Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (45)

Замъкът Стърлинг, Шотландия
Зимата на 1514 г.

Мери е коронована за кралица на Франция през ноември и аз научавам, че нейният съпруг й подарява по един голям скъпоценен камък всяка сутрин. Мантията й за коронацията била от златен брокат, шествала из Париж в открита каляска под арки от лилии, символизиращи Франция, и рози в чест на Англия на Тюдорите. Кралят има подагра и едва може да стои прав, но всички възхваляват осанката и красотата на съпругата му. Той изпраща на Хари като подарък конска сбруя, като му благодари, че е изпратил такава кобила. Точно така гласят думите му. Почти ми призлява от тях, когато нашият посланик ми разказва това; ето какво означава да бъдеш принцеса, омъжила се в името на страната си. Не може всички да имаме щастието, което аз спечелих с Арчибалд.

Той ми доставя такава радост! Макар да сме пленници на собствената си стратегия, заключени в собствения си замък, нямам усещане за поражение, когато Ард е с мен. Копнея за нощите, когато идва в стаята ми — а той идва всяка нощ, в празнични дни и в пости, и се смее с мен и казва, че ще трябва да изповяда похот, страст, любов, и дори идолопоклонство. Това са думите, които изрича, докато целува клепачите ми, болезнено твърдите връхчета на гърдите ми, пъпа ми, дори най-скритите ми съкровени части. Обича ме без колебание, сякаш съм неговото кралство и той встъпва във владение. А аз, просната като някоя блудница, копнееща за докосването му, го оставям да изрича и да прави каквото поиска, стига да притиска устни към моите. Станала съм безсрамна, омаяна съм. Нямах представа, че насладата е такава, че един мъж би могъл да пробуди такава чувственост, та едва осъзнавам какво се случва, едва успявам да бъда кралица и майка. Цялата съм изтъкана само нерви и копнеж. Цял ден съм влажна от желание. Нямам търпение да настъпи нощта и той да отвори тихо вратата на спалнята ми. Едва дочаквам усмивката му, която ми казва, че той ще дойде при мен по-късно. Не мога да понеса разсъмването, когато трябва да станем и да отидем в параклиса, да възприемем дневните си изражения и да се преструваме, че не сме напълно погълнати, напълно обсебени един от друг.

През деня трябва да бъда кралица, трябва да бъда нащрек като страж и да планирам като лорд-канцлер. Новините са лоши. Макар да направих братовчеда на Арчибалд Гавин Дъглас архиепископ на Сейнт Андрюс, шотландците се противопоставиха и въпреки че Хари подкрепи избора ми, папата отхвърли назначението. Шотландските лордове изпратиха армията си към замъка в Сейнт Андрюс и Гавин Дъглас е обсаден там, точно както ние сме държани под обсада в Стърлинг. Зле му се отплатих, правейки му този подарък в сватбения си ден.

После получавам писма за Коледа. Едно дълго от Мери, която ми разказва за изключителните си накити и блясъка на френския двор. Изсипали са купища богатства за сватбата й, и женитбата й се е оказала ослепителен успех. Чарлс Брандън носел нейните цветове на сватбения турнир и мълвата твърди, че наследникът на нейния съпруг, Франсоа, се е влюбил в нея също както и старият крал, Луи. Тя твърди, че това е истина; почти мога да видя глупавата й самодоволна усмивка.

Смущаващо е, той е толкова неудържимо влюбен в мен сега, казва, че ще умре от любов по мен. Съпругът ми, кралят казва, че трябва да го отпратя, и че ревнува.

Тя изброява дълго и подробно какво й е подарил Луи и колко хора са казали, че е красива като картина, колко й отиват скъпите дрехи и как кралят държи да й се оказват всякакви почести. Коронацията й като кралица, богатството на Париж, дамите й, забавленията й… продължава още и още, и аз прехвърлям два или три листа, почти без да чета думите:

Щеше да бъдеш удивена, ако можеше да видиш колко съм почитана. Французите са толкова глупави — казват, че съм красива като светица, а кралят казва, че ще поръча да ми нарисуват дузина портрети, но никой не би могло да улови красотата ми. Казва, че никоя страна в християнския свят няма кралица, равна на мен, никоя не е по-обичана; че всички други кралици ми завиждат.

Не, аз не ревнувам и не завиждам, мисля си. Не ме брой сред жените, на които им се иска да имат твоята външност, твоите скъпоценности, твоите рокли. Аз ще спечеля страната си чрез заслугите си на владетелка, а не като най-красивата жена. Аз съм властваща кралица, не красива кукла.

После поглеждам кратката бележка, която съм получила от Катерина:

Съжалявам, че се налага да ти го съобщя, но изгубих още едно дете. Той дойде прекалено рано и макар да мислехме, че може да го спасим, си отиде от нас. Беше момче. Това е четвъртото ми мъртво дете. Дано Бог има милост към мен и ми спести още един ден като този. Моли се за мен, Маргарет, умолявам те, и за бедната му малка душица. Не съм сигурна, че ще мога да понеса още една загуба. Не зная как да понеса тази, след всички други.

Седя до огъня с писмата в скута си: поне веднъж съм укротила постоянния си порив да следя възхода и падението на тези две жени, завистта ми е възпряна. Не мисля, че мога да преценя коя от нас е в най-добро положение: самата аз, омъжена по любов, но обсадена от собствения си народ; Мери, продадена в красиво робство, блудница не по-малко от онези в баните на Съдърк; Катерина, която прекланя глава, сломена от най-ужасното злощастие, със сърце, разбивано всяка година от поредната загуба.

Четвърто мъртво бебе? Възможно ли е това, без да има проклятие? Дали Бог би изпратил четири трагедии на една кралица, която обича? Дали Бог отказва да издигне до престола още едно момче от династията на Тюдорите? Дали иска да ни каже това? А може би прокълнатата е Катерина? Заради това, че стана причина за смъртта на моя братовчед Уорик и на момчето, което наричахме Пъркин, заради това, че уби съпруга ми, миропомазан монарх?

Ард влиза в стаята и аз знам, че лицето ми светва, когато го виждам.

— В полумрак ли седиш? — пита той с усмивка. — Мисля, че все още можем да си позволим свещи! — И обикаля стаята с лека и гъвкава походка, палейки скъпите восъчни свещи една след друга, сякаш все още поднася и реже месото на трапезата ми и е мой предан служител, а аз все още съм най-красивата кралица.