Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (111)

Съфолк Плейс, Лондон
Англия, лятото на 1532 г.

Скъпа сестро,

Поддръжниците на Ан Болейн — роднините й, които се възползваха така добре от нейното издигане, и родствениците й от семейство Хауард, — стават все по-нетърпими. Тя се е настанила в покоите на кралицата, обслужват я както особа с кралска кръв. Можеш да си представиш как се чувствам, виждайки я как седи в стола на Катерина и спи в леглото на Катерина. Сега нареди да й донесат накитите на Катерина от кралската съкровищница, за да ги носи при официални държавни поводи. Скъпоценностите на короната — сякаш е коронована кралица.

Казах на глас онова, което всеки си мисли: като облечеш в копринена рокля внучката на един фермер, от това тя не става кралица. Можеш да нахлузиш златна верижка на врата на прасе, и от него пак няма да излезе нищо друго освен шунка. Разбира се, всички в нашето домакинство го повториха и избухна свада с хората на дома Хауард — каквито е имало десетки досега. При това вината не е моя, защото казах само онова, което казват всички.

Както и да е, един от нашите хора, сър Уилям Пенингтън, побягнал от схватката и намерил убежище в Уестминстърското абатство, а онези злосторници от дома Норфолк хукнали след него и го убили, убили го пред олтара, опрял ръка на свещения камък, и кръвта му се проля по олтарните стъпала. Чарлс ги арестува и ги хвърли в тъмница за нарушаване на светостта на убежището и за убийство, но семейство Хауард изтичаха да кажат на краля, че техните хора защитавали честта на онази жена Ан — сякаш тя има такава. Те се ползват с доверието и вниманието на Хари, те са новите фаворити, и сега Хари се гневи на Чарлс и мен, и не зная какво ще правим.

Трябваше да напуснем двора — един от членовете на нашето домакинство е бил убит пред олтар, но ние сме тези, които трябва да си тръгнат! Трябва да изчакаме, докато всичко отшуми, но просто нямаме пари, никога нямаме достатъчно пари, и ако Чарлс не е в двора и Хари не му отпуска постоянно издръжка, не знам как ще се справим. Пък и как мога да остана в двора, щом тя върви пред всички и се държи като кралица? Не мога да й давам път. Почти непоносимо ми е да й правя реверанси. А ако поиска да я обслужвам в покоите й? Дали Хари ще ме направи нейна придворна дама? Колко ужасно трябва да стане положението, преди той да види, че сломява моето сърце и духа на Катерина, и унищожава всичко, което сме постигнали някога?

Разказват ми, че Коледа била много тиха и спокойна, дворът бил в Гринич, и за пръв път досега Катерина не била в двора, а сама в старата къща на Улзи, Мор. Там живее сега. Отпратиха я. Онази жена Ан обсипала Хари с подаръци, но той върнал златната чаша, която Катерина му подарила. Изпратил я обратно, сякаш Катерина е негов враг.

Изобщо не се чувствам добре, но предполагам, че е просто тревога заради всичко това. Животът ти, толкова далече от Англия и с добър син и любящ съпруг, ми се струва по-хубав от моя. Кой би помислил, че някога ще ти завиждам? Кой би си помислил, че и двете ще бъдем по-щастливи от Катерина? Моли се за нас, твоите нещастни сестри.

Мери

 

Освен това… говори се, че Томас Мор ще трябва да се оттегли като лорд-канцлер, защото не иска да се закълне, че Хари е законен глава на Църквата. Хари уважава съвестта на Томас и казва, че той може да напусне високия си пост и да живее като обикновен човек. Колко от нас ще трябва да напуснат двора и да живеят като обикновени хора, когато онази жена дойде на власт като кралица?