Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (24)

24

Шон използва всичките си познания за оказване на първа помощ, които беше усвоил в Сикрет Сървис. Но раната продължаваше да кърви обилно. В един момент Дейна престана да диша и той й приложи сърдечен масаж и изкуствено дишане. В крайна сметка дробовете й се отвориха и сърцето й заработи. Парамедиците пристигнаха, поеха нещата в свои ръце и я стабилизираха. Шон се качи в линейката, а Мишел ги последва с лендкрузъра.

В момента двамата седяха в чакалнята на болницата. Вече бяха разпитани от местната полиция и федералните власти. Казаха им доста неща, но съвсем не всичко. За късмет, очевидците на инцидента единодушно потвърдиха, че нападателите са тримата убити мъже, а Шон и Мишел са действали в условията на неизбежна самоотбрана и са спасили живота на втория полицай.

Но всичко това се оказа недостатъчно, най-вече за агентите на ФБР.

При отварянето на вратата Мишел унило вдигна глава. Надяваше се да получат добри новини от болничния персонал, но когато видя кой влиза, чертите й се изопнаха още повече.

Беше агент Маккини от МВС.

— Коя част от предупреждението ми не успяхте да схванете? — изръмжа той.

— Просто си пиехме кафето в мола — уморено отвърна Шон. — Не съм чувал това да е забранено със закон.

Маккини се тръшна на стола срещу тях.

— Отлично знаеш какво имам предвид. А простреляната жена? По една чиста случайност тя се оказва съпруга на армейски генерал и твоя бивша жена, така ли?

— Имах среща с нея — сковано призна Шон. — Помага ни за някои неща.

— Свързани със Сам Уинго? — изстреля гневно Маккини. — Въпреки забраната ми да се забърквате!

— Не си спомням някой да те е назначил да ни казваш кои случаи да поемаме и кои не — рязко отвърна Шон.

— Напротив, това ми е работата. Значи си поискал помощта й, така ли? За какво? Да измъкне информация от мъжа си, нали? Толкова ниско ли си паднал? Да я изложиш на смъртна опасност!

Шон замълча, защото Маккини беше прав. Дейна можеше и да не оживее. Онова, което доскоро му се струваше невинен начин за сдобиване с полезна информация, изведнъж се превърна в най-безумната идея, която би могла да му хрумне. И най-егоистичната.

В следващия момент чуха шум и се обърнаха към вратата. На прага стоеше генерал Къртис Браун. Беше със зачервени очи и помръкнало лице. Явно беше чул последните реплики.

— Шон Кинг?

— Да? — изправи се Шон, напрегнат и пребледнял. — Как е Дейна?

Вместо отговор Браун се стрелна напред и заби юмрук в лицето му. Едрото тяло на Шон политна назад, преобърна един стол и се стовари на пода.

Мишел светкавично се изправи между двамата.

— Назад! — процеди тя.

— Ще те убия! — изрева генералът, опитвайки се да я заобиколи и да докопа Шон.

Тя го хвана за китката и рязко я извъртя. Тялото му се прегъна на две. Той изпъшка, наведе се и успя да освободи ръката си. В следващия миг замахна към нея, но тя приклекна светкавично и го ритна в крака. Генералът изгуби равновесие и се просна на пода. Мишел направи крачка напред и стъпи върху гърба му.

— Не ставай! — изкомандва тя.

Браун направи опит да се надигне и получи бърз ритник.

— Спри, Мишел! Веднага спри!

Шон беше успял да се изправи. Лицето му беше ожулено и натъртено и бързо се подуваше. Генералът също се изправи.

— Ако искаш пак да ме удариш, давай. Заслужавам го! — рече Шон, пристъпи към него, грабна ръката му и я сви в юмрук. — Хайде, удари ме! — извика той.

Но Браун отстъпи крачка назад, очевидно объркан от реакцията му. След това се отпусна на близкия стол, скри лице в дланите си и беззвучно заплака.

Маккини стана и извади служебната си карта, въпреки че генералът нямаше как да я види.

— Аз съм от МВС, господин генерал. Много съжалявам за това, което се е случило със съпругата ви. Уверявам ви, че ще направя всичко възможно виновните за този ужасен инцидент да бъдат наказани. — Той изрече последните думи, втренчен в Шон.

Шон остана неподвижен. Лицето му беше разкървавено и подпухнало. Очевидно не виждаше никой друг освен Браун.

Вратата се отвори и в чакалнята се появи мъж с хирургически дрехи.

— Генерал Браун? — каза той и бавно огледа присъстващите.

Браун вдигна глава. Лицето му беше мокро от сълзи.

— Ето ме — обади се със задавен глас той.

Хирургът пристъпи към него.

— Операцията на съпругата ви приключи — съобщи приглушено той, но Шон и Мишел го чуваха много добре. — Тя се справи отлично. Разбира се, куршумът е причинил доста вътрешни поражения и животът й все още е в опасност, но аз вярвам, че ще се възстанови. — Той замълча за миг и добави: — Истинско чудо е, че не е умряла от кръвозагуба. Този, който й е оказал първа помощ и е спрял кръвоизлива, е спасил живота й.

Мишел хвърли окуражаващ поглед към Шон, но той гледаше в краката си.

— Искате ли да я видите? — Хирургът продължаваше да говори само на Браун. — Разбира се, тя все още не е в съзнание, но все пак…

— Да, моля ви! — бързо отвърна Браун и напусна помещението заедно с лекаря, без да поглежда останалите.

Шон се отпусна на близкия стол, а Мишел издърпа няколко салфетки от кутията на масата, намокри ги на мивката и се зае да почиства лицето му от кръвта. Той изобщо не реагира.

Маккини седна насреща им.

— Здравата ти размести циферблата, мамка му — промърмори той. — Но лично аз не го обвинявам. Добре, че беше партньорката ти, иначе и ти щеше да останеш на лечение тук.

— Ако не си забелязал, Шон изобщо не се предпази — остро подхвърли Мишел. — Освен това именно той й оказа първа помощ.

— Ако не беше той, нямаше да я прострелят — враждебно я изгледа Маккини.

— Всъщност Шон я изпрати да предупреди полицаите и й нареди веднага след това да потегли към Пентагона. Ако го беше послушала, сега щеше да е жива и здрава.

— Не — каза Маккини. — Щеше да е жива и здрава, ако вие двамата не бяхте я замесили.

— Той е прав, Мишел — промълви Шон, отмести ръката й от лицето си и стана. Погледна към Маккини и добави: — Ти си прав.

— Радвам се, че поне по този въпрос сме на едно мнение — рече Маккини. — А сега да се залавяме за работа.

— Каква работа? — попита Мишел, след като Шон не реагира.

— Искам да знам в какво точно сте се забъркали.

— Вече знаеш в какво, агент Маккини — каза с раздразнение Мишел. — Всичко започна с изчезването на Сам Уинго и неочакваното му завръщане от отвъдното.

— От отвъдното? — учудено я изгледа Маккини.

— Я ми кажи кой те повика тук? — дойде на себе си Шон. — Кой ти се обади?

— Няма да отговоря на този въпрос.

— Отговори на себе си. Открихте ли някакви документи за самоличност у убитите?

— Това не е твоя работа. Следствена тайна е.

— Приличаха на военни, но нямаха документи.

— Военни като Уинго? — погледна го с любопитство Маккини.

— Между другото, той никога не е преминавал в резерва.

— Откъде знаеш?

— Това е поверителна информация. И тъй, кой те насъска да ни преследваш? Някоя важна клечка в Пентагона, нали?

— Това не е твоя работа — повтори агентът.

— Напротив, моя е. Тези хора искаха да ни ликвидират, Маккини. За съжаление, едва не убиха човек, на когото държа. Винаги приемам много лично подобни случаи.

— Ако продължавате в този дух, ще се наложи да ви арестувам! — изръмжа Маккини и сграбчи ръката му.

Шон се отскубна с рязко движение.

— А ако ти продължаваш да нарушаваш конституционните ми права, с теб и МВС ще направим голямо шоу в съда, както и пред медиите — каза той и тръгна към вратата.

— Ама и теб си те бива — промърмори Мишел в лицето на агента.

Маккини не й обърна внимание.

— Хей, Кинг! — подвикна той. — Каква е следващата ти стъпка? Може би да докараш и момчето в състоянието на бившата ти жена?

Шон продължаваше да крачи към изхода.

Мишел го последва и затръшна вратата след себе си.