Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (67)

67

— Къде ще стане размяната? — попита Уинго. Най-после се бяха обадили. Случи се на следващата вечер, когато навън се лееше пороен дъжд, а температурите рязко спаднаха. Циклонът бушуваше с пълна сила.

Преправеният глас звучеше механично, но изречените от него думи бяха зашеметяващи.

— Размяна няма да има.

Шон и Мишел се спогледаха стреснато. Уинго беше включил високоговорителя на телефона си, за да чуват и те.

— Какви ги дрънкаш? — рязко попита той. — Готов съм да се предам, но само ако освободите сина ми!

— Ти можеш да си мислиш така, но ние сме на друго мнение.

— Тогава какво?!

— Успокой се, Уинго. Няма да правиш нищо. Искаме да останеш в неизвестност, нищо повече. Изпълниш ли това, ще видиш сина си жив. Не го ли изпълниш, той е мъртъв.

Уинго хлъцна и покри лицето си с длани. Мишел съчувствено го докосна по рамото.

— Каква е гаранцията, че ще го направите?

— А ние как да сме сигурни, че можем да ти се доверим?

— Как ще разберете, че наистина съм изпълнил желанието ви?

— Ще разберем, Уинго. Имаме си начини. Нищо не може да остане скрито. Ако решиш да говориш с някого, да отидеш някъде, да съобщиш на ФБР за изчезването на сина си и да им помагаш в издирването му, ние ще разберем. И тогава край със сина ти. Това можем да ти го гарантираме.

Шон посочи телефона и докосна ухото си.

— Тайлър — беззвучно размърда устни той.

— Искам да говоря със сина си! — отсече Уинго. — Още сега! Иначе няма сделка!

Няколко секунди по-късно се чу гласът на Тайлър.

— Тате?

— Тайлър! Добре ли си?

— Уплашен съм, тате. Тези хора…

Разнесе се пропукване и гласът изчезна.

— Тайлър! — изкрещя Уинго. — Тайлър!

— Покрий се, Уинго — прозвуча отново механичният глас. — За да го видиш отново.

— А Кати Бърнет?

— Покрий се и ще видиш сина си!

Линията прекъсна.

Уинго бавно изправи гръб.

— Това е неочаквано развитие — промърмори Шон и потърка брадичката си.

Мишел не сваляше очи от лицето на съкрушения баща.

— Ще го освободим, Сам — съчувствено рече тя.

— Няма как да си сигурна — горчиво отвърна Уинго. — А и, изглежда, Кати е мъртва.

Мишел погледна партньора си и замълча. Наистина имаше вероятност Кати Бърнет да е мъртва.

— Няма какво повече да направим — вдигна глава Уинго. — Освен да чакаме и да се молим на Бог да удържат на думата си.

— Това се отнася за теб, но не и за нас, Сам — каза Шон. — Ние ще продължим да работим.

— Но така ще изложите Тайлър на опасност!

— Той вече е в опасност — въздъхна Мишел. — Не бива да се заблуждаваме, че ще го пуснат доброволно, дори ти да се покриеш. Това е жестоката истина и ти я знаеш, нали?

Уинго се втренчи в нея и на челото му се появиха дълбоки бръчки.

— Да — мрачно кимна той.

— Ще имаме шанс да стигнем до Тайлър и Кати само ако продължаваме да ги търсим.

— Но как ще ги открием? Не разполагаме с никакви следи!

Шон седна до него.

— Знам, че си в невероятен стрес, Сам — каза той. — Самият аз никога не съм бил баща и едва ли мога да разбера всичко, което изпитваш в този момент. Но имам една молба — довери ни се. Ние знам за какво става въпрос и ще направим всичко възможно да ги върнем живи. И двамата.

Мишел клекна от другата страна на Уинго.

— Тайлър е единствената причина да се заемем с всичко това, Сам — прошепна тя. — Още в първия момент усетих, че нещо с него не е наред. Ти страшно много му липсваше. Не можеше да приеме, че си мъртъв. Искам да знаеш, че ще направя всичко възможно и ще рискувам живота си, за да го върнем жив и здрав.

— Хубаво — кимна Уинго. — Вярвам ви. И от цялото си сърце ви моля да откриете и приберете децата!

Оставиха Уинго в мотела и скочиха в лендкрузъра.

— Обещахме му много и сега е време да удържим на думата си — рече Шон.

— Ами Кати?

— Казахме и двамата. Каквото и да значи това.

— Ами ако е мъртва?

— Можем само да опитаме, Мишел. Нищо повече.

— При Едгар ли отиваме? Току-виж, е успял да засече айпи адреса на източника на Карлтън…

— Щеше да ни се обади — поклати глава Шон. — Няма смисъл да му висим на главата. Гениите работят най-добре, когато са сами.

— Тогава къде отиваме?

— Имаме една следа, която все още не сме проверили.

— Коя е тя?

— Връзката между „Херон Еър Сървис“ и „Виста Трейдинг“.

— Едгар не успя да открие нищо нередно.

— Той е гледал пиксели, само толкова. А ние трябва да се заровим в боклука, за да открием боклук. Така както правят детективите.

— Но нали не искаме да бъдем разпознати?

— Скришом ще го направим.

— Добре, какъв е планът?

— Той ще зависи от обстоятелствата.

— Тоест нямаш план и ще ти трябва известно време, за да измислиш нещо.

Шон се намръщи.

— Чувствай се свободна по всяко време да предложиш свой план.

Тя въздъхна и погледна през страничното стъкло.

— Не бива да се провалим, Шон. Залогът е прекалено голям.

— Залогът винаги е голям.

— Имах предвид децата.

— Не ни е за пръв път. И никога не сме позволявали някой да умре. Ще ги открием и ще ги приберем у дома.

— Просто се надявам, че и сега ще успеем.

Замълчаха. Няколко секунди по-късно Шон внезапно се обади:

— Всъщност мисля, че ще успеем.

— Вече имаш план? — стрелна го с поглед тя.

— Току-що го измислих.