Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (11)

11

— Здрасти, Кати.

Момичето вдигна глава от лаптопа си и срещна погледа на Мишел, застанала до нея с табла, на която имаше купичка супа, хляб и чаша кафе.

— О, здравейте.

— Може ли да седна при теб?

— Нали бяхте с Тайлър? — огледа се Кати.

— Той отиде на плуване, а аз мислех да тръгвам, но заваля доста силно. Реших, че чаша кафе и една супа ще ми дойдат добре.

Мишел се настани на масата и изчака Кати да отмести лаптопа и раницата си, за да й направи място за таблата.

— Благодаря — кимна тя, загреба с лъжицата и се усмихна. — Няма нищо по-хубаво от гореща супа в студен снежен ден.

— Предполагам — отвърна Кати и се усмихна притеснено.

— Дано не съм прекъснала някое домашно — кимна към лаптопа й Мишел.

— Не, не, това е чак за другата седмица. Просто реших да му хвърля един поглед… — Момичето затвори лаптопа и я погледна въпросително. — Предполагам, че разговаряхте с Тайлър за баща му.

Мишел натопи залък хляб в супата и го поднесе към устата си.

— Голяма трагедия — каза тя, дъвчейки. — Наистина е страшно да изгубиш родител, особено на тази възраст.

— За военните ли работите?

— Не, просто се опитвам да му помогна, но по друг начин. Той каза, че сте в един клас. Твърди, че си много умна и си взела две години за една…

— Наистина ли го каза? — попита Кати и лицето й грейна.

— О, да — кимна Мишел и отпи глътка кафе.

— Той самият е много умен и е пълен отличник. Но не се хвали като някои други. Тайлър е… ами просто е мълчалив и сдържан.

— Доколкото разбирам, вие двамата сте добри приятели.

— Познаваме се още от началното училище — кимна момичето.

— В момента приятелите са много важни за него. Сигурна съм, че разбираш това.

— О, да.

— Познаваше ли баща му?

— Двамата са идвали на вечеря у дома. Няколко пъти ме е вземал от училище заедно с Тайлър. Винаги се държеше мило с мен. Знам, че е бил изпратен в Афганистан. Преди две години и майка ми беше там, но сега вече си е у дома. Надявам се никога повече да не заминава.

— И майка ти служи в армията, така ли?

— Във ВВС. Тя е пилот.

— Това е страхотно, Кати.

— Много се гордея с нея. Може да управлява всякакви самолети. Преди време ме качи на една чесна. Направи неща, от които ми се обърна стомахът, но на нея й нямаше нищо.

— Сигурна съм — кимна Мишел и отново загреба от супата. — Предполагам, че в училище вече знаят за бащата на Тайлър…

— Днес го обявиха официално. Всички се натъжиха, а Тайлър се притесни.

— Казваш, че двамата се познавате още от началното училище. Предполагам, че си познавала и майка му.

— Да — кимна Кати. — Това беше друга трагедия.

— Щом има толкова млад син, трябва да е починала доста млада.

— Да.

— От рак ли?

— Тайлър ли ви каза така? — погледна я изненадано Кати.

— Не, но ако съдя по реакцията ти, трябва да е починала от нещо друго.

— Вижте, след като той не ви е казал, няма да ви кажа и аз. Сигурно си е имал причини.

— От болест ли беше?

— И така може да се каже — колебливо отвърна момичето.

— Не те разбирам.

— Психическо заболяване. Депресия. — Кати замълча за момент, после добави: — Самоуби се.

Мишел отново поднесе лъжицата към устата си. Не беше гладна, но й трябваше време, за да осъзнае чутото и да реагира адекватно.

— Мили боже — промълви най-сетне тя. — Майка му се самоубива, а баща му загива в Афганистан.

— Да. Много ми е мъчно за него! — каза с треперещ глас Кати.

— Но поне има втора майка — каза Мишел.

— Не знам дали се чувства щастлив от този факт — намръщи се момичето.

— Не ми е казал нищо конкретно, но останах с чувството, че не се разбира с нея.

— Няма как да е иначе — леко повиши глас Кати. — Искам да кажа, че господин Уинго превъртя и се ожени за много по-млада жена, без дори да я познава добре. Да не говорим за Тайлър, който изобщо не подозираше за нейното съществуване. Той каза ли ви, че бракът е бил сключен пред съдия? Без сватба, без нищо. Един ден просто му обявили, че са се оженили. Тайлър беше много разстроен.

— Не е ли получил някакви обяснения от баща си?

— Не ми е споменавал — отвърна Кати и закова поглед в лицето й. — Но вие така и не ми казахте по какъв начин помагате на Тайлър.

Мишел извади една визитка и я плъзна по масата.

— Защо му е на Тайлър детектив? — учудено попита момичето, след като прочете какво пише.

— За да получи отговори. Това е главната причина хората да наемат детективи.

— Отговори на какво?

— Мисля, че самият той още не знае, Кати. Спомена пред мен, че баща му е бил в резерва, но в един момент отново са го върнали на активна служба.

— Спомням си, че когато бях във втори клас, господин Уинго дойде в училище и ни говори за дълга пред родината. Тогава беше с униформа. По-късно и мама последва примера му.

— Значи твоите родители са го познавали добре, така ли?

— Главно мама, по военна линия. Вече споменах, че след смъртта на майката на Тайлър те идваха няколко пъти на вечеря у нас. Самият Тайлър умее да готви, и то доста добре. Дори демонстрира някои свои рецепти пред мама.

— Съседи ли сте?

— Не, но живеем на пет минути с кола от тях. — Лицето й се проясни. — Тайлър ми обеща да ме кара с колата на училище. Вече има временна книжка и съвсем скоро ще получи редовна.

— Той е с една година по-голям от теб, нали?

— Да. Другия месец аз ще навърша шестнайсет, а той става на седемнайсет през май.

— Оплаквал ли се е някога от проблеми?

— Не съм разговаряла с него след смъртта на баща му, ако питате за това.

— А по-рано? Наред ли бяха нещата с него?

— Горе-долу. Както казах, не се разбира с втората си майка.

— А с баща си? Не му ли беше сърдит след неочакваната женитба?

— Беше, но според мен се примири. Той не можеше да му се сърди дълго.

— А сега, след като баща му вече го няма?

— Остана само с мащехата си, което не е добре за него.

— Няма ли други роднини наблизо?

— Не съм чувала да има.

— Ще ми звъннеш ли, ако ти хрумне нещо, което би мото да помогне на Тайлър?

— Какво например?

— На този етап не мога да кажа. Но може би сама ще се досетиш.

— Не се е забъркал в неприятности, нали?

— А има ли причини да мислиш така? — попита Мишел.

— Не. Тайлър е много свястно момче.

— И аз останах с такова впечатление. Затова искам да му помогна.

Кати прибра визитката в джоба на палтото си.

— Може да ви се обадя — каза тя.

— Ще се радвам — кимна Мишел.