Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (62)

62

— Теб човек трудно може да те открие — подхвърли Шон.

— Ето ме, тук съм — направи крачка напред Уинго.

— Виждам. Но как стана така, че си именно тук?

— Проследих ви. Но бъдете спокойни, нямате друга опашка.

— След като не сме те забелязали, значи си добър — кимна Шон. — Откъде ни проследи?

— От болницата. Тайлър ми каза за приятелката ти и аз организирах малката си засада именно там. Сикрет Сървис ли ви докараха?

— Да.

— Къде бяхте?

— Това е поверително.

Мишел огледа пространството зад Уинго.

— Къде е Тайлър?

— На сигурно място. Трябваше да проверя още