Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (38)

38

— Хей, Уинго!

Тайлър се обърна към групичката момчета от горните класове, които се бяха събрали край входа на гимназията. Повечето от тях бяха преметнали тежки сакове с екипировка, а един от тях носеше футболен шлем и раменни подложки.

— Чухме, че твоят старец не е умрял, а е престъпник и дезертьор! — извика друг от групичката.

— Това са пълни глупости! — изкрещя в отговор Тайлър и лицето му се наля с кръв.

Момчетата го заобиколиха. Повечето от тях играеха в гимназиалния отбор по американски футбол.

— Разбрах от баща ми — поясни най-едрото от тях. — Той е военен и знае какво се случва в армията. Нима твърдиш, че той лъже?

— Да! — кресна Тайлър. — След като казва, че баща ми с престъпник, лъже!

— Дезертьор значи страхливец, нали? — обади се друг осемнайсетгодишен хлапак на име Джак, висок и доста дебел. — Излиза, че баща ти е обикновен шубелия, а? — каза той и блъсна Тайлър в рамото.

Тайлър се просна на земята и хлапаците избухнаха в смях. Един от тях му помогна да се изправи и стегна ръце около тялото му, а Джак сви юмрук, за да го удари в корема.

— Тая няма да я бъде! — разнесе се глас зад тях.

Ръката на Джак беше светкавично извита зад гърба.

Момчетата се обърнаха едновременно към изскочилата изневиделица Мишел. Тя пусна объркания дебелак и хладно подхвърли:

— Какво става, момчета? Май си падате по груповите нападения, а?

— Теб какво те засяга? — изръмжа Джак.

— Тайлър е мой приятел.

— Искаш да кажеш, че си му охрана? — каза нахаканият младеж и я изгледа от горе на долу. — Жени ли те пазят, Уинго?

Групичката отново избухна в смях.

— Мога да се защитавам и сам! — отсече Тайлър, успял да се вдигне на крака.

— Знам, че можеш. Но шестима срещу един не ми се струва честно. Я да видим за какво става въпрос… — Тя огледа хлапаците и накрая попита Джак: — Ти играеш футбол, нали?

— Започнах като ляв полузащитник — изпъчи се той.

— Това означава, че си едър и силен.

Усмивката на Джак се разшири.

— Но пък си дебел и тромав и едва ли можеш да пробягаш повече от десет метра, без да припаднеш!

Дебелакът я зяпна и усмивката му се стопи.

Мишел се извърна към Тайлър.

— Той не е едър като теб, но пък е пъргав и жилав. Тренира плуване, значи притежава отлична издръжливост. Ако се сбиеш с него и не го повалиш още с първия удар, ще започне да танцува около теб и бързо ще те изтощи. И ръката си няма да можеш да вдигнеш. А баща му, когото наричате страхливец, служи в специалните части. Когато се стигне до ръкопашен бой, тези хора са извънземни. Може би си мислите, че ММА бойците са върхът, но те няма да издържат и един рунд срещу тюлен или рейнджър. Освен това командосите от специалните части няма да ви ступат, а направо ще ви ликвидират. Бас държа, че бащата на Тайлър го е научил на едно-друго… — Тя погледна Тайлър, който се беше втренчил в Джак. — Струва ми се, че в момента е готов да ти откъсне главата. — Помълча за момент, а след това се обърна към Джак и подхвърли: — Защо не се разберете само двамата? Ако някой от твоите приятелчета направи опит да ти помогне, ще си има работа с мен. Тук трябва да ви предупредя, че макар да съм жена, знам как да се бия!

Джак и Тайлър продължаваха да се гледат намръщено. В крайна сметка Джак беше този, който отмести очи и промърмори:

— Майната му, няма да развалям отбора, за да наритам задника на някакъв нещастник!

След тези думи им обърна гръб и се върна при съучениците си.

Двамата останаха да гледат след тях.

— Благодаря ти — рече след известно време Тайлър.

— Е, ти нямаше нужда от мен — сви рамене Мишел. — Ако бяхте само двамата, със сигурност щеше да му видиш сметката.

— Наистина ли мислиш така?

— Ти имаш хъс, Тайлър. А онзи има само шкембе.

— Всъщност какво правиш тук? — попита той.

— Аз те докарах, нали? Е, сега идвам да те прибера.

— Имам други планове.

— Какви по-точно?

— Няма значение. Просто други.

— Вече обсъдихме този въпрос. За момента е най-добре да бъдем заедно.

