Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (52)

52

На другата сутрин Шон и Мишел седяха срещу Маккини и Литълфийлд. Намираха се в една от заседателните зали на филиала на МВС във Вирджиния. И двамата агенти бяха мрачни.

— Значи Тайлър Уинго все още е в неизвестност, така ли? — попита Шон.

— Ще го открием — каза Литълфийлд.

— Дано не ви изпреварят — отвърна Мишел.

— Какво означава това? — изгледа я Маккини.

— Много просто. Някакви хора издирват баща му и биха могли да използват Тайлър, за да стигнат до него.

— Това вече сме го отчели — кимна Литълфийлд. — Защо поискахте тази среща?

— Знаеш, че бяхме при президента — отвърна Шон. — Той ни отправи една молба, която мислим да удовлетворим.

Агентите насреща им едновременно изпънаха гърбове.

— И? — каза Литълфийлд.

— Имаме малък проблем — поясни Мишел.

— Какъв?

— Президентът иска да използваме отношенията си с Тайлър, за да стигне до баща му.

— Но вие изпуснахте момчето — добави Шон. — Предполагам, че президентът вече знае това, нали?

Маккини погледна Литълфийлд, който заби очи в пода.

— Агент Литълфийлд?

— Президентът е много зает човек — отвърна той. — Не можем да го безпокоим за всяка дреболия.

— Дреболия ли? — изгледа го Шон. — В момента Тайлър Уинго е най-важният тийнейджър в страната!

— Мамка му! — промърмори Маккини, но на лицето му се появи нещо като усмивка. Явно беше доволен от ситуацията, в която беше изпаднало ФБР.

Мишел насочи вниманието си към него.

— Когато президентът научи за инцидента, той едва ли ще има време да търси виновниците, агент Маккини — хладно рече тя. — ФБР, МВС? На него това му е абсолютно безразлично. Абревиатури, които са се прецакали за пореден път.

Усмивката на Маккини се стопи.

— Добре — въздъхна Литълфийлд. — Признавам, че изиграхте козовете си по най-добрия начин. Какво искате?

— Сътрудничество — отвърна Шон. — Под формата на информация.

— По-точно?

— Всички записи на охранителните камери на „Дълес“, „Рейгън“ и „Балтимор-Вашингтон“ от последните пет дни — отвърна Мишел.

— Защо? — попита Маккини.

— Защото Сам Уинго се е прибрал със самолет — с пътнически, с частен или може би с товарен…

— Вече сме прегледали тези записи — отвърна Литълфийлд.

— Струва ми се, че не усещам топли чувства в тази стая — промърмори Шон и погледна към Мишел. — Какво ще кажеш да се върнем при президента и да го помолим да разпореди едно действие, което тези момчета очевидно не желаят да направят?

— Звучи ми добре — кимна Мишел и се надигна.

— Чакайте, чакайте! — размаха ръце Литълфийлд. — Предполагам, че още два чифта очи няма да навредят. Но имайте предвид, че става въпрос за многочасови записи.

— Не и ако знаеш какво търсиш — поклати глава Мишел.

— А вие знаете, така ли? — подозрително попита Маккини.

— Сикрет Сървис — сви рамене Мишел. — Най-добрите очи в бизнеса.

— Да бе! — изсумтя Маккини.

— Имаш пяна за бръснене в дясното си ухо — посочи с пръст Шон. — Изненадан съм, че твоите хора от МВС не са ти обърнали внимание. — Очите му се спряха върху лицето на Литълфийлд. — Нито пък добрият ти приятел от ФБР…

Маккини бръкна в ухото си и огледа пяната върху пръста си.

— Това беше безплатно — усмихна се Мишел.

 

 

Един час по-късно двамата партньори седяха пред цяла редица монитори.

— С кое летище ще започнем? — попита Мишел.

— „Дълес“, защото е най-близо. А „Рейгън“ не обслужва международни полети от дестинациите, които би използвал Уинго.

След шест часа и три чаши кафе на глава двамата се облегнаха назад и безпомощно се спогледаха.

— Без софтуер за лицево разпознаване можем да стоим тук цял месец — каза Мишел. — Просто лицата са прекалено много за ръчно преглеждане.

Шон кимна. Умът му работеше напрегнато в търсене на изход.

— Да се фокусираме върху товарните — предложи той. — Според мен въпреки променения си външен вид Уинго не би рискувал с редовен полет.

Набраха кода на товарните самолети и се подготвиха за поредното дълго взиране.

— Тези записи със сигурност са твърде нови — изведнъж вдигна глава Шон. — Направени са, след като Уинго се е прибрал в страната.

— Чакай! — извика Мишел и хвана ръката му. — Виж онази кола!

Шон се облегна назад и насочи вниманието си към автомобила, паркиран близо до карго зоната.

— Това е Уинго! — възкликна секунда по-късно той.

— Изглежда така, сякаш наблюдава нещо — добави Мишел. — Можеш ли да промениш ъгъла?

Шон натисна няколко клавиша и картината се измести. Някакъв мъж излезе от близката сграда, качи се в колата си и потегли. Нова комбинация от клавиши им позволи да видят как Уинго излиза на пътя и тръгва след непознатия.

— Очевидно го следи — отбеляза Шон.

Мишел започна да чука на телефона си.

— Записвам номерата и на двете коли — поясни тя.

Шон кимна и отново промени ъгъла на записа.

— „Херон Еър Сървис“ — промърмори той, разчел табелата над сградата, от която излезе непознатият.

Мишел бързо си записа името на фирмата.

— Мислиш ли, че Уинго се е прибрал с полет на тази компания? Проверката в Гугъл сочи, че дейността им включва и международни товарни полети.

— Но защо ще ги следи, ако действително е летял с тях?

— Логичен въпрос.

— Може би проверява нещо, свързано с парите — подхвърли Шон. — Може би „Херон“ има отношение към транспортирането на онзи милиард евро.

— Трябва да разберем дали е така — кимна Мишел. — Откъде да започнем?

— Ще следваме обичайната процедура. Тоест търсим лъжи и измами, които обикновено вървят заедно.

— Мисля да падна на колене пред Едгар и да го помоля да провери номерата на тези коли — промърмори Мишел.

— Добра идея — кимна Шон. — А пък аз ще видя какво мога да открия за „Херон Еър Сървис“…

— А федералните? — погледна го тя.

— Ще им кажем, че не сме открили нищо, и ще си понесем последствията.

— Май не си настроен доверчиво, а?

— От двайсет и пет години съм така — отвърна той и се облегна в стола си. — Но не бива да забравяме онези типове, които ни проследиха и стигнаха до Уинго. Със сигурност не са се отказали да ни преследват, а това означава, че трябва да предприемем съответните действия за измъкване.

— Трудна работа, особено докато се занимаваме с тона — въздъхна Мишел и кимна по посока на мониторите.

— Няма друг начин. Поне докато Уинго не поумнее, ще трябва да се ровим сами…

— И да внимаваме както с федералните, така и с президента — каза тя. — Безкрайно трудни задачи.

— Къде остана самоувереният дух, който аз познавам и обичам? — подкачи я той.

— Или в мотела, където ни взривиха, или в гората, където без малко не ни застреляха.

— Ти си тази, която ни забърка във всичко това — сви рамене Шон. — Тъй че не се оплаквай.

— Не се оплаквам. Просто се питам докога ще ни работи късметът…