Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (14)

14

Шон я видя да влиза в ресторанта. Беше отслабнала и изглеждаше по-свежа, отколкото при последната им среща. Гримът и прическата й бяха безупречни. Модерните дрехи я подмладяваха. Мрежестият чорапогащник и високите токчета правеха дългите й бедра още по-секси. Полата й беше твърде къса за вкуса на Шон, а деколтето й беше малко по-дълбоко от необходимото. Няколко мъже от околните маси я зяпнаха, с което разгневиха съпругите и приятелките си.

Шон трябваше да признае, че бившата му жена лови окото дори повече, отколкото през годините на брака им, и продължава да бъде много привлекателна.

Поне на външен вид.

Той стана да я посрещне. Дейна понечи да го прегърне, но протегната му десница я възпря. Погледът й проблесна развеселено, докато се ръкуваха. Седнаха. Тя съблече палтото си и го преметна на облегалката на стола.

— Бях много изненадана от обаждането ти, Шон.

— И аз самият.

Дейна се приведе напред и го погледна втренчено.

— Нека позная… Искаш си обратно част от издръжката?

— Не е ли малко късно за това? — пресилено се засмя той. — Срокът за обжалване отдавна изтече.

— За мой късмет.

— А и на какво основание?

— Не очаквай аз да ти кажа — рече тя и го огледа. — Все още си във форма.

— Ти също.

— Харесваш ли новия цвят на косата ми? Русото никога не излиза от мода.

— Отива ти.

— Доста сдържан комплимент, но все пак благодаря.

— Как е генералът?

— Постоянно лети за някъде и работи доста повече, отколкото ми харесва.

— Такава е природата на звяра. Искаш ли питие?

Шон направи знак на сервитьорката, която се приближи. Той поиска джин „Бомбай сапфир“ с тоник, а Дейна си поръча „Джони Уокър“ черен етикет с лед.

— Това питие ще окосми гърдите ти — подхвърли той, след като сервитьорката се отдалечи.

— Искаш ли да се увериш с очите си дали е така?

— Закачлива както винаги — облегна се назад той.

— В това няма лошо. Доставя ми удоволствие.

— Предполагам, че всяка вечер се прибираш у дома при генерала — промърмори той.

— Бих го правила, но него все го няма. Военните живеят в нещо като перманентно двуженство. Къртис е женен за мен и за Министерството на отбраната.

— Тогава защо се омъжи за него?

— Защото е от известно семейство и разполага с попечителски фонд, от който се издържаме. Имаме хубав дом и икономка, а аз карам мерцедес кабрио. Пътувам където си искам и когато си искам. Канят ни по страхотни партита, там срещам интересни и влиятелни хора. Освен това той ме обича.

— Поставяш любовта на последно място — отбеляза той.

— Въпрос на приоритети.

— Виждам.

— А ти какво правиш със себе си? Още ли си частно ченге в комбина с онази… как й беше името?

— Мишел Максуел.

— Да, точно така. Наскоро четох за някакво ваше разследване, при което за малко да я убият…

— Тя си е жива и здрава и в отлична форма.

— Какво облекчение — небрежно подхвърли Дейна.

Той стисна зъби и замълча.

Питиетата пристигнаха. Шон отпи малка глътка джин, а тя доста повече от уискито.

— Помислих си, че ще избереш златен етикет — промърмори той. — По-скъп е.

Дейна остави чашата си на масата и облиза устни.

— По същество си оставам едно обикновено момиче. Имам своите предпочитания, които невинаги са скъпи. А в повечето случаи ми излизат без пари.

— Всяко нещо си има цена — каза той.

— Знаеш го от собствен опит, нали?

— Именно. Изневеряваше ми, а накрая ми взе половината пари и получи солидна издръжка за години напред. Не звучи честно, нали?

— Изобщо не трябваше да се развеждаме, Шон — отвърна тя. — Но ти се оказа прекалено чувствителен.

— Чукаше се с други мъже, докато аз се скъсвах от работа — мрачно каза той. — Струва ми се, че „чувствителен“ е твърде слаба дума. По-подходящата е „ядосан“.

— Теб все те нямаше, а аз скучаех. Какво друго си очаквал? Отлично знаеше, че в секса съм ненаситна. Елементарна математика, Шон. Едно плюс едно е равно на две. Нищо по-малко не може да ме задоволи.

