пришествие. Отново имам шанс да бъда щастлива. Имам шанс да се омъжа отново. Ще бъда центърът на живота на Хенри и ще вървя с високо вдигната глава в Шотландия и пред света. Случи се именно онова, за което Катерина заявяваше, че никога не би могло да стане — въпреки забраната й. Самият папа и аз я опровергахме. Тя каза, че не мога да се разведа, че не трябва да се развеждам — а аз вече съм разведена. Това е триумфът на моята воля над нейната, и аз съм дълбоко щастлива.

Същата вечер устройваме огромен пир: еленски бутове, пайове с пойни птици в тях, резени печена гъска, риба в изобилие, печен глиган, и поднос след поднос със сладкиши в края на вечерята. Всички знаят, че папският пратеник е донесъл добри новини, че съм свободна от Арчибалд и някой със сигурност вече е отишъл тайно в Единбург да каже на Арчибалд, че той най-сетне е изгубил и аз съм свободна. Маргарет няма да бъде обявена за копеле, и ще настоявам тя да живее с мен.

Смея се от радост при мисълта, че съм свободна жена. Едва успявам да повярвам, че това е истина след толкова много години чакане, след толкова много ужасни писма от Англия. Мисля, че скоро ще научат за това, и си представям как снаха ми се моли на колене за душата ми и за душата на своя съпруг. Мисля, че ми е жал за нея, за Катерина — съпругата, която ще бъде изоставена; и се радвам и се гордея със себе си, защото ще се омъжа отново, и то за млад мъж, който ме обича заради мен самата. Мисля си, че съм още млада, като онази развратница Ан Болейн, която дръзва да наруши старите правила и да избере сама бъдещето си. Мисля си, че Катерина, и всички стари хора, които искат да задържат жените там, където са сега, под властта на мъжете, са мои врагове. Светът се променя и аз съм в предните редици на промяната.

— Какви са новините от брат ми, краля на Англия? — питам папския пратеник, когато главният камердинер му налива нова чаша вино.

— Светият Отец е получил молба — казва пратеникът. — Изпраща папски легат в Лондон да изслуша показанията.

Толкова съм изненадана, че изпускам лъжицата си.

— Какви показания? Мислех, че легатът идва да ги помири, или да говори с кралицата?

— Изслушва показания за анулиране на брака — отвръща мъжът, сякаш въпросът е прост. — Светият Отец провежда пълно разследване.

Би трябвало да съм предвидила това, но способността на Хари да казва едно, а да прави друго, продължава да ме удивлява.

— Брат ми е предприел стъпки за анулиране на брака си?

— Ваша светлост не знаеше?

— Знаех, че той има съмнения. Мислех, че папският легат идва в Лондон да разсее тези съмнения. Не знаех, че предстои разследване. Не знаех, че има някакви доказателства. Мислех, че брат ми, кралят, не иска разтрогването на брака.

Малка, потайна усмивка намеква, че това е било казано и на пратеника.

— Не става въпрос за разтрогване на валиден брак — казва той предпазливо. — Доколкото разбирам, според краля той никога не е сключвал действителен брак с кралицата. Той представи доказателства. И, разбира се, няма наследник.

— Той няма наследник от мъжки пол вече от осемнайсет години — казвам язвително. — Но се роди принцеса. Защо би подавал молба за анулиране сега?

— Очевидно не за да се ожени за друга жена — казва пратеникът предпазливо. — А за да е сигурен, че не живее в грях. Не прави това, служейки само на собствените си интереси; вярва, че Бог не е благословил брака му, тъй като брак не е имало. Това никога не е било брак.

Хвърлям поглед към Хенри, който седи начело на масата на лордовете, не до мен, тъй като все още не е мой съпруг.

— Дори тук, в Шотландия, научихме за Ан Болейн — отбелязвам.

Папският пратеник поклаща бавно глава, наслаждавайки се на засуканото дипломатично отричане на очевидното:

— Но не и във Ватикана. В курията не са чували за тази дама — лъже красиво той. — Името й не е споменато в никакви документи. Присъствието й в двора в Лондон не е от съществено значение за показанията. Брат ви се стреми към анулиране на брака по духовни съображения, а не поради личните си чувства. Той има съмнения. А не плътски желания.