Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шон Кинг и Мишел Максуел (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
King and Maxwell, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
bookratt (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Балдачи

Заглавие: Кинг и Максуел

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, В. Търново

Излязла от печат: 15.01.2015

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-370-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2039

История

  1. — Добавяне

81

— Много се радвам, че оцеля, госпожице Максуел — изрече Едгар с цялата емоция, която беше способен да изрази.

— Аз също, Едгар, благодаря. И знаеш ли какво? Кога най-после ще започнеш да ме наричаш Мишел?

Седяха около кухненската маса във фермата.

— Ти пръв разкри цялата схема — каза Шон. — Президентът го научи от нас, затова не се учудвай, ако те потърси.

— Вече ме потърси — отвърна Едгар. — Искаше да отида в Белия дом, но му казах, че трябва да храня пилетата.

Кръвта се оттече от лицето на Шон.

— Едгар! — възкликна той. — Моля те, кажи ми, че не си казал тези думи на президента на Съединените щати!

— Е, не му ги казах — призна гигантът.

— Слава богу!

— Казах ги на началника на канцеларията му, който вероятно му ги е предал.

Шон мрачно поклати глава, а Мишел с мъка се сдържа да не се разсмее.

— Пилетата изискват постоянни грижи, Шон — рече Едгар. — Важно е да разпределиш правилно времето си. В даден момент ще стигна и до Белия дом.

— Как успя да разкриеш всичко, което е направил Грант? — смени темата Шон.

— Стана случайно. Ти ме помоли да открия колата му чрез монтирания в нея джипиес и това ме накара да погледна на нещата от този ъгъл. Съвременните автомобили са оборудвани с прекалено много хардуер и софтуер, за да функционират според желанията на собствениците си. В по-скъпите модели има много компютърни модули. Това обаче предлага доста голям избор на хакерите, които могат да проникнат в тях откъдето си пожелаят. Телематика, блутут, безключов достъп, а дори и безжични чипове за измерване на налягането в гумите. Могат да те хакнат дори през сидито или дивидито, монтирани в арматурното табло. Повечето хакери обаче предпочитат да атакуват даден автомобил през порта за диагностика. Той обикновено се използва от сервизите, които включват в него своите компютри и по този начин ги карат да си „говорят“ с този, който е монтиран на колата.

— Това ми звучи повече като посещение при доктор, отколкото в сервиз — промърмори Шон.

— Явно сме изминали дълъг път от мустанга модел шейсет и шеста — добави Мишел. — Карах старата кола на брат ми в колежа. Помня, че в нея имаше тъй нареченият осемпистов касетофон.

— В такива моменти осъзнавам колко по-възрастен съм от теб — втренчено я погледна Шон.

— Е, не изглеждаш чак толкова зле за мъж на твоите години — усмихна му се мило тя.

Той поклати глава и отново насочи вниманието си към Едгар.

— В момента специалистите от ФБР разглобяват Звяра на части, надявайки се да разберат откъде е дошла атаката.

— Тя е започнала от търговски спътник, използван преди време от правителството — отвърна Едгар. — Той би трябвало да е тотално прочистен от поверителни материали, но Грант очевидно е попаднал на такива и умело ги е използвал, за да стигне до джипиеса, който управлява навигацията и контролира останалите важни функции на президентската лимузина. Готов съм да се обзаложа, че експертите от ФБР ще открият в нея купища допълнителен софтуер, чрез който Грант я е командвал дистанционно.

— Присъединявам се към твоето мнение — кимна Мишел. — В един момент лимузината просто започна да се управлява сама. Агентът зад кормилото не беше в състояние да направи нищо. Тя просто смени посоката, ускори ход и ние се озовахме във водата. А по-късно се оказа, че не работи и системата за подаване на кислород.

— Допълнителният софтуер — кимна Едгар.

— Няма сигурни коли, след като успяха да хакнат дори Звяра — въздъхна Мишел.

— Абсолютно вярно — невъзмутимо отвърна Едгар. — Това за пореден път доказва, че като разчитаме изцяло на технологиите, вървим към гибел.

— Все още не сме разбрали кой е снасял поверителната информация — подхвърли Мишел. — Грант е знаел за секретната мисия на Уинго в Афганистан, а това означава, че някой му е подал детайлите.

— А какво ще кажеш за маршрута на президента? — изгледа я Едгар. — Грант е бил наясно кога колата му ще стъпи на моста с точност до секунда.

— Информацията за присъствието на президента на официално събитие във Вирджиния я имаше в медиите — каза Шон. — Но Грант не е могъл да знае кога кортежът му ще напусне града. Освен ако не е използвал цяла мрежа съгледвачи.

— Но без вътрешна информация той би научил за събитието в самия ден, не по-рано — възрази Мишел. — Пътуването на президента не беше чак толкова широко отразено, най-малко пък маршрутът, който ще избере. В същото време Грант със сигурност е разполагал с няколко опции, избирайки за нападението най-добрата от тях.

— Все пак би могъл да се сдобие с маршрута от някого. Но този човек няма как да е същият, който му е подал информация за мисията в Афганистан.

— Аз продължавам да мисля, че това е бил Дан Маршал — заяви Мишел. — Той все пак е тъст на Грант. Не твърдя, че го е направил умишлено. Може би Грант е използвал и други източници. А след като е толкова добър, че е успял да хакне президентския спътник, нищо не му е коствало да хакне и компютъра на Маршал в Пентагона.

— Само ако е бил предварително убеден, че ще получи нещо — възрази Едгар. — И друг път се е случвало някой да хакне Пентагона, но специалистите там бързо разбират това.

— Добре, да приемем, че си прав — колебливо кимна Мишел. — В такъв случай какво правим сега? Върху кого ще се концентрираме? Дали пак да не отскочим до къщата на Тревър Дженкинс?

— ФБР вече я е преровило от пода до тавана — поклати глава Шон. — А аз силно се съмнявам, че той ще се върне у дома за чифт чисто бельо. Вероятно вече е във Венецуела, на път окончателно да изчезне. Не е проблем с неговия дял от един милиард евро.

— Все пак едно такова посещение няма да ни навреди — каза Мишел. — Освен ако нямаш по-добра идея…

— Знаех, че ще го кажеш — усмихна се Шон.

— В такъв случай да вървим на лов — скочи на крака тя и бръкна в джоба си за ключовете на колата.