Възрастният мъж на съседната маса, който непрекъснато зяпаше Дейна, почти се задави със свинското си филе.

— Никога ли не помисли да си вземеш домашен любимец? — подхвърли Шон.

— Не. Между другото, и сега нямам.

— Тоест генералът не може да бъде наранен от това, което не знае?

Тя сви рамене, отпи нова глътка и премина на делова вълна.

— Не е ли по-добре да обсъдим причината за обаждането ти?

— Ще ти поискам една услуга.

Веднага си пролича, че бившата му съпруга е изненадана.

— В такъв случай въведението ти беше доста неубедително — иронично подхвърли тя. — Искаш ли да опиташ още веднъж?

— Имам един клиент, съвсем младо момче, което наскоро загуби баща си. Убили са го в Афганистан — каза Шон, приведен над масата.

— Вероятно бащата е бил военен.

— Да.

— Значи искаш услуга от Къртис, а не от мен.

— Да, по заобиколен начин.

— Какво означава „заобиколен начин“?

— Сложно е — въздъхна Шон и отпи още една глътка джин с тоник.

— Според мен при тези неща няма нищо сложно — каза тя. — Боецът загива и армията веднага уведомява близките му. После те отиват в „Доувър“ да посрещнат увития в националното знаме ковчег и го погребват в „Арлингтън“, освен ако волята на загиналия не е била друга.

— Доста клинично описание.

— Откакто се омъжих за Къртис, все воюваме някъде. Много пъти съм гледала този филм и трудно понасям мисълта, че всеки ден някъде по света загиват млади хора. А Къртис буквално се състари. Преди години и той беше на фронта. Тогава бяхме гаджета, а той нямаше нито една звезда на пагона. Много скоро след това беше тежко ранен и за малко не се върна в ковчег. Аз изкарах близо месец край леглото му в „Уолтър Рийд“, питайки се дали ще прескочи трапа.

— Съжалявам, не знаех това.

— Аз може и да не съм перфектната съпруга, но го обичам. Живеем си много добре… — За миг тя сведе очи към масата, а след това отново го погледна. — И съм му абсолютно вярна. Просто си седя у дома и го чакам да се прибере, като всяка добра съпруга. Местоработата му е в Пентагона, но непрекъснато пътува до Близкия изток, а аз го чакам и се моля да се върне жив и здрав. И до ден-днешен не мога да разбера защо си падам по мъже с оръжия, които излагат живота си на опасност.

— Тогава защо си се наконтила по този начин и говориш колко си ненаситна в секса? — учудено я погледна Шон.

— Защото не съм те виждала отдавна и си помислих, че може би ще ме харесаш така — отвърна тя и смутено облиза устни.

— Какви ги дрънкаш, за бога?

— Бях сигурна, че няма да повярваш на това, което ти разказах току-що. Защо тогава да си правя труда да те убеждавам? Предишната Дейна беше по-елементарна, без претенции за психологическа прозорливост. Освен това днес имах тежък ден и просто не ми стига енергията да ти доказвам, че съм променена.

— Има логика, макар че ми звучи малко налудничаво — призна Шон.

— Студено ми е, дявол да го вземе — промърмори тя и наметна палтото върху раменете си. — Би трябвало да си облека някой топъл пуловер, а и тези тънки токчета направо ми разказват играта! — Тя изрита обувките си и започна да търка краката си един в друг. — Да не говорим за чорапогащника, който само изглежда добре. Имам чувството, че съм риба, оплетена в мрежа!

— А пък аз имам чувството, че разговарям с друг човек — усмихна се Шон.

— Давам си сметка колко много те нараних, Шон.

— Честно казано, не го вярвам. Поведението ти беше достатъчно красноречиво.

— Бях глупава егоистка. Ние с теб можехме да имаме деца.

— Можехме да имаме и много други неща, Дейна.

— Но вече съм стара за това — каза тя.

— Не си чак толкова стара. Много жени на твоята възраст раждат без проблеми.

— Къртис не се спира вкъщи, а и не съм сигурна, че ще мога да тичам след малки деца.

— Въпрос на избор, Дейна.

Тя довърши питието си и каза:

— Дай да си поръчаме нещо за ядене, а след това ще поговорим за твоето хлапе, нуждаещо се от помощта ми по „заобиколен начин“.

По-късно, когато масата беше разчистена и им поднесоха кафе, Дейна се облегна назад и каза:

— Хайде, започвай. Слушам те.

