Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (108)

Питлохри, Шотландия
Лятото на 1530 г.

Докато брат ми чака Ватиканът да се произнесе по молбата му за анулиране на брака, Светият Отец избира същия момент, за да изпрати папски посланик на посещение при нас. Това не може да е съвпадение, казвам на Джеймс, докато яздим през дивата околност на север от Скоун: едрият кон на посланика се тътри с усилие зад нас, докато негово превъзходителство се възхищава на пейзажа, който, казва ни той, е див като в Апенините, които защитават Рим. Светият Отец сигурно иска потвърждение, че без значение до какви еретични книги се допитва брат ми, каквито и предизвикателства да отправя той към властта на Рим, аз поне съм вярна внучка на благочестивата ни баба лейди Маргарет Боуфорт, като оставам покорна на папската власт. Джеймс, синът ми, е искрено благочестив и се противопоставя на ересите на Лутер и дори на по-умерените съмнения на германските и швейцарските реформисти. Подобно на много деца, отгледани при трудни обстоятелства, той се вкопчва в сигурните неща на стария свят. След като е изгубил истинския си баща в детството си и е отхвърлил един доведен баща, той няма да се противопостави на папата.

Обичаме тези лета, когато навлизаме с конете си в земите на Севера, които стават все по-сурови и все по-пусти и по-пусти, колкото по-надалече пътуваме. Понякога по залез-слънце небесата се изпълват със странни дъги в ярки цветове, не се стъмва до късно, а зазоряването настъпва много рано. В средата на лятото почти няма нощ; земите на Севера са владенията на белите нощи и хората се наслаждават на лятното време, пият, танцуват и почти не спят, радвайки се на слънчевата светлина.

Джеймс — също като баща си, — упражнява правомощията си да раздава правосъдие навсякъде, където отиваме, свиква набързо съд, провежда процеси и осъжда нарушителите. Твърдо решен е мирът на краля да се простира от беззаконните граници на низините на Шотландия до бунтовните високопланински земи. Донася на северните кланове мечта за крал, чието правосъдие ще се простира от бурните северни морета, където вечно духа мощен вятър, до размирните области по поречието на реките Тайн и Идън. Папският посланик му се възхищава и казва, че не е имал представа колко богати и могъщи са тези северни земи. Трябва да призная, че докато не дойдох в Шотландия, аз също знаех малко за мъжете и жените по тези отдалечени места, но се научих да ги обичам и уважавам.

— Не знаех например… — започва посланикът на неуверения си френски — после млъква рязко, защото сме излезли от една гора и сме навлезли в ливада до широка, дълбока река, а пред нас има цял завършен дворец от дърво, внезапно изникнал на ливадата като къща от някакъв сън. Представлява изключителна гледка, висок три етажа, с по една голяма кула на всеки ъгъл, със знамена, развяващи се върху всяка, и дори с вратарска къщичка и подвижен мост, който всъщност е дървесен ствол. Когато дръпваме юздите и спираме конете си, за да възкликнем от удивление, спускат подвижния мост над крепостния ров — отклонена част от реката, която тече, искряща, около целия замък, — и Джон Стюарт, графът на Атол, излиза, яхнал коня си, а на дребния си кон до него е неговата съпруга лейди Гризел Ратри с венец от цветя на главата.

— Какво е това? — пита ме слисано посланикът.

— Това — казва Джеймс, с важен тон, криейки собствената си изненада, — това е летен дворец, който верният ми приятел Джон Стюарт подготви за нас. Насам, моля.

Той поздравява Джон и двамата мъже се смеят. Джеймс го тупва по гърба и възхвалява необикновената постройка, докато нейно благородие ме приветства, а аз я поздравявам за създаването на такова съкровище.

Слизаме от конете си преди направения от дървесен ствол подвижен мост, отвеждат конете на полето, и графът и неговата графиня ни въвеждат в своята къща за наслади.

Вътре е по-приказно отвсякога, защото приземните етажи са всъщност ливадата, обилно осеяна с цветя. На горния етаж има спални във всеки от четирите краища на двореца, а всяко легло е вградено в стената, окичено с маргаритки, подобно на благоуханна беседка, и застлано с кожи. Голямата зала, където ще се храним, се отоплява по стария начин, с огнище в средата, а подът е от утъпкана пръст, преметен, съвършено чист и излъскан от множество крака. Кралската маса е върху подиум, към нея водят няколко издялани дървени стъпала, а вътрешността на залата сияе от светлината на най-хубави восъчни свещи.

Оглеждам се с наслада наоколо.

