Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (116)

Дворецът Линлитгоу, Шотландия
Лятото на 1533 г.

При това положение мисля, че е свършено.

Свършено е, напълно свършено, за Катерина. Моята съперница и моята сестра, моята противница и приятелка, е довършена с този последен удар по гордостта й, по името й, по самото й същество. Местят я отново, този път в стар, зле поддържан епископски дворец, Бъкдън в Кембриджшър, с оскъдна прислуга и твърде малка издръжка, за да може да поддържа положението си като кралица. Отново е бедна, точно като навремето, когато се хранеше със стара риба. Чувам, че все още носи власеница под роклите си, а сега кърпи ръкавите си и обръща подгъвите на роклите си. Но този път не може да се уповава на доброто си име и на младежкия си кураж и да се надява на по-добри дни. Сама е. Изповедникът й, епископ Фишър, е под домашен арест, не пускат дъщеря й при нея. На лейди Мери не е позволено да вижда майка си; не може дори да отиде в двора, освен ако не прави реверанси на Ан Болейн като на кралица.

Тя е вярна дъщеря на майка си.

Няма да направи това.

Аз съм в по-добро положение от двете си сестри. Вкопчвам се в тази малка радост, така упорито, както когато бяхме момичета, състезаващи се за надмощие. Омъжена съм за добър човек, седя в малката си каменна стая най-горе в моя замък, виждам страната си в мир около мен, а синът ми е признат, законен крал. Иска ми се да се бях сбогувала с Катерина, дори не знаех, че е трябвало да се сбогувам и с Мери, докато не получих писмото й:

Скъпа сестро,

Болката в корема ми се влошава; чувствам някакъв израстък вътре и не мога да ям: съмняват се, че ще дочакам Коледа. Коронацията ми беше спестена — венчавката се проведе тайно, защото коремът на тази жена растеше, — и се съмнявам, че ще дочакам раждането на копелето на Болейн. Да ми прости Господ, но се моля тя да пометне и издуването на корема й да е причинено от камък като на моя. Пиша на Катерина, но четат писмата ми и тя не може да отговаря, така че не знам как е. За пръв път в живота си не зная как е тя и не съм я виждала от почти две години.

Сега ми се струва, че след като бяхме три момичета заедно, с толкова много неща, на които да се надяваме, светът, който доведе трите ни до това положение, се оказа жесток и суров. Когато мъжете имат власт над жените, жените могат да бъдат много принизени — и точно така се случва. Прекарвахме времето си, като се възхищавахме и си завиждахме една на друга, а трябваше да се напътстваме и закриляме взаимно. Сега аз умирам, ти живееш с мъж, който не е твой съпруг, истинският ти съпруг е твой враг, дъщеря ти се е отчуждила от теб, а Катерина изгуби битката си срещу принца, за когото се омъжи по любов. Какъв е смисълът на любовта, ако тя не ни прави добри? Какъв е смисълът да бъдем сестри, ако не се закриляме взаимно?

М.