Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (71)

71

Алън Грант не беше доволен от събитията през деня.

Шон Кинг беше забелязан в близост до „Херон Еър Сървис“, но отново беше успял да се измъкне.

Някой беше проникнал в дома на Тревър Дженкинс. На пръв поглед там не липсваше нищо, но той нямаше как да бъде сигурен в това.

Грант взе телефона за еднократна употреба, набра един номер и включи модулатора за промяна на гласа.

Сам Уинго вдигна на второто позвъняване.

— Имаме проблем, Уинго.

— Какъв?

— Всъщност проблемите са два: Кинг и Максуел.

— Не знам за какво говориш.

— Помолих те да се покриеш.

— Изпълнявам молбата ти. Не съм ходил никъде от предишното ти обаждане.

— Но твоите приятели го правят и заради теб.

— Те не са ми приятели.

— Искаш ли да ти изпратя парче от тялото на сина ти, за да разбереш, че не се шегувам?

— Не го наранявай, моля те!

— Не се опитвай да ме будалкаш! Много добре знам, че работиш с Кинг и Максуел. Но дълбоко се заблуждаваш, ако мислиш, че ще стоя и ще гледам как тези двамата вървят по петите ми!

— Какво искаш да направя?

— Да ги спреш.

— Как?

— Оставям това на въображението ти. Ако искаш, може и да ги убиеш. На мен не ми пука. Но ако още веднъж усетя, че ми пречат, ще получиш Тайлър в чувал за трупове, ясно ли е?

— Да — отвърна със задавен глас Уинго.

* * *

Шон и Мишел паркираха пред мотела и слязоха от колата.

— Не съм много сигурен как да подходя със Сам — промърмори Шон.

— А, не знам — изгледа го Мишел. — Що се отнася до дипломацията, аз съм на дъното на скалата заедно с онзи психар от Пхенян…

— Не исках да кажа това.

— Напротив!

Шон почука на мотелската врата и подвикна:

— Ние сме, Сам.

— Не е заключено — чу се гласът на Уинго.

Влязоха и Мишел затвори вратата.

Когато погледна към стаята, видя Шон с вдигнати ръце.

Срещу него стоеше Уинго, насочил пистолет в гърдите му.

— Има ли някакъв проблем? — попита Шон.

— Обадиха ми се по телефона. Не са доволни, че вие двамата душите около тях. Предупредиха ме, че ако не престанете, ще ми изпратят Тайлър в чувал за трупове!

— Сам, нали ти обяснихме какво мислим да направим — каза Шон, без да изпуска пистолета от очи. — Бяхме единодушни, че това е най-добрият план да върнем децата невредими.

— Не, вие бяхте единодушни. Аз дори нямах думата… — Пистолетът помръдна в ръката му. — Но сега вече я имам!

— В момента играеш точно по тяхната свирка, Сам — обади се Мишел. — Ако всички стоим със скръстени ръце, Тайлър никога няма да се върне.

— Нека ви кажа какво мисля аз — повиши тон Уинго. — Ако не престанете, Тайлър ще умре. Но ако престанете, може би има някакъв шанс.

— Не го вярваш, нали? — подхвърли Шон.

— Не ми казвай какво вярвам и какво не! — викна Уинго. — Няма да позволя да подпишете смъртната присъда на сина ми!

— Вече позволяваш, Сам — поклати глава Мишел. — С това, което правиш в момента.

— Попаднахме на следи — добави Шон. — Доста обещаващи. Вече сме близо.

— Говорете каквото си искате, но аз трябва да мисля за сина си.

— А ние не го правим, така ли? Единствената причина да поемем случая е именно синът ти.

— Вижте какво, не ви обвинявам за нищо — отмести поглед Уинго. — Знам, че се мъчите да помогнете, но в момента аз съм в капан.

— По своя вина, а не по наша — притисна го Мишел. — А още по-малко по вина на Тайлър. Защото ти си този, който е изявил желание да изпълни онази шантава мисия.

— Мислиш ли, че не знам? — изрече с каменно лице Уинго. — Съжалявам за това решение от мига, в който го взех.

Шон направи крачка встрани и седна на леглото.

— Значи отговорът е просто да си седим мирно и кротко и да се надяваме, че хората, извършили вече няколко убийства, ей така ще пуснат Тайлър да се прибере у дома — подхвърли той. — Това ли е твоята стратегия?

Уинго тежко се отпусна на стола до стената, но пистолетът му остана насочен към тях.

— Имам ли друг избор? — каза той.

— Например да обърнем нещата срещу тях.

— Как?

— Вече сме сигурни, че Алън Грант е замесен в тази история.

— Но с какво ни помага това?

— Той също има семейство.

— Е, и?

— Ти си притиснат до стената — втренчи се в него Шон. — И си отчаян, защото не виждаш изход.

— Нещо не те разбирам.

— Той заплашва да убие сина ти.

— Да. Но какво мога да направя?

— Писна ми да се съобразяваме с тези мръсници — отсече Шон. — Предлагам да минем в нападение.

— Как? — изгледа го Мишел.

— Сам може да заплаши с убийство семейството на Грант.

Мишел замръзна. Уинго го погледна объркано.

— Никога няма да повярва, че ще го направя — прошепна след дълго мълчание той.

— А ти отчаян ли си или не?

— Отчаян съм, разбира се.

— Отчаяното положение изисква отчаяни мерки.

— Добре, но как ще вляза във връзка с него, ако приемем, че съм склонен да го направя?

— С това — отвърна Шон и махна към телефона му.

— Няма да нараним децата на Грант, Шон! — отсече Мишел.

— Разбира се, че няма. Казах, че Сам ще го заплаши. Това е всичко.

— Но… — започна Мишел.

— Дайте да отправим заплахата — прекъсна я Шон. — И да видим какво ще стане.

Лицето на Мишел се проясни. Тя извърна поглед към Уинго, който изглеждаше все така объркан. В крайна сметка обаче прибра пистолета и измъкна телефона си.

— Кажи как.

— Преди това ще отидем на едно място — заяви Шон.