— Името му е Тайлър Уинго.

Шон й разказа историята, като подбираше внимателно думите си и пропускаше някои факти.

После направи кратка пауза, по време на която телефонът му изпиука. Беше есемес от Мишел с кратко описание на това, което беше научила от Тайлър.

— Ново развитие? — подхвърли Дейна, наблюдавайки изражението му.

— Може би. Военните са обяснили на Тайлър, че баща му е бил застрелян, а след това улучен и от мина. Нямало останки, които да бъдат прибрани у дома.

— Винаги има такива останки, Шон — каза тя. — Ако човекът е бил улучен от мина, ковчегът му ще бъде затворен и запечатан. А армията наистина върши добра работа при идентифицирането на жертвите. От Къртис знам, че Пентагонът е въвел много строги правила в това отношение.

— Убеден съм, че е така — кимна Шон. — Странното е, че не са му съобщили веднага.

— Може би са искали да спестят част от ужасните новини на момчето и съпругата. За целта използват специални протоколи, но всяка ситуация е различна. Ти твърдиш, че Тайлър е побягнал в дъжда с колекционерския пистолет на баща си. Може би това ги е възпряло да му кажат веднага за състоянието на тялото, за да не го разстройват допълнително. Просто не са искали да травматизират момчето и майка му.

— Мащехата му — поправи я Шон. — В това има логика, но защо Пентагонът издигна каменна стена по отношение на детайлите?

— Поверителност — сви рамене Дейна. — Там се отнасят много сериозно към бойците, загинали по време на служба.

— Същевременно Тайлър се държеше така, сякаш крие нещо — добави Шон. — Нещо, което знае единствено той.

— За баща си ли?

От есемеса на Мишел той беше наясно за какво точно става въпрос. Бащата му беше изпратил имейл след датата, на която е бил обявен за загинал. Поколеба се дали да го спомене пред Дейна, но в крайна сметка се отказа. Тя все пак беше омъжена за генерал, на когото дължеше далеч повече лоялност, отколкото на него.

— Не знам — каза той. — Мишел май мисли така, а тя притежава много добър инстинкт.

Дейна отпи от кафето си и го погледна.

— Вие гаджета ли сте?

— Какво те интересува?

— Ще го приема за положителен отговор. Виждала съм я на снимка, чела съм за нея. Истинска красавица, на всичкото отгоре и свръхамбициозна. Олимпийска състезателка, която умее да стреля точно. Това е доста рядка комбинация.

— Защо си се интересувала от нея? Преди малко се направи, че не помниш дори името й.

— Обикновена женска игра. Убедена съм, че е истинска тигрица в леглото.

— Е, това вече е онази Дейна, която познавам!

— Не твърдя, че съм се променила изцяло. Какво точно искаш да направя по случая „Тайлър Уинго“?

— Ще ти бъда благодарен за всичко, което успееш да откриеш.

— Не съм шпионка, да знаеш. Участвам в някои мероприятия, подпомагащи ранените бойци и техните семейства, членувам в много организации, в които се включват генералските съпруги. Но нямам право на достъп до секретни материали и не притежавам достатъчно компютърни умения, за да прониквам във вътрешните кръгове на Пентагона и секретната база данни.

— Не подценявай уменията си, Дейна.

— Какво искаш да кажеш?

— Имам предвид главно креватните разговори — каза той, гледайки я настойчиво.

— Е, това наистина го мога — усмихна се тя. — Къртис е педант по отношение на устава, но всеки мъж може да бъде манипулиран, когато са налице правилните… стимули.

— Но нека да бъдем наясно. Опитай се да въвлечеш генерала в разговор по темата и чакай да видиш реакцията му. Не искам нито да прекаляваш, нито да рискуваш. Това би било грешка.

— Говориш така, сякаш е опасно — сбърчи вежди тя.

— Наистина може да се окаже опасно.

— Затова ли ме гледаш със стоманения си поглед на таен агент? — втренчи се в лицето му Дейна.

— Учудвам се, че още го помниш. Все пак изминаха много години.

— Много са незабравимите неща, свързани с теб. Това е само едно от тях.

— Ако решиш да ни помогнеш и междувременно се случи нещо необичайно, обади ми се — рече той и й подаде визитката си.

— Е, вече съм уплашена — игриво отвърна тя, но тревогата в очите й остана.

— Добре — кимна Шон.