— Елате да видите стаята си — казва графинята и ме повежда нагоре по дървените стълби към стаята, от която се разкрива гледка към реката и към хълмовете оттатък. По всички стени са окачени копринени гоблени, а всеки гоблен изобразява гориста местност или ливада, или крайречен пейзаж, така че всяка стена сякаш е прозорец към околността оттатък. Самите прозорци са с дървени рамки, от съвършено прозрачно венецианско стъкло, така че мога да гледам навън към реката и да виждам как конят ми пасе в спускащите се към водата ливади, или да затворя капаците, за да запазя топлината.

— Това е истинско чудо! — казвам на графинята.

Тя се разсмива от удоволствие, тръсва главата си с венеца от цветя и казва:

— За нас с милорд беше такава чест да дойдете да отседнете при нас, че искахме да имате дворец, хубав колкото Холирудхаус.

* * *

Слизаме на вечеря. Огънят е запален и мирисът на дима се смесва с аромата на печено месо. Приготвят всевъзможни птици и три вида дивеч. Когато влизаме в стаята, хората от домакинството се изправят да ни поздравят и надигат блестящите си калаени чаши. Сядам с Джеймс от едната ми страна и посланика от другата; графът на Атол е в далечния край до Джеймс, а неговата графиня — начело на масата на дамите.

— Това наистина е прекрасно — казва ми тихо посланикът. — Много неочаквано. Такива съкровища насред пустошта. Този граф на Атол сигурно е много, много състоятелен?

— Да — казвам. — Но е построил от дърво този дворец не за да попречи на Джеймс да му го отмъкне. Ние не сме като хората в Англия. Един изтъкнат и заможен поданик може да запази богатството и земите си, без значение колко великолепни и пищни дворци строи.

— Ах, имате предвид горкия кардинал Улзи — казва посланикът, клатейки глава. — Той допусна грешката да живее по-великолепно от самия крал, и сега кралят му отне всичко.

— Не мисля, че брат ми е този, който завижда — казвам меко. — Хари винаги казваше, че е редно Улзи да бъде възнаграден за работата си в служба на кралството. Мисля, ще откриете, че дамата, която сега живее в прекрасната къща на Улзи, Йорк Плейс, е тази, която стои зад изпадането му в немилост.

Посланикът кимва и не отговаря.

— Светият Отец е много обезпокоен от това — казва той тихо.

— Това всъщност е най-лошото, което можеше да се случи — отвръщам. — Освен това чух, че лейди Ан е лутеранка?

Изражението му е мрачно, но е твърде предпазлив, за да нарече фаворитката еретичка.

— Пишете ли на вашата снаха, кралицата?

— Пиша на сестра си Мери, но кралицата е толкова съкрушена и толкова измъчена, че не искам да увеличавам тревогите й.

— При нея пристигна нов посланик от Испания, за да я съветва.

— Не би трябвало да й е необходим испански посланик. Тя е кралица на Англия — казвам кратко. — Би трябвало да може да се доверява на английски съветници.

Той се покланя.

— Така е. Но след като Испания я подкрепя, Светият Отец трябва също да я подкрепи. Освен това не съществуват сигурни доказателства срещу брака й с вашия брат. Само да би се съгласила да се оттегли. Ако бихте могли да й намекнете, че може да стане игуменка, да се отдаде на живот, изпълнен със святост…? Дали би ви послушала?

Целият шум — музикантите от галерията, звънтенето на стъклени чаши, бученето на разговорите, — изведнъж започва да долита неясно до мен, а ярката светлина на залата, гоблените, резбованото дърво, потрепването и подскачането на светлината на огъня, внезапно избледняват. За момент си помислям какво бих казала на Катерина, ако бъда призована да я съветвам. Помислям си колко удовлетворяващо би било за мен, какво самодоволство бих изпитала, ако тя склони да се оттегли от светския живот в уединението на някое абатство, и останем само Мери и аз, ние, двете вдовстващи кралици, и никаква Катерина не господства над двора. Мисля си колко по-добър щеше да е животът ми, ако тя никога не се беше издигнала толкова високо, ако не беше станала регент на Англия, ако не бе изпратила английска армия към Флодън със заповеди да не вземат пленници, а да избият всички, ако никога не беше съветвала Хари против мен.

А после се замислям отново. Спомням си я като принцеса на Уелс, когато Артур умря и я остави без нищо. Спомням си за ужасната завист и враждебност на почитаемата ми баба към нея. Спомням си как понасяше бедност и лишения, живеейки отхвърлена от двора, как обръщаше роклите си и кърпеше подгъвите си, гладуваше, унижаваха я, а тя се уповаваше на призванието, което според нея й бе отредено от Бог — да бъде кралица на Англия.

