Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (80)

80

Шон и Мишел приеха благодарностите на страната си за спасяването на нейния лидер от сигурна смърт на скромна церемония в Белия дом. По щастливо стечение на обстоятелствата нападението срещу президента Джон Коул се оказа фактор за сплотяване на хората около него. Дори най-непримиримите му политически противници престанаха да настояват за разследване и импийчмънт.

След церемонията Коул отиде да стисне ръката на Шон, поздравявайки го за бързата реакция и ценните съвети, които беше дал на Мишел. После, нарушавайки протокола, той пристъпи към младата жена и я прегърна сърдечно. Госпожа Коул прегърна и нея, и Шон.

— Благодаря — едновременно промълвиха президентът и Първата дама.

На церемонията присъстваха Литълфийлд и Маккини. Двамата агенти получиха официална похвала за работата си по разкриването на заговора за убийството на държавния глава и евентуалното въвличане на Съединените щати в нова война.

От друга страна обаче, арестуваните похитители продължаваха да мълчат. А бригадата, наета за разчистване на старата радиостанция, изобщо нямаше представа какво изнася. Или поне такава беше позицията им. Милиардът евро, или това, което беше останало от него, все още липсваше. И най-важното — Алън Грант продължаваше да е на свобода.

След приключването на церемонията Шон и Мишел се насочиха към лендкрузъра.

— С костюм изглеждаш много добре — подхвърли тя. — Би трябвало по-често да се обличаш така.

— Достатъчно ми беше в Сикрет Сървис — поклати глава той и се усмихна. — Бойната ми униформа беше костюм конфекция от „Брукс Брадърс“, вратовръзка и тъмни очила. Но през останалата част от живота си ще се нося по-лежерно.

— Освен когато получаваш това, надявам се — каза Мишел и вдигна медала, с който ги бяха наградили.

— Освен тогава — кимна той. — Как се чувстваш след инжекциите?

Мишел и президентът бяха подложени на интензивно лечение с антибиотици, част от които под формата на инжекции. Това беше задължително, тъй като и двамата бяха погълнали известно количество речна вода. Сега Потомак беше доста по-чиста в сравнение с преди двайсетина години, когато беше едва ли не радиоактивна, но все пак не беше препоръчително човек да пие от нея.

— Задникът ми е малко по-добре, ако това имаш предвид — направи гримаса тя. — Но нека спрем дотук.

Качиха се в джипа.

— Исках да те попитам нещо… — започна тя.

— Казвай.

— Откъде ти дойде идеята да взривим кислородните бутилки, за да се измъкнем? Не вярвам ти и колегите ти от президентската охрана да сте тренирали такъв вариант…

— Не сме, разбира се — отвърна Шон, докато си слагаше колана. — Еър Форс Едно разполага със система за кацане на вода, но не и Звяра.

— Откъде тогава?

— Защо не приемем, че всичко е било дело на проницателния ми мозък, който е в състояние да намери светкавично решение на всяка критична ситуация?

Мишел щракна колана си и запали двигателя.

— Не ме карай да използвам физическа сила, Шон.

— Добре, ще ти кажа — отстъпи той. — Но не бива да го споделяш с никого. — Малка пауза, после: — Заимствах идеята от „Челюсти“…

— От „Челюсти“?! — възкликна тя и се облегна на кормилото.

— Да, от филма. Рой Шайдър играе шериф на малко градче, който се оказва сам в океана и срещу него връхлита акула… Но тя е захапала една кислородна бутилка, която се е намирала в потънала лодка на гмуркачи, а пък Шайдър има пистолет. Той стреля, улучва бутилката — и бум, няма акула.

— Тоест, вместо да съм в моргата, аз съм тук и разговарям с теб благодарение на фантазията на Спилбърг?

— Ами как да ти кажа… Когато гледах филма за пръв път, тази сцена доста ме впечатли.

— И слава богу — потупа го по рамото тя.

Пътуваха мълчаливо чак до покрайнините на града.

— А какво ще стане със Сам Уинго? — попита тя.

— Нищо. Те знаят, че е невинен, защото са го натопили. Знаят, че синът му е бил отвлечен, за да си държи устата затворена. Този човек заслужава медал, по дяволите! И военните са наясно с това! Всичко около него ще бъде наред, а Тайлър просто получи баща си обратно.

— Аз мисля, че Коул е много щастлив от своето оцеляване, още повече че скандалът около липсващите евро затихна, поне засега…

— Такива неща се случват постоянно. Достатъчно е да се появи по-важната новина. Помниш ли случая с Чандра Леви и конгресмена, когото обвиняваха за нейното убийство?

— Не го помня.

— Както и повечето хора — кимна Шон. — Това беше най-големият скандал, докато малко след това не настъпи Единайсети септември.

— Значи липсващото късче от мозайката е…

— Алън Грант, разбира се — отвърна той. — Вече са разпитали жена му, но по думите на Литълфийлд тя била толкова смаяна, колкото всички останали. За наша радост, вината му е категорично доказана.

— А Дан Маршал, който вероятно е бил негов партньор и го е снабдявал с поверителна информация?

— Той също е дал показания. Но за разлика от дъщеря му на него му предстоят още доста разпити.

— От ченгетата?

— Да. Но и от нас.

— Какво?!

— Бяхме наети да свършим конкретна работа, Мишел. А по мое мнение все още не сме я свършили.

— Аз пък си мислех, че този случай изобщо не ти беше по вкуса.

— Постепенно ме завладя — призна Шон. — Освен това никога не оставам безучастен, когато някой се опитва да убие президента… — Обърна се, погледна я в очите и добави: — Или теб…

— Значи отиваме при Маршал?

— Да. Но първо искам да поговоря с Едгар.

— Той успя да разкрие начина, по който Грант е хакнал спътника, управляващ Звяра.

— Знам. В онази стара радиостанция са открили супермодерно оборудване. Готов съм да се обзаложа, че част от еврото са били похарчени именно за него. И за наемането на спътника, разбира се. Наемодателят е разпознал Грант по снимка. Разбира се, той не е имал никаква представа защо го наема.

— Значи трябва да проверява клиентите си по-добре.

— Бас държа, че Грант не е бил сам. Задължително е използвал хора със сериозни компютърни умения. В момента ФБР проверява всички хакери, които могат да направят подобно нещо.

— Най-вероятно отдавна са изчезнали — каза Мишел.

— Права си — призна Шон. — Но се надявам да открият Грант. Именно той е прострелял Кати. Тя също го разпозна по снимка. А това означава, че изобщо не е имал намерение да освобождава децата.

— А какво стана със старата ни дружка Тревър Дженкинс?

— Разтворил се е във въздуха като призрак. Броени минути преди появата на Отряда за бързо реагиране в онази радиостанция.

— Възможно ли е двамата с Грант да бягат заедно?

— Не го изключвам. Но ще им бъде адски трудно да напуснат страната. Търсят ги под дърво и камък.

Мишел включи на скорост и натисна газта.

— Боже, колко е хубаво отново да съм на твърда земя! — каза тя.