Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (39)

39

Не след дълго стигнаха до дома на Шон и накратко му описаха ситуацията. Мишел остана изненадана от онова, към което прояви интерес партньорът й.

— Защо онези нещастници пред училището казаха, че баща ти е дезертьор и престъпник? — попита той.

— Баща ми не е… — гневно започна Тайлър.

— Не съм казал какъв е — прекъсна го Шон. — Питам те откъде са стигнали до тази идея.

— Единият спомена, че го е чул от баща си — озадачено отвърна Тайлър. — А баща му е военен с чин подполковник, това го знам със сигурност.

— Възможно е да са си измислили всичко, Тайлър — обади се Мишел. — Просто за да те унижат.

— Не, тези тъпаци нямат толкова въображение — поклати глава момчето, помълча малко и добави: — Ако го е чул от баща си, който наистина е военен, значи армията има пръст в това.

— Едва ли — отвърна Шон. — Армията държи тази история да не се разчуе. Нейните хора настъпват срещу нас като танкове „Ейбрамс“, въпреки че дори не носим униформи. Не виждам как ще допуснат техни хора да я раздрънкват. Всъщност не виждам как обикновените сержанти и офицери изобщо ще стигнат до подобна информация.

След тези думи Шон отвори лаптопа си и започна да чука по клавиатурата. Погледна информацията на екрана, натисна още няколко клавиша и доволно кимна.

— Проверих името на баща ти в Гугъл — каза той. — И ето какво излезе… — Завъртя компютъра така, че да го виждат, и добави: — Явно става въпрос за изтичане на информация, която все още не е разгласена от основните медии, но вече има три материала, свързани с нея. На практика материалът е само един, а останалите са негови версии. Това означава, че повечето онлайн издания току-що са подхванали темата.

Тайлър и Мишел се втренчиха в екрана.

— Вече знаят, че Джийн е изчезнала, да ги вземат мътните! — промърмори момчето. — Как са разбрали?

— Може би от източника на цялата информация, който се е погрижил да изчезне — подхвърли Шон.

След известно време приключиха с четенето. Мишел се облегна назад и се зае да обобщава материалите.

— И тъй, откраднати пари. Нелегални пари. Безследно изчезнал армеец на име Сам Уинго, свързан с тях. Белият дом и Пентагонът отказват коментар, с което се намеква на читателите, че става дума за прикриване на следи. Ясно е, това са източниците на бащата на онзи тъпак. Просто е прочел материалите в интернет.

— Това добре — кимна Шон. — Но кой, по дяволите, е източникът?

Мишел насочи поглед към края на първата статия.

— Ако това е първоначалният текст, който останалите са копирали, то авторът е Джордж Карлтън. Той има блог с военно-политическа насоченост — обяви тя и се извърна към Шон. — Познаваш ли го?

— Не чета блогове, но се питам дали господи Карлтън вече не е бил посетен от Министерството на отбраната.

— В биографичната справка пише, че живее и работи в Рестън. Така че може да са го посетили. Но едва ли биха одобрили появата на такъв материал.

— Не казвам, че преди да го публикува — поясни Шон. — Евентуално след това, за да открият източника. — Той отново погледна текста. — Белият дом е отказал коментар. Защо ли изобщо са им поискали такъв?

— Белият дом? — вдигна вежди Тайлър. — Какво общо с баща ми може да има подобно място?

— Точно това трябва да разберем — отвърна Мишел и отново се обърна към Шон. — Мислиш ли, че трябва да проверим блогъра?

— След тази статия най-вероятно се е покрил надълбоко.

— Колко надълбоко? На два метра под земята?

— Стига бе! — зяпна Тайлър. — Сериозно ли говорите?

— В какъв смисъл сериозно? — попита Шон. — Ако питаш дали е опасно, отговорът е „да“.

— А дали бащата на Тайлър няма да потърси начин да го види? — попита Мишел.

— Това е следващата точка в дневния ред — каза Шон и погледна момчето. — Иска ли да се срещнете?