— Не бих я посъветвала да се откаже от короната си — казвам простичко на посланика. — Не бих посъветвала никоя жена да се откаже от нещо, което е успяла да извоюва. Бих посъветвала всяка жена да се стреми според силите си да завоюва каквото може, и да го задържи. Никоя жена не бива да бъде принуждавана да се откаже от имуществото си или да предаде себе си. Една мъдра жена би се обогатявала така, сякаш е равна на мъж, а един добър закон би защитавал правата й, вместо да я ограбва като завистлив съпруг.

Той ми се усмихва много мило и поклаща глава.

— Говорите за сестринска близост между кралици, за някаква сестринска връзка между жени — каза той. — Това предполага, че една жена може да се издигне от мястото, където Бог я е поставил — по-ниско от съпруга й във всяко отношение. Това би преобърнало предначертания от Бога ред.

— Не вярвам, че Бог иска да бъда зле образована и бедна — казвам упорито. — Не вярвам, че Бог иска която и да било жена да живее в бедност и безпросветност. Вярвам, че Бог ме иска по Свой образ и подобие, мислеща с мозъка, който той ми е дал, печелеща състоянието си с уменията, с които Той ме е надарил, и обичаща със сърцето, което Той ми е дал.

Домашният свещеник на графа благославя храната и ние свеждаме глави за дългата молитва.

— Няма да споря с вас — казва дипломатично папският посланик. — Защото вие говорите с красивата логика на красива жена, и никой мъж не може да я разбере.

— А аз няма да споря с вас, защото си мислите, че ми правите комплимент — отвръщам. — Ще запазя спокойствие, но знам, каквото знам.

* * *

Оставаме в двореца от зелени дървета три дни, и всеки ден Джеймс, графът и посланикът излизат на лов. В някои дни ловят риба; един път е толкова горещо, че Джеймс се разсъблича гол и заедно с графа и придворните отива да плуват в реката. Наблюдавам ги от прозореца на кулата си, ужасена, че водата ще отнесе Джеймс. Той е надеждата на Шотландия, той е бъдещето на страната — изобщо не ми харесва да бъде в каквато и да е опасност.

На третия ден благодарим и казваме, че трябва да продължим пътя си. Джеймс целува графа и графинята и им подарява златна верижка, която сваля от собствения си врат. Аз й подарявам един от пръстените си. Не е някой от любимите ми: пръстен с рубин от наследството ми.

Докато се отдалечаваме, папският посланик поглежда назад и възкликва:

— Майко Божия!

Всички се обръщаме. Там, където се е издигал дворецът, висок и украсен с кулички, сега стълбове дим се издигат сред раззеленилите се дървета, носи се пукот на огън. Припукването на избухващ под стените барут ни подсказва, че огънят е бил умишлено запален, за да разруши летния дворец. Джеймс дръпва поводите на коня и спира, за да можем да гледаме как жълтите пламъци алчно се издигат нагоре по изсушените листа и клонки и подпалват покрива от орлова папрат за броени минути. После се разнася мощен рев, когато стените се подпалват, и трясък, когато първата кула рухва в сърцето на пламъка.

— Трябва да се върнем! Можем да наквасим стените и покрива с вода от рова! — изкрещява папският пратеник. — Можем да го спасим!

Джеймс вдига ръка.

— Не, подпален е нарочно. Такава е традицията — казва той важно. — Гледката е величава.

— Традиция ли?

— Когато някой предводител на клан от високопланинските земи на Шотландия дава голям пир, построява залата за пиршеството, и когато пирът приключи, изгаря всичко: масите, столовете и залата. Тя няма да се използва никога повече: преживяването е било единствено и неповторимо.

— Но гоблените? Сребърните прибори?

Джеймс свива рамене: крал от главата до петите.

— Всичко изгаря. Такова е шотландското гостоприемство: цялостно. Бяхме гости на изтъкнат лорд; той ни даде всичко. Намирате се в богато кралство, кралство като от вълшебна приказка.

Мисля, че Джеймс малко прекалява, но посланикът се прекръства, сякаш току-що е видял чудо.

— Това беше внушителна гледка — казва.

— Синът ми е велик крал — напомням му. — Това ви показва колко го цени народът му.

Не се съмнявам и за миг, че графинята е свалила гоблените и всички ценни вещи. Вероятно са извадили стъклата на прозорците, преди да запалят дървените стени. Но гледката е величествена, и постигна целта си. Когато се прибере в Рим, папският пратеник ще каже на папата, че моят син Джеймс може да се стреми към по-добър брак от този с братовчедка си принцеса Мери. Шотландия е велика страна, може да се съюзи с когото пожелае. Може да му каже също и че няма да застана на страната на брат си срещу снаха си. Ние сме посестрими-кралици, ние сме сестри, това не е без значение.