— Но аз не искам.

— Какво се промени оттогава досега? — внимателно го погледна тя, после зърна телефона в ръката му и всичко й стана ясно. — Кога получи отговор от баща ти?

— Просто ме остави на мира!

— Няма как да стане.

— В такъв случай аз изчезвам — отвърна той и понечи да си тръгне, но тя го хвана за ръката.

— Нека набързо ти обясня някои неща, Тайлър. Тази сутрин ние с Шон отидохме да проверим една улика, която открих в дома ти. Тя ни отведе в мотел, който фалшивата ти майка е използвала за тайна квартира.

— Какво?!

— Няма значение. Докато бяхме там, някой залепи за вратата пресовка взривен материал, най-вероятно семтекс. Ако не беше бързата реакция на Шон, сега нямаше да съм тук и онези момчета щяха да ти сритат задника. По-голямата част от мотела беше разрушена, но за щастие, без жертви.

— Бомба?

— Да, бомба. И тъй, кога получи отговор от баща ти?

— Видях съобщението му малко преди обед.

— Какво пише?

— Нищо особено — отвърна Тайлър и заби поглед в краката си.

— Никак не те бива да лъжеш.

— Не лъжа!

— Окей, но защо не ми кажеш, след като не е нищо особено?

— Защо Джийн се е нуждаела от още една квартира?

— Вече ти казахме, че тя и баща ти най-вероятно изобщо не са били женени.

— Не съм забравил. Казахте, че я е довел у дома, за да не бъда сам, докато го няма. Още ли сте на това мнение?

— Да, но малко го коригирахме. Според нас тя е била внедрена.

— Внедрена?

— Допускаме, че е работила за хората, които са заложили капан на баща ти. Точно това е причината да изчезне. Уплашила се е, че ние отново поемаме случая. Междувременно е получавала пощата си на адреса на мотела. Отидохме да го проверим, но не открихме нищо, с изключение на опасността да загинем от насилствена смърт.

— Но за кого всъщност е работила? Едва ли за армията.

— И ние мислим така, но армията със сигурност е замесена. По всяка вероятност има и други фактори, които са провалили мисията на баща ти.

— Значи вярвате, че той е на страната на добрите? — проясни се лицето на Тайлър.

— Да — кимна тя. — Вече започваме да се убеждаваме в това.

— Но той наистина е добър!

— Въпреки че те е излъгал? Забрави ли, че му беше доста ядосан?

— Обстоятелствата са го принудили. Работил е за страната ни.

— Ела да отидем при Шон. Той също би желал да го чуе.

— Не искам да ходя никъде с теб — отсече Тайлър. — Колко пъти трябва да ти го казвам?

— Какво си намислил? Може би сам да намериш баща си?

— Не знам. Може би.

— Но ако последният имейл не е изпратен от него, със сигурност ще попаднеш в капан.

— Беше с нашия шифър.

— Който, както вече знаеш, разбихме за няколко минути. Не мислиш ли, че и други могат да го направят? Тук говорим за висшата лига, Тайлър. Тези хора разполагат с ресурси, които няма да видиш дори в холивудски филм, просто защото режисьорите не могат да си представят за какво става въпрос.

— Мога да се грижа за себе си.

— Както в ситуацията с онези кретени преди малко? — присви очи тя. — За разлика от тях обаче тези ще ти пуснат един куршум в челото, без дори да се замислят.

— Искаш да ме уплашиш, нали?

— Не. Просто се опитвам да бъде откровена с теб.

Тайлър се поколеба, а Мишел побърза да се възползва от несигурността му.

— Слушай какво ще ти кажа. Отиваме да чуем мнението на Шон. Ако и след това държиш да си тръгнеш, просто го правиш. Няма как да те задържим насила, тъй като това ще е престъпление.

— Откровена ли си в момента, или това е поредният номер?

— Откакто се заехме с твоя случай, два пъти се опитаха да ни убият. Честно казано, не съм сигурна, че ще оцелеем при трети опит. Затова отговорът ми е: да, напълно откровена съм. Но ти си клиентът. Ако си решил да продължиш сам, ние няма какво повече да направим за теб. Освен по-късно да присъстваме на погребението ти. То все пак може да е по-добро от онова, с което аз и Шон едва се разминахме тази сутрин.

— Какво искаш да кажеш?

Тя сложи ръка на рамото му и го побутна към лендкрузъра.

— Искам да кажа, че след взривяването със семтекс не остава почти нищо за погребване.