Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (18)

18

— Как е Тайлър? — попита Мишел.

Тя и Шон седяха на една маса в „Панера“ заедно с Кати Бърнет.

— Не е много добре. Мрачен е и няма желание да говори.

— Но ти каза, че все пак е разговарял с теб — отбеляза Шон.

Кати започна да си играе с книжната опаковка на сламката, потопена в чашата със сок.

— Малко — кимна тя.

— Лице в лице, а не по телефона, така ли? — попита Мишел.

— Аха. Днес ме откара вкъщи. Разговаряхме в задния двор.

— Какво ти каза?

— Тайлър има ли някакви неприятности? — отговори с въпрос момичето.

— Не — поклати глава Шон. — Но може би си мисли, че има.

— Според мен е доста разтревожен.

— Просто ни предай разговора, а ние ще преценим за какво става въпрос — рече Мишел.

— И наистина ще му помогнете, нали? — попита момичето.

— Той сам ни потърси, Кати — искрено отвърна Мишел. — Помоли ни да разберем за какво става въпрос. Това означава, че е наш клиент, а ние правим всичко възможно да защитаваме интересите на клиентите си.

Шон мълчаливо кимна в потвърждение на думите й.

— Каза ми, че има нещо странно в смъртта на баща му.

— В какъв смисъл странно?

— Армията официално го уведомява за това, но той е на мнение, че не му казват всичко.

— Какво има предвид? — попита Мишел, въпреки че знаеше отговора.

— Не ми каза. Но е убеден, че армията си играе с него. На няколко пъти променяли версията за смъртта. Отначало му казали, че трябва да замине за „Доувър“, за да посрещне ковчега, а след това обявили, че ще има някакво закъснение.

— Колко голямо закъснение? — попита Шон.

— Не разбрах. Тайлър беше доста разстроен.

— Да ти е споменавал за някакви получени наскоро имейли?

— Имейли ли? — учудено го погледна Кати. — От кого?

— Не знам, просто питам. Мъчим се да си изясним ситуацията.

В очите на момичето се появи подозрение.

— След като Тайлър ви е наел, защо не му зададете лично тези въпроси?

Шон и Мишел се спогледаха.

— Малко е сложно, Кати — промърмори той.

— Искаме да получим информация от някой негов приятел — добави Мишел. — Да разберем какво говори, как се справя. Наясно сме, че е страшно разстроен и може би не разсъждава трезво. Това, което чухме от теб досега, потвърждава всичко, което е споделил с нас.

Кати кимна, очевидно приела обяснението.

— Каза ми, че не вярва на армията — добави тя.

— Напълно разбираемо е — каза Шон. — А какви са отношенията между него и втората му майка?

— Не спомена за нея. Той рядко говори за Джийн. Знам, че живеят заедно, но това е всичко. Според мен те почти не контактуват помежду си.

— Кога се уволни баща му?

— Преди около година.

Шон усети, че подозренията на момичето отново се пробуждат, и побърза да каже:

— А твоята майка? Колко време й остава да служи?

— Две години. Възнамерява веднага след това да се пенсионира, за да може да се наслади на свободното си време, преди наистина да е остаряла. Все пак скоро ще навърши петдесет…

Шон и Мишел отново се спогледаха.

— Е, това си е една преклонна възраст — подхвърли той.

— Тогава вече си с единия крак в гроба — ухили се Мишел.

— Питам се дали Сам Уинго е отслужил двайсетте години за военна пенсия — промърмори Шон.

— Едва ли — обади се Кати. — От Тайлър знам, че е постъпил в армията, когато е бил на двайсет и пет. Според документите е загинал на четирийсет и пет. Това означава, че преди година, когато се е уволнил, е имал по-малко от двайсет години служба.

— Но защо човек като него напуска армията, след като се е блъскал цели деветнайсет години? — попита Мишел.

— Може би защото си е намерил по-добра работа, за повече пари.

— Възможно е — кимна Шон, но далеч не изглеждаше убеден.

— Забелязала ли си да живеят по-нашироко? — попита Мишел. — Не са сменяли жилището си, нали? Имам предвид нова кола, компютри, ремонти?

— Нищо подобно — отвърна Кати. — А и Тайлър никога не е говорил за такива неща. Къщата им е прилична, но все пак доста обикновена.

— Защо тогава се е уволнил, след като не е било за пари? — замислено промълви Шон и погледна към Кати. — Тайлър споменавал ли ти е за новата работа на баща си в ДТИ?

— Единственото, което каза, беше, че баща му е търговец. В смисъл че се е срещал с клиенти и им е продавал разни неща.

— ДТИ е специализирана фирма за преводи, действаща основно в Афганистан — отбеляза Мишел. — А за продажбата на такива услуги едва ли е нужен голям търговски отдел.

— Майка ми твърди, че е адски трудно да продадеш нещо на държавата — сви рамене Кати. — Заради огромната бюрокрация и купищата ограничения. Но успееш ли, парите са много добри. За тази цел обаче трябват връзки, и то яки…

— Тоест няма нищо по-разумно от това да назначиш един ветеран, който да продава специфични услуги на армията — обобщи Мишел и хвърли поглед към Шон.

Той бавно кимна и отново насочи вниманието си към момичето.

— Можеш ли да се досетиш за още нещо, което да ни помогне, Кати?

Тя понечи да поклати глава, после спря.

— Всъщност да. Спомням си, че ми каза нещо. Вероятно не е важно, особено след като баща му вече е мъртъв…

— Какво? — попита Мишел.

— Двамата използвали шифър, който разбирали единствено те. Особено за имейлите, които баща му е изпращал след завръщането си в армията. И аз правех нещо подобно, когато мама беше на мисия в чужбина.

— Тайлър обясни ли ти какъв е този шифър? — попита Шон.

— Не — отвърна Кати и въздъхна. — Не разбирам защо всичко това се случва на него, но знам, че той няма никаква вина.

— Права си — кимна Мишел.

— Трябва да тръгвам, защото мама ме чака — каза Кати, след като погледна часовника си.

— Искаш ли да те закараме? — попита Мишел.

— Няма смисъл. Автобусната спирка е отсреща.

— За нас не е проблем, но ти си умна, след като отказваш да се качиш в колата на почти непознати хора — отбеляза Шон.

Кати се усмихна срамежливо, грабна сака си и тръгна към изхода.

— Надявам се да можете да помогнете на Тайлър — подхвърли през рамо тя.

— Непременно ще му помогнем — обеща Мишел.

— Научихме доста неща, но едва ли някое от тях ще ни свърши работа — каза Шон, след като момичето излезе.

— Не мога да разбера защо един ветеран напуска армията само година преди да получи пълната си пенсия — промърмори Мишел.

— Трябва да е имал ужасно убедителни причини. Освен това при Уинго със сигурност не става въпрос за дисциплинарни проблеми.

— Точно така. Изпращат го в чужбина директно от резерва. Няма как да е направил някакво провинение, за което да го наказват.

Мишел се извърна към вратата и изведнъж застина.

— О! Нещата май ще станат напечени.

Шон се обърна да проследи погледа й.

На прага стояха двама мъже с военни униформи и оглеждаха заведението. В следващия миг ги забелязаха и с решителни крачки тръгнаха към тях. И двамата бяха въоръжени.