Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (107)

Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, зимата на 1529 г.

По веселие и начетеност нашият двор се равнява на всеки друг в Европа. Внасяме раззеленената елха според старата коледна традиция, всяка вечер ни свири гайдар и танцуваме буйните, бързи шотландски рилове, както и дворцовите танци от Франция. Всеки път на вечеря слушаме поезия, рецитирана от великите бардове с техните гръмки гласове, поеми за свободата и за красотата на планините и бурните морета на Севера. Слушаме балади от низините и любовни песни и трубадурски поеми на френски и латински. Джеймс обича музиката толкова, колкото я обичаше и баща му, и е готов да свири на лютнята си пред придворните и да танцува по цяла нощ. Обича жените и пиенето — точно както ги обичаше баща му, — и аз не възразявам с нито дума срещу това по време на коледните празненства, защото всеки млад мъж тръгва да гуляе, да развратничи и пиянства по това време на годината. Възпитала съм го да бъде не светец, а крал, и бих предпочела да имам син, който открито да бъде страстен любител на жените, отколкото измъченият, потаен мъж, в какъвто се е превърнал брат ми.

Джеймс зачита придворните си, които са му служили добре тази година, и поднася скъпи подаръци на всичките си фаворити. Дейви Линдзи, все още на кралска служба, без нито веднъж да се поколебае в любовта и верността си към бебето, което поверих на грижите му, е удостоен с рицарско звание и е провъзгласен за главен херолд. Това е особено подходящ пост за Дейви, който е прекарал живота си в изучаване на рицарството и поезията. Кой може по-добре да представя Джеймс със съобщения до други крале или императори? Джеймс лично посвещава в длъжност новия херолд и го прегръща пред всички.

— Ти ми беше като баща — прошепва му. — Никога няма да го забравя.

Старият човек е силно трогнат. Целувам го по бузите и откривам, че са влажни от сълзи.

— Нашето момче ще бъде велик крал благодарение на полученото от теб обучение — казвам му.

— Той е велик крал, защото е син на велика кралица — отговаря той.

* * *

Получаваме подаръци от Англия: няма и следа от любящата грижа, която Катерина влагаше в ярдовете коприна, които избираше за мен, или украсените с бродерия ризи, които подаряваше на Джеймс. Тези подаръци в знак на вежливост от единия за другия двор са изпратени от церемониалмайстора, като част от задълженията му, не от жена, която обича сестра си. Питам се каква Коледа ще прекара Катерина сега, когато все още е съпруга, но вече не е обичана; все още кралица, но пренебрегвана. След дванайсетте коледни дни получавам писмо от Мери, което започва с най-важното нещо за нея. Бих се засмяла, ако не разбирах, че тя описва разпадането на двора на Хари. Това е краят на реда, реда, който почитаемата ми баба постанови в голямата си книга. Това е краят на всичко:

Той й позволи да върви пред мен.

Мери пише с мъчителна простота. Представям си я как клати златокосата си глава, виждайки отново пред себе си мадмоазел Ан, която отхвърля свещените правила на сана и старшинството, реда на благородниците, запретва полата си и танцува в редица пред сестра ми, сестрата на краля на Англия, вдовстващата кралица на Франция.

Маги, тя тръгна пред мен. Беше по повод удостояването с благородническа титла на баща й, един напълно почтен човек, нямам нищо против него; той служеше като управител на домакинството на братовчедка ни Маргарет, и режеше и поднасяше месото на трапезата ти — сигурно го помниш. Томас Болейн е добър служител на Короната, зная това.

Долавям как Мери подхваща отново нишката на мисълта си, усещам неспирното й озадачение.

Хари му даде титлата граф на Ормънд, и не само това, но също и граф на Уилтшър, което, сигурна съм, не е особена чест за Уилтшър. Синът му ще получи титлата виконт Рочфорд.

Оставям страниците, за да мога да помисля. Това ли ще бъде цената й? Дали Хари удостоява с благородническа титла бащата, за да купи честта на дъщеря му? Ако е така, тогава може би сме към края на изпитанието си. Баща й се окичва с двойна графска титла, майка й се превръща едновременно в сводница и графиня, а братът е виконт и сводник. Защо не? Ако Ан Болейн е склонна да приеме тези почести в замяна на прословутото си целомъдрие, тогава всички можем отново да бъдем щастливи.

Хари устрои пищна вечеря, за да отпразнува удостояването им с благороднически титли. Разбира се, кралицата не можеше да присъства, така че аз заех мястото й и въведох дамите, и херцогинята на Норфолк вървеше зад мен, и всички тъкмо се канехме да заемем обичайните си места, когато видях, че столът на кралицата е поставен до стола на Хенри, и докато се колебаех, церемониалмайсторът ме поведе към една маса до кралската, а Ан Болейн (лейди Ан, както я наричат сега), мина покрай мен, изкачи се по стъпалата до подиума и седна до Хари, от дясната му страна, като коронована кралица.

Старата херцогиня на Норфолк и аз се спогледахме със зяпнали уста като селянки, видели двуглаво прасе на някой панаир. Не знаех какво да направя или кажа. Маги, никога не съм била толкова нещастна. Никога не съм била толкова оскърбена. Хвърлих поглед през масата към Чарлс, а той ми направи знак да седя и да се храня, и да се правя, че не забелязвам нищо. И така си седях, и ТЯ МИ ИЗПРАТИ БЛЮДО! Наистина. Оказа ми благоволение, сякаш би трябвало да съм й признателна. Хари гледаше — не каза нищо, нито за да я спре, нито за да я насърчи. Тя ме подразни нарочно. Сервирах си и се престорих, че ям. Мислех, че ще ми призлее от срам. Хари трябва да е луд, за да се отнася така с мен, родната си сестра. Постави своята блудница пред съпругата си, постави я пред мен — тя беше моя собствена почетна дама. Мисля, че ще умра от този позор.

Желая ти по-щастлива Коледа, отколкото ще имаме ние. Катерина казва, че според нея Ан Болейн е твърдо решена да обърне Хари към реформираната вяра, и тогава няма да му бъде нужно да се допитва до папата или до законите на Църквата, а ще се съобразява само с онова, което му диктува собствената му съвест. Това е единственото, в което вярват те, тези лутерани. Но каква съвест може да има той?