Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (86)

Замъкът Стърлинг, Шотландия
Есента на 1523 г.

Херцогът на Олбъни е победен благодарение на моите съвети, и двамата с графа на Съри договарят несигурен мир, без да се допитат до мен. Никой от тях не ми се доверява. Вече не се чува и дума за отиването ми в Англия, не се споменава и дума за това Джеймс да заеме трона догодина, нито дума повече за провъзгласяването му за английски престолонаследник. Вместо това Хари спира английската ми издръжка и аз потъвам в дългове към французите. Не мога да разбера защо внезапно започва да се държи толкова студено, след като само допреди няколко месеца съм била негова шпионка и довереница. Не мога да проумея какво съм направила, за да го оскърбя. Не мога да разбера какво не е наред; нима не съм му помагала така, както никой друг монарх, както никоя друга сестра? А после получавам писмо от сестра си Мери:

Скъпа сестро,

Катерина — нашата сестра и кралица — ме помоли да ти кажа, че съпругът ти, Арчибалд, графът на Ангъс, пристигна при нас от Франция, и беше сърдечно посрещнат от целия двор като приятел на кардинала и брат на краля. Възнамерява да се върне в Шотландия незабавно, и ние с Катерина настояваме да го приемеш любезно и да живеете заедно като съпруг и съпруга. Той говори с такава нежност за теб и за надеждите си за помирение.

Със съжаление ти съобщавам, че брат ни явно е много влюбен в Мери Кери (преди тя беше Мери Болейн), и тя в него. Мисля, че ако и тя, и той бяха свободни, той щеше да се ожени за нея. Но никой от тях няма този избор. Брачният обет е нерушим. Ако един мъж може да напусне съпругата си, защото обича друга жена, тогава какво би станало с всички ни? Кой брак би продължил след първата година? Какво означава една клетва пред олтара, ако тя може да бъде пренебрегната? Как би могъл някой да вярва на клетва за вярност на поданик към крал, на слуга към господар, ако брачната клетва е нещо преходно? Ако бракът е несигурен, тогава всичко е несигурно. Не можеш да бъдеш единствената от Тюдорите, която показва на света, че нашата дума е ненадеждна.

Трябва да изиграеш ролята си, трябва да приемеш обратно съпруга си и да го търпиш по силите си. Умолявам те. Не можем да живеем в семейство, в което се допуска дори мисълта за анулирането или развод. Твърде отскоро сме поели властта, та поведението ни да бъде подлагано на съмнения, да рискуваме наследниците ни да бъдат обявени за незаконородени. Моля те, Маргарет, приеми съпруга си обратно за доброто на всички ни и пиши веднага, за да ме увериш, че ще го сториш.

Твоя любяща сестра, Мери,

вдовстваща кралица на Франция

Вземам писмото й със себе си, прекосявам стръмния, наклонен двор на замъка, и излизам през яките порти, които стоят отворени: двама френски гвардейци следят хората, които влизат и излизат от замъка. Поемам по лъкатушещата пътека през гората, а после тръгвам покрай потока, който се спуска към селото, сгушено в подножието на хълма около пазарния площад. Никой не идва с мен. Сама съм под оголелите клони на дърветата и отривам обувките си в миришещите на прах есенни листа. Денят е хладен и ясен, небето е бледосиньо като черупката на патешко яйце, въздухът — студен, а слънчевата светлина — ярка. Мисля си за Мери, решила се да ми напише писмо, за което знае, че няма да ми хареса, помислям си за Катерина, предупреждаваща я мрачно, че ако Хари изостави съпругата си, тогава никоя жена в Англия не е в безопасност. Знам, че това е вярно. Жените в този свят нямат власт: не притежават нищо, дори и собствените си тела; нямат права над нищо, дори над собствените си деца. Една съпруга трябва да живее със своя съпруг и да приема отношението му, каквото и да е то, да се храни на масата му, да спи в леглото му. Една дъщеря е собственост на баща си. Никой не го е грижа за една съпруга, отказала се от брака си. По закон тя не притежава нищо и никой няма да я защити. Ако, омъжвайки се, една жена не може да бъде сигурна, че ще бъде съпруга до деня на смъртта си, тогава къде може да намери сигурност? Ако един мъж може да напусне жена си, когато му се прииска, тогава никоя жена не може да разчита на състоянието си, на живота си, на бъдещето си. Ако кралят показва, че брачните обети не означават нищо, тогава всички обети не означават нищо, тогава всички закони са нищо — ще живеем в опустял свят без закон и без Бог.

Вървя към дома си нагоре по стръмния хълм, влачейки крака. Дори съзнавайки всичко това, не мога да живея отново с Арчибалд, не мога да понеса да бъда с мъжа, за когото се омъжих по любов, на когото дарих всичко, което притежавах, но той предпочете друга жена. Не мога да се върна при мъж, чиито ръце са окървавени. Но наистина разбирам какво искат да кажат Катерина и Мери — брачните обети трябва да траят вечно. Един кралски брак не може да бъде разтрогнат.

Не отговарям на Мери, но пиша изпълнено с болка писмо на кардинал Улзи, знаейки, че той ще изготви точно обобщение и ще го изложи пред Хари, когато Хари успее да се откъсне за малко от новата си любов, за да го изслуша.

Трябва да Ви съобщя, че французите ми обещаха сигурно убежище в Париж, ако Арчибалд някога се върне в Шотландия. Тържествено се заклевам, че няма да живея с него никога повече, но разбирам, че не бива да се стремя към развод. Умолявам Ви да се погрижите Арчибалд никога да не се върне в Шотландия, брат ми, кралят, да не му предостави разрешение за свободно преминаване, да бъде посъветван да живее в изгнание. Херцогът на Олбъни заминава за Франция скоро, преди зимните бури да направят моретата твърде опасни, и в негово отсъствие ще се опитам да възкача сина си благополучно на трона. Надявам се да отведа Джеймс от замъка Стърлинг и далече от гвардията, платена от французите. Надявам се да го отведа в Единбург и да го направя крал. Вярвам, че мога да направя това с помощта на лордовете от съвета и на Джеймс Хамилтън, стига кланът Дъглас да не създава неприятности и Арчибалд да е в изгнание. Защото не съм непостоянна и не съм вероломна, а големият Ви приятел Арчибалд Дъглас, графът на Ангъс, е и едното, и другото.

Най-добре ще служим на Бог и Шотландия, ако той остане далече завинаги. Най-добре ще бъде и за мен.