Метаданни
Данни
- Серия
- Шон Кинг и Мишел Максуел (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- King and Maxwell, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 22 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Еми (2015)
- Разпознаване и корекция
- bookratt (2019)
Издание:
Автор: Дейвид Балдачи
Заглавие: Кинг и Максуел
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД, В. Търново
Излязла от печат: 15.01.2015
Редактор: Димитрина Кондева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-370-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2039
История
- — Добавяне
81
— Много се радвам, че оцеля, госпожице Максуел — изрече Едгар с цялата емоция, която беше способен да изрази.
— Аз също, Едгар, благодаря. И знаеш ли какво? Кога най-после ще започнеш да ме наричаш Мишел?
Седяха около кухненската маса във фермата.
— Ти пръв разкри цялата схема — каза Шон. — Президентът го научи от нас, затова не се учудвай, ако те потърси.
— Вече ме потърси — отвърна Едгар. — Искаше да отида в Белия дом, но му казах, че трябва да храня пилетата.
Кръвта се оттече от лицето на Шон.
— Едгар! — възкликна той. — Моля те, кажи ми, че не си казал тези думи на президента на Съединените щати!
— Е, не му ги казах — призна гигантът.
— Слава богу!
— Казах ги на началника на канцеларията му, който вероятно му ги е предал.
Шон мрачно поклати глава, а Мишел с мъка се сдържа да не се разсмее.
— Пилетата изискват постоянни грижи, Шон — рече Едгар. — Важно е да разпределиш правилно времето си. В даден момент ще стигна и до Белия дом.
— Как успя да разкриеш всичко, което е направил Грант? — смени темата Шон.
— Стана случайно. Ти ме помоли да открия колата му чрез монтирания в нея джипиес и това ме накара да погледна на нещата от този ъгъл. Съвременните автомобили са оборудвани с прекалено много хардуер и софтуер, за да функционират според желанията на собствениците си. В по-скъпите модели има много компютърни модули. Това обаче предлага доста голям избор на хакерите, които могат да проникнат в тях откъдето си пожелаят. Телематика, блутут, безключов достъп, а дори и безжични чипове за измерване на налягането в гумите. Могат да те хакнат дори през сидито или дивидито, монтирани в арматурното табло. Повечето хакери обаче предпочитат да атакуват даден автомобил през порта за диагностика. Той обикновено се използва от сервизите, които включват в него своите компютри и по този начин ги карат да си „говорят“ с този, който е монтиран на колата.
— Това ми звучи повече като посещение при доктор, отколкото в сервиз — промърмори Шон.
— Явно сме изминали дълъг път от мустанга модел шейсет и шеста — добави Мишел. — Карах старата кола на брат ми в колежа. Помня, че в нея имаше тъй нареченият осемпистов касетофон.
— В такива моменти осъзнавам колко по-възрастен съм от теб — втренчено я погледна Шон.
— Е, не изглеждаш чак толкова зле за мъж на твоите години — усмихна му се мило тя.
Той поклати глава и отново насочи вниманието си към Едгар.
— В момента специалистите от ФБР разглобяват Звяра на части, надявайки се да разберат откъде е дошла атаката.
— Тя е започнала от търговски спътник, използван преди време от правителството — отвърна Едгар. — Той би трябвало да е тотално прочистен от поверителни материали, но Грант очевидно е попаднал на такива и умело ги е използвал, за да стигне до джипиеса, който управлява навигацията и контролира останалите важни функции на президентската лимузина. Готов съм да се обзаложа, че експертите от ФБР ще открият в нея купища допълнителен софтуер, чрез който Грант я е командвал дистанционно.
— Присъединявам се към твоето мнение — кимна Мишел. — В един момент лимузината просто започна да се управлява сама. Агентът зад кормилото не беше в състояние да направи нищо. Тя просто смени посоката, ускори ход и ние се озовахме във водата. А по-късно се оказа, че не работи и системата за подаване на кислород.
— Допълнителният софтуер — кимна Едгар.
— Няма сигурни коли, след като успяха да хакнат дори Звяра — въздъхна Мишел.
— Абсолютно вярно — невъзмутимо отвърна Едгар. — Това за пореден път доказва, че като разчитаме изцяло на технологиите, вървим към гибел.
— Все още не сме разбрали кой е снасял поверителната информация — подхвърли Мишел. — Грант е знаел за секретната мисия на Уинго в Афганистан, а това означава, че някой му е подал детайлите.
— А какво ще кажеш за маршрута на президента? — изгледа я Едгар. — Грант е бил наясно кога колата му ще стъпи на моста с точност до секунда.
— Информацията за присъствието на президента на официално събитие във Вирджиния я имаше в медиите — каза Шон. — Но Грант не е могъл да знае кога кортежът му ще напусне града. Освен ако не е използвал цяла мрежа съгледвачи.
— Но без вътрешна информация той би научил за събитието в самия ден, не по-рано — възрази Мишел. — Пътуването на президента не беше чак толкова широко отразено, най-малко пък маршрутът, който ще избере. В същото време Грант със сигурност е разполагал с няколко опции, избирайки за нападението най-добрата от тях.
— Все пак би могъл да се сдобие с маршрута от някого. Но този човек няма как да е същият, който му е подал информация за мисията в Афганистан.
— Аз продължавам да мисля, че това е бил Дан Маршал — заяви Мишел. — Той все пак е тъст на Грант. Не твърдя, че го е направил умишлено. Може би Грант е използвал и други източници. А след като е толкова добър, че е успял да хакне президентския спътник, нищо не му е коствало да хакне и компютъра на Маршал в Пентагона.
— Само ако е бил предварително убеден, че ще получи нещо — възрази Едгар. — И друг път се е случвало някой да хакне Пентагона, но специалистите там бързо разбират това.
— Добре, да приемем, че си прав — колебливо кимна Мишел. — В такъв случай какво правим сега? Върху кого ще се концентрираме? Дали пак да не отскочим до къщата на Тревър Дженкинс?
— ФБР вече я е преровило от пода до тавана — поклати глава Шон. — А аз силно се съмнявам, че той ще се върне у дома за чифт чисто бельо. Вероятно вече е във Венецуела, на път окончателно да изчезне. Не е проблем с неговия дял от един милиард евро.
— Все пак едно такова посещение няма да ни навреди — каза Мишел. — Освен ако нямаш по-добра идея…
— Знаех, че ще го кажеш — усмихна се Шон.
— В такъв случай да вървим на лов — скочи на крака тя и бръкна в джоба си за ключовете на колата.