Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (51)

51

Тайлър седеше на тънкия матрак и не сваляше очи от баща си.

Изправен до прозореца с пистолет в ръка, Сам Уинго бе отместил леко пердето и наблюдаваше обстановката край хотела.

— Тате? — повика го с треперещ глас момчето.

Уинго му направи знак да пази тишина и остана още известно време до прозореца. Опитваше се да не пропусне нищо. Улицата в двете посоки, покривите и прозорците на околните сгради, паркираните пред хотела коли и хората по тротоарите.

Накрая пъхна пистолета в кобура и се обърна към сина си. Понечи да каже нещо, но видя ужаса в очите на момчето и замълча. После придърпа един стол до леглото и седна, почти докосвайки коленете на Тайлър.

— Съжалявам, момчето ми — промълви той. — Не биваше да те подлагам на всичко това.

— Аз… Аз просто се радвам, че си жив, тате.

Уинго го прегърна през раменете, помълча малко, отдръпна се и заговори:

— Първо, знам абсолютно всичко, което си чул по телевизията. Не съм откраднал тези пари и не съм предател. Просто ми погодиха номер.

— Знам, тате. Дори за миг не съм си помислил, че може да си станал крадец и предател.

— Но аз съм твърдо решен да открия хората, които ме насадиха така!

— Не се съмнявам.

Замълчаха, вперили очи един в друг.

Накрая Уинго скочи и започна да крачи напред-назад из стаичката.

— Тук ли ще останем? — огледа се Тайлър. — Трябва да ходя на училище, а след това и на тренировка.

Уинго спря на място и се втренчи в него.

— Не можем да останем тук — поклати глава той. — А що се отнася до училището и плуването… — Той отново закрачи напред-назад, без да довърши мисълта си.

— Разкажи ми за Джийн — каза Тайлър.

— Какво за нея? — попита баща му и тежко се отпусна на стола.

— Коя е тя?

Уинго видимо се смути от този въпрос.

— Вече чух, че е била внедрена, докато ти си бил убеден, че работи заедно с теб — побърза да добави момчето. — По-вероятно е работила за някой друг, шпионирала те е.

— Кой ти каза това?

— Шон и Мишел.

— Тоест Кинг и Максуел, частните детективи?

— Да. Вярно ли е това, тате? Внедрена ли е била?

— Сложно е, Тайлър.

Момчето се намръщи и изпъна гръб.

— Не е сложно, тате — отсече то. — Или е била внедрена, или не е била.

Уинго положи длани върху коленете си.

— Джийн имаше задачата да се грижи за теб, докато съм в чужбина.

— Задачата? — вдигна вежди Тайлър. — Вие женени ли сте изобщо?

— Не — поклати глава Уинго. — Нещата бяха други. Просто задачата й беше такава. Да стои при теб, докато ме няма.

— Задача да стои при мен?! Тоест на мястото на мама се появява жена, която изпълнява задача?

— Не си ме разбрал правилно, сине — почервеня Уинго.

— А на всичкото отгоре не ми каза нищо почти цяла година! На мен, собствения ти син! Нямах право да знам, така ли?!

— Мисията беше строго секретна, Тайлър — рече Уинго. — Нямах право да говоря за нея пред абсолютно никого.

— Страхотно! Значи аз не съм бил сред удостоените. Радвам се, че си имал основателна причина да мълчиш.

След тези думи скочи от леглото и се насочи към прозореца.

— Не отивай там, Тайлър! — възкликна Уинго.

— Не се безпокой за мен, тате. Аз не съм сред удостоените и нямам никакво участие в мисията.

— Моля те, Тайлър! Не можех да ти кажа!

— Не можеше или не искаше? — обърна се да го погледне момчето. — Не знаех дори дали все още служиш в армията! Беше ми казал, че работиш в някаква фирма.

— Това беше част от прикритието — отчаяно въздъхна Уинго.

— От прикритието, значи! Включително и от мен!

— Дал съм клетва да служа на родината си по най-добрия начин, сине.

— А родината винаги е по-важна от семейството — горчиво отвърна Тайлър. — Може би и аз трябва да постъпя в армията, след като завърша гимназия. По този начин няма да се оплакваш, че не споделям нищо с теб. Защото ще служа на родината!

— Не се гордея с постъпката си, сине. Напротив, чувствам се ужасно!

— А не помисли ли как ще се почувствам аз?

Уинго отвори уста да каже нещо, но после се отказа.

— Какво ще правим сега? — попита момчето и отново се обърна към прозореца.

— Искам да разбера кой ме е предал — каза твърдо Уинго.

— Как?

— Имам известни подозрения.

— Ами аз?

— Няма как да се върнеш в училище. Не и сега. Ще трябва да останеш с мен, за да си в безопасност.

— Ти уби човек! — каза Тайлър. — Видях те.

Уинго стана и пристъпи към него.

— Съжалявам, че се случи пред теб, но нямах избор. Той се готвеше да я застреля.

— Мишел Максуел — кимна момчето. — Харесвам я. Харесвам ги и двамата.

— А вярваш ли им?

— Да. Ти също трябва да им се довериш. Те са умни и могат да ти помогнат.

Уинго дръпна сина си от прозореца и го накара да седне на леглото.

— Не съм сигурен, че трябва да се доверяваме на когото и да било, Тайлър.

— Те наистина могат да ти бъдат полезни, тате!

— Заради тях ни откриха.

— Не са виновни за това.

— Нямаме право на грешки, Тайлър — отсече Уинго.

— Ще им позволиш ли да ти помогнат?

— Мисля, че не.

— Тогава аз се връщам при тях!

— Казах ти, че трябва да останеш с мен.

— Каза го, но това не означава, че ще го направя.

— Ти си мой син! Не съм пропътувал над дванайсет хиляди километра, за да те изгубя отново!

— Но аз съм вън от играта и ти не можеш да ми споделиш нищо. Как тогава да ти помогна?

— Като останеш край мен, за да бъдеш в безопасност.

— При тях също ще съм в безопасност.

— Въпросът не подлежи на обсъждане, Тайлър! — отсече Уинго.

— Как ще ме държиш в безопасност, докато търсиш онези, които са те натопили? Няма начин!

Уинго притисна слепоочията си с длани.

— Вразуми се, тате! Ти имаш нужда от помощ. Имаш нужда от Шон и Мишел.

Баща му бавно се отпусна на стола.

— Наистина ли мислиш, че могат да помогнат?

— Абсолютно!

— А на мен вярваш ли ми?

— Повярвах ти, когато каза, че си невинен — втренчено го погледна Тайлър. — Но не съм сигурен, че ти вярвам за останалото. Все още не.

— След всичко, което се случи, едва ли мога да те обвинявам — бавно изрече Уинго.

— Но ти си мой баща и трябва някак да се справим заедно.

— Имаш право.