— Не знам — сви рамене Тайлър. — В имейла му не пише такова нещо.

— Напротив.

— Какво ми казваш?

— Аз ти направих акаунта в Джимейл, нали? Е, оставих си нещо като вратичка към него.

— Значи вече си го прочел? — попита го Тайлър.

Шон кимна и добави:

— И го разшифровах.

— Ти си имал заложбите на Стив Джобс, Шон, и признавам, че това ми харесва. Прави те по-секси — подкачи го Мишел. — Но защо, по дяволите, не си ми казал нищо?

— Защото го прочетох само пет минути преди да се появите — отвърна Шон и насочи вниманието си Тайлър. — И тъй, той иска да се срещнете. Определил е място и час и в момента чака отговор.

— Не мисля, че татко ще се зарадва да ви види с мен — притеснено отвърна момчето.

— Тоест възнамеряваш да отидеш сам? — сбърчи вежди Мишел. — А кой ще ти пази гърба?

— Аз… Още не съм мислил за това…

— Но баща ти със сигурност мисли, особено ако е такъв, какъвто си го представям. Едва ли ще си позволи да те изложи на опасност. Затова предлагам да му пуснеш един есемес и да му обясниш, че ние те охраняваме и е най-добре да се срещнем лице в лице.

— Ами ако откаже?

— Той няма голям избор — отвърна Мишел. — Не можем да те пуснем сам, защото е прекалено опасно.

— Предполагам, че си права — бързо отвърна Тайлър. — Татко едва ли иска да пострадам.

— Хубаво е, че го осъзнаваш — кимна Шон. — Изпрати му имейл, че можете да се видите на посоченото от него място утре вечер. Можеш да добавиш, че ние сме лицензирани частни детективи, които си наел да му помогнат. А на срещата ще разберем какво има да ни каже.

— Добре — съгласи се Тайлър.

— Шон! Я виж това!

Мишел сочеше екрана, на който се появи репортаж за експлозията в мотела.

— Полицията издирва мъж и жена, забелязани да напускат района на взрива.

— Може би трябваше да останем и да разкажем историята си на ченгетата — промърмори Шон.

— Късно е вече.

— Ей, хора — внезапно се обади Тайлър, изправен до прозореца. — В двора ви се промъкват някакви мъже!

Мишел и Шон се спогледаха и пристъпиха към прозореца.

Тя хлъцна, а той изпъшка.

— Мамка му! — изрекоха в един глас те.

— Приличат ми на командоси — добави Тайлър и предпазливо се оттегли към вътрешността на стаята.

— И са точно такива! — изръмжа Шон, обърна се към Мишел и заповяда: — Извади пълнителя си и го остави на масата! Веднага!

Тя мълчаливо се подчини, а той стори същото.

— Тайлър! Отиваш в кухнята и сядаш на масата с ръцете отгоре! След това изпълняваш всичко, което ти заповядат, ясно?

Лицето на момчето беше бяло като платно и то сякаш всеки момент щеше да припадне. Шон сложи длан на рамото му и окуражително се усмихна.

— Това ни се случва постоянно, Тайлър. Всичко ще бъде наред.

— Заклеваш ли се?

— Абсолютно. Хайде, върви в кухнята.

Мишел го изчака да се отдалечи и подхвърли:

— Кога за последен път си се изправял срещу командоси?

— За пръв път ми е.

— Страхотно!

— Няма да чакам предупреждение — добави той и се насочи към входната врата.

— Шон! Стой тук!

Но той вече беше навън с вдигнати ръце над главата си.

Насреща му имаше поне десетина въоръжени мъже с бронежилетки, които бързо го взеха на мушка.

— Какъв ви е проблемът? — подвикна той.

Един от мъжете пристъпи напред. Спуснатият визьор на каската му рязко отскочи нагоре.

— О, проблемът ни е много сериозен — поясни агент Маккини от МВС. — И ти си част от него!