Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (21)

Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, пролетта на 1508 г.

Когато ние с Джеймс потегляме на коне от замъка Стърлинг до Холирудхаус, билата на хълмовете са бели от сняг, а пътят покрай сивата река е втвърден от скреж. Имам нов, спокоен и надежден кон, който носи уверено мен и стегнато закръгления ми корем. Не казваме нищо повече за детето, което сме изгубили, надявайки се за онова, което ще дойде през това лято.

Веднага щом стигаме в Единбург, Джеймс отива до пристанището Лийт, където строи кораби и изпробва топове. Иска да построи ново, голямо пристанище, далече от пясъчните наноси. Казвам, че не разбирам защо са му толкова много кораби; баща ми също управлява страна, заобиколена от морета, а няма флотилия на свое разположение. Джеймс се усмихва и ме погъделичква с пръст под брадичката, като че ли съм невежа малка шивачка на платна от неговите докове, казва, че навярно си мечтае да владее моретата и ме пита как ще ми хареса да бъда кралица на всички океани?

Така че той не е в двора, когато пристига пратеник от баща ми, бдителен служител на име Томас Улзи, който иска да се види с Джеймс във връзка със запазването на мира. Така за мен става особено неловко да кажа, че кралят не е в двора, а изпробва стрелбата на нови, по-големи топове, и наглежда строенето на бойни кораби.

Но този Улзи не приема отказ, защото Шотландия е нарушила съюза и той е натоварен с поръчение да се увери, че Джеймс възнамерява да запази мира. За всичко са виновни незаконородените момчета — отново ми създават неприятности. Джеймс Хамилтън, новоизлюпеният граф на Аран, удостоен с благородническа титла на сватбения ми ден, придружи двете момчета при Еразъм в Италия и се върна у дома през Англия без писмен документ, който да му осигури свободно преминаване, поставяйки се в такова положение, че да бъде арестуван. Ето ги отново неприятните последици от нелепата загриженост на съпруга ми за неговите копелета; сега тя предизвика истински проблеми.

Може и да не разбирам всичко, макар че всички вечно се опитват да ми обясняват безкрайните условия и клаузи на договора, но дори аз разбирам за какво говори Томас Улзи, докато чакаме Джеймс да се върне от Лийт. Улзи казва, че французите се опитват да накарат съпруга ми да поднови традиционния си съюз с тях, а баща ми се опитва да го убеди да се придържа към договора за вечен мир. Тъй като женитбата ни беше част от договора, редно е съпругът ми да го зачете, както зачита женитбата ни. Той се ожени за принцеса на Англия, следователно би трябвало да поддържа постоянен мир: това значи „вечен“. Не би трябвало да сключва съюз с Франция и не му трябват оръдия и флотилия от кораби, и най-голямото оръдие на света.

Томас Улзи трябва да обясни това на съпруга ми, така че изпращам да го повикат веднага с думите, че трябва да се прибере у дома. Улзи ми говори, и говори, и говори, с надеждата, че ще убедя съпруга си да не обръща внимание на французите и да потвърди съюза с Англия. Но съпругът ми е неоткриваем и когато най-накрая се връща в двора и аз успявам да говоря с него насаме, той ме потупва по бузата и казва:

— Какъв е девизът ми? Какъв ще бъде девизът на сина ни?

— „В моя защита“ — казвам нацупено.

— Именно — казва той. — Живея живота си, сключвам съюзите си, всеки ден правя всичко в защита на кралството си; и дори ти, макар да си принцеса, която няма равна на себе си, не ще ме убедиш да изложа на опасност страната си, като оскърбя французите.

— Французите не са ни от полза — казвам му. — Единственият съюз, който ни е нужен, е с Англия.

— Сигурен съм, че си права, моя царствена съпруго — казва той. — И ако Англия се превърне в малко по-отзивчив съсед, отколкото е в момента, тогава нашият съюз ще продължи дълго.

— Надявам се да не забравяш, че съм родена като английска принцеса, преди да стана шотландска кралица — казвам му.

Той ме плясва леко по задника, сякаш съм някоя от пачаврите му.

— Никога не забравям колко си важна — казва с усмивка. — Никога не бих се осмелил.

— Е, какво ще кажеш на Томас Улзи? — упорствам.

— Ще се срещна с него, ще разговарям с него цели часове — обещава той. — А накрая ще му кажа какво възнамерявам да направя, какво винаги съм възнамерявал да направя: да запазя мира с Англия и да съхраня приятелството си с Франция. Защо да се сприятелявам с едната страна, а не с другата? След като всяка от тях е не по-малко лоша от другата? След като единственото, което и двете искат, е да погълнат моята страна? А единствената причина да се интересуват изобщо от нас е желанието да изложат на опасност другата страна.

Улзи ми е донесъл писмо от Катерина и докато те с Джеймс са се затворили и спорят, го прочитам насаме, в покоите си. Тя е изпълнена със съчувствие, говори мило за многобройните жени, които губят дете, особено първо дете, и настоява да си почивам и да не губя надежда, че Бог ще ме дари със син и наследник. Не ми е известна причина, поради която да не би трябвало да сте плодовита и щастлива, пише тя прочувствено. Не ми е известно нищо срещу Тюдорите. Приемам това в духа, в който е предназначено да звучи — мило сестринско отношение — пък и бездруго не искам да мисля за проклятия и за смърт при раждане.

Колкото до мен, — завършва тя писмото, сякаш нейното положение е маловажно, — нещата не вървят добре. Баща ми отказва да изпрати остатъка от зестрата ми, докато не се омъжа за принца, баща Ви отказва да изплати вдовишкото ми наследство, докато не получи зестрата ми. Аз съм пионка между двама могъщи крале, нямам пари и не общувам почти с никого, защото макар да живея в двора, не ме обичат, и често съм пренебрегвана. Виждам брат Ви толкова рядко, че се питам дали изобщо си спомня, че сме сгодени; боя се, че са го настроили против мен. Виждам сестра ви, Мери, единствено когато баща Ви иска да впечатли испанския посланик. Тя става все по-красива и е толкова очарователна, че не мога да Ви я опиша! Тя е единствената ми приятелка в двора. Започнах да я уча на испански, но не й позволяват да идва при мен често. Хваната съм като в капан в Лондон, в лишения, не съм нито вдовица, нито невеста.

Как мислите: дали бихте могли да се застъпите за мен пред почитаемата си баба, която би могла поне да се погрижи слугите ми да получават заплащане? Би могла да ми заеме рокли от кралския гардероб. Без рокли не мога да ходя на вечеря и съм принудена да си лягам гладна, ако от кухните забравят да ми изпратят нещо в стаята. Бихте ли ми помогнали? Не зная как да постъпя, а мъжете, които би трябвало да ме съветват, са твърдо решени да ме използват за собствените си цели.