Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (41)

41

— Давате ли си сметка в какви неприятности се забърквате?

Въпросът не беше зададен от агент Маккини, а от специален агент Дуейн Литълфийлд, който не си направи труда да се представи — може би защото името му беше изписано на баджа, който висеше на врата му. Беше трийсет и няколко годишен чернокож мъж, висок около метър и осемдесет, с широки рамене, дебел врат и мускулести ръце, които изопваха ръкавите на ризата му. Изглеждаше достатъчно як и достатъчно ядосан, за да пробие с юмрук дупка в металната врата на стаята, в която ги бяха затворили.

Шон и Мишел не му отговориха. Намираха се във Вашингтонското оперативно бюро на ФБР в центъра на града. Тайлър не беше с тях, а в друга стая, вероятно за да го разпитат отделно.

— Зададох въпрос, човече! — изръмжа Литълфийлд и се надвеси над Шон.

— Помислих си, че е риторичен — отвърна Шон. — Но ако наистина имате някакви съмнения, отговорът ми е „да“. Наистина си даваме сметка къде се намираме и при какви обстоятелства сме се озовали тук.

— А защо беше необходимо да изпратите цяла армия? — остро попита Мишел. — Не разполагате ли с джиесеми?

Литълфийлд се извъртя към нея.

— Нима ще ме учиш как да си върша работа?

— Ами май да.

— Много си нахакана, госпожице!

— Това съм го чувала и преди.

— Нека се придържаме към професионалния разговор и да караме поред — намеси се Шон. — Защо сме тук?

— Наистина ли искаш отговор? — втренчи се в него Литълфийлд.

— Да, наистина. Бяхме в собствения ми дом заедно с клиент. Не вършехме нищо нередно, но в един момент надникнах през прозореца и видях, че сме обкръжени от цялата Трета армия на генерал Патън!

— Май ще се наложи да ти освежа паметта — промърмори Литълфийлд, грабна дистанционното от масата и го насочи към монитора, прикрепен към отсрещната стена.

Екранът оживя. Кадрите показваха как Шон и Мишел се измъкват от поразрушената сграда на мотела и изчезват в далечината. Литълфийлд спря кадъра, хвърли дистанционното обратно на масата и обяви:

— В днешно време каквото и да се случи, все ще се намери някой да го снима. — След тези думи той се тръшна на един стол, сключи ръце зад тила си и добави: — Очевидно имате какво да обяснявате, освен ако не твърдите, че на видеото не сте вие.

Вперили очи в екрана, Шон и Мишел срещнаха собствените си погледи.

— Някой се опита да ни взриви — каза Шон. — Не вярвам вашата „камера“ да е хванала и неговата физиономия.

— Защо са искали да ви убият?

— Ти разговаря ли с Маккини? — попита вместо отговор Шон.

— Знам за инцидента в мола, ако това имаш предвид. Знам и за генерала, който ти е сритал задника в болницата заради тежко ранената си съпруга. И накрая знам, че имате малолетен клиент, чийто баща е изчезнал при все още неизяснени обстоятелства. — Агентът се приведе напред и положи огромните си длани на масата. — Това, което не знам, е защо всичко това се случва точно на вас. И Маккини не знае.

— Случват ни се доста неща — обади се Мишел. — Понякога ми се струва, че сме пипнали някакъв шибан вирус.

— И двамата сте бивши агенти на Сикрет Сървис — изгледа я Литълфийлд. — Изритани, защото сте се издънили.

— Стара история — небрежно отвърна Шон. — Ако провериш по-близкото ни минало, ще установиш, че работим абсолютно легално и сме доста добри в това, което вършим. Много хора ще го потвърдят.

— Вече го потвърдиха. Аз също съм добър в работата си и поразпитах за вас, преди да си имаме вземане-даване.

— Тогава защо ни подгони? — попита Мишел.

— Защото сте се измъкнали от мястото на взрива, без да се обадите на полицията. И двамата знаете какво имам предвид. Какво си въобразявате, по дяволите? — Шон понечи да каже нещо, но агентът не му даде възможност. — А ето че и втората майка е изчезнала, което означава, че едно непълнолетно момче е оставено на произвола на съдбата. Вие много добре знаете за какво става въпрос, но не казвате на никого.

— Съжалявам, но нямах представа, че трябва да върша и твоята работа! — отсече Мишел.

Литълфийлд стана, опря гръб на стената и кръстоса ръце на гърдите си.

— От всичко това следва, че не знам какво да ви правя — обяви той.

— Можеш да ни освободиш, за да продължим да си вършим работата — подхвърли Шон.

— Няма начин — поклати глава агентът с бегла усмивка. — Две необезвредени мини ще ми дойдат твърде много.

— Две… Значи са ти възложили да откриеш и обезвредиш Сам Уинго, така ли? — изгледа го Мишел. — А между другото, ние изобщо не сме никаква заплаха.

— Няма да ти обяснявам какво са ми възложили и какво не!

— Нека прекратим това заяждане — каза Шон. — Твоята задача е да откриеш Сам Уинго. Тази история се превръща в международен инцидент, който е горещ картоф за МВС и по тази причина го прехвърлят на ФБР. Докато не се докаже външна намеса в използването на взривното устройство, инцидентът е под юрисдикцията на Бюрото. А това, което Уинго е извършил или не е извършил в Афганистан, кара доста хора тук да треперят за кариерата си.

— Ние знаем какво е изгубил той — добави Мишел. — Над два тона евро, които възлизат на малко повече от милиард и триста милиона американски долара.

— Кой ви каза това, по дяволите? — излая Литълфийлд.

— Съжалявам, но в Сикрет Сървис са ни учили да не отговаряме на подобни въпроси.

— А какво ще кажеш, ако ви бъде връчена съдебна призовка? — контрира агентът.

— Можем още дълго да се правим на мъжкари, вместо да работим заедно — обади се Шон.

— Да работим заедно?! — смаяно го изгледа Литълфийлд. — Да не си се побъркал? Нима приличам на човек, който иска да стане ваш партньор?

Мишел скочи на крака.

— Чуй какво ще ти кажа! — процеди тя. — Лъгаха ни, стреляха по нас и без малко не ни взривиха! Да не говорим, че ни будалкаха цял куп чугунени глави от армията, МВС, а сега и от ФБР. Но знай, че все едно дали искаш да станеш „наш“ партньор или не, ние ще продължим да работим по този случай. — Тя погледна баджа, който висеше на врата му. — Все едно дали сме ти трън в очите или в задника, Дуейн.

— Боже господи! — простена Шон и закри очите си с длан.

Литълфийлд изглеждаше така, сякаш всеки момент ще измъкне пистолета си. Но след това направи нещо, което изненада Шон.

Започна да се смее.

— Ама и теб си те бива! Бях чувал, че си фурия, но си е друго да се уверя с очите и ушите си. — След тези думи той се върна на мястото си и стана сериозен. — Тая работа се е размирисала и вонята е стигнала до доста високи места.

— По телевизията споменаха, че Белият дом отказва коментар — подхвърли Шон. — За такива места ли говорим?

Литълфийлд мрачно кимна, после очите му пробягаха по фигурата на Мишел, която продължаваше да стои права.

— Така ли ще стърчиш? — избоботи той.

Мишел седна.

— Защо поверяват толкова много пари на един човек? — попита тя. — Кой не е бил наясно, че това със сигурност ще доведе до провал?

— Очевидно е кой — въздъхна Литълфийлд и разгърна папката пред себе си. — Онези с многото звезди на пагоните в Пентагона. Вие двамата имате ли представа кой е Уинго, или по-скоро какъв е бил?

— Във всеки случай не е бил резервист — отвърна Шон. — Никой не сваля униформата само година преди да получи пълна пенсия, за да започне работа като търговски агент в някаква фирма за преводи. А на всичкото отгоре заплатата му е била плащана от Министерството на отбраната.

— Виждам, че сте си написали домашното — промърмори с уважение Литълфийлд и сведе очи към папката. — Наясно сте с работата на АВР, нали?

— Агенцията за военно разузнаване — каза Мишел. — Нещо като униформено ЦРУ.

— АВР разполага с по-голям бюджет от ЦРУ и е по-ефективна от тях в определени части на света. Но след Единайсети септември двете агенции си сътрудничат. — След кратка пауза агентът каза: — Вие двамата обаче вече нямате достъп до класифицирана информация.

— Зарежи сензациите — рече Шон. — Достатъчно си умен, за да ги използваш по друг начин.

— Това не е тайна — ухили се Литълфийлд. — Наскоро излезе във вестниците. АВР разширява секретната си дейност, като създава собствени специални отряди. В чужбина работят съвместно с Лангли, особено в горещите точки. Можем само да предполагаме какво означава това.

— Според мен АВР не е оторизирана да провежда секретни операции извън събирането на разузнавателна информация, удари с безпилотни самолети или доставки на оръжие за враговете на нашите врагове — каза Шон.

— Това е вярно — кимна Литълфийлд. — Но тук се включва ЦРУ, което има широки пълномощия в тази област. За съжаление, и техният бюджет беше орязан и това се отрази зле на някои от последните им операции. За разлика от тях обаче Министерството на отбраната разполага с далеч повече средства за финансиране на своите операции въпреки съкращенията в бюджета.

— Искаш да кажеш, че ЦРУ им предлага прикритието на своите чуждестранни бази и… — започна Мишел.

— … и пълно обучение във Фермата във Вирджиния — вметна Литълфийлд.

— А АВР доставя оперативните агенти, така ли?

— Те дори копират инициативите на иранското бюро на Лангли, тъй наречения „Персийски дом“. Създали са специална структура за обединяването на ресурсите в проблемните страни по света. Сложно е да оставят агентите си там, след като съответните бойни части получават заповед да се приберат у дома. Един от начините е да ги накарат да захвърлят униформите фиктивно — тоест обучават дадения боец и го изпращат в съответния район, а прикритието се осигурява от ЦРУ.

— Значи Уинго е изпълнявал задача на АВР и ЦРУ? — попита Шон. — Потегля с един милиард евро и след това изчезва?

— Имате ли представа къде се намира в момента? — добави Мишел.

Агентът поклати глава.

— Може би все още в Близкия изток, а може би в Индия. Или се е върнал в Щатите — промърмори той. — Колкото знаете вие, толкова и аз.

— На кого е трябвало да предаде парите?

— Опитах се да разбера, но засега без успех. Все пак се докопахме до нещо, което АВР и ЦРУ не са замели.

— По какъв начин? — попита Мишел.

По лицето на Литълфийлд се изписа разочарование.

— Хей, в чужбина не играят само тия две агенции! Бюрото също разполага с ресурси там… — Той извади някакъв лист от папката и го размаха. — В близост до крайния пункт на пътуването на Уинго са били открити трупове на разстреляни хора.

— Какви хора? — попита Шон.

— Мюсюлмани.

— Откъде са били?

— Не знам — отвърна Литълфийлд и прибра листа обратно. — Но нека направя едно уточнение: били са бунтовници, а не представители на официалните власти.

Шон и Мишел се спогледаха.

— Бунтовници? Нима искаш да кажеш, че…

Литълфийлд кимна мрачно.

— Може би нашите пари са били предназначени за групировка, която има за цел да свали някое ислямистко правителство. Подчертавам: може би!

— Кое по-точно? — попита Шон.

— Не знам. В момента официално финансираме сирийските бунтовници, на които доставяме оръжие и продоволствия. Затова мисля, че не са те.

— Това стеснява възможностите до някакви още по-ужасни групировки.

— Ами ако се разчуе? — попита Мишел. — Ако се разбере кои са те и от коя страна?

— Тогава ще стане лошо — отвърна Шон.

— И друг път сме въоръжавали враговете на нашите врагове, правейки всичко възможно да държим нещата под похлупак — промърмори Литълфийлд. — Но в този случай става въпрос за кутия със змии, която никой не би искал да отвори. За съжаление, капакът й вече е леко повдигнат. Историята за парите и Сам Уинго е стигнала по някакъв начин до медиите, а това е още една причина да изолираме хлапето. В противен случай репортерите ще го нападнат и тогава няма спасение. Вече сме поставили агент пред къщата им, където гъмжи от репортерски коли. Ще се отървем от тях само ако се появи друга, по-важна новина. За съжаление обаче, поне аз не виждам такава…

— Слава богу, че успяхме да измъкнем Тайлър от там — рече Шон.

— Но парите не са стигнали до предназначението си, така ли? — попита Мишел.

— Вероятно не. Може би ги е откраднал Сам Уинго, а може би са му ги отнели.

— Защо всъщност реши да ни включиш в играта? — вдигна глава Шон. — Съмнявам се, че причината е в красноречието на партньорката ми.

— Не е красноречието й, макар че си го бива — промърмори агентът. — Направих го заради момчето.

— В какъв смисъл?

— В смисъл че то ще говори само пред вас двамата, а ние се нуждаем от него. Поне такова е мнението на Бюрото. Трябва да разнищим докрай тази история и синът е единственият, чрез който можем да стигнем до Уинго. Същевременно не бива да манипулираме грубо едно хлапе, чийто баща може и да е загинал.

— Всичко това означава, че се нуждаете от нас — кимна Мишел.

— Засега — каза Литълфийлд и се изправи. — Да вървим.

— Къде? — попита Шон.

— Да се видим с един човек.

— С кой човек? Директорът на ФБР?

— С по-важен от него — загадъчно отвърна агентът. — Много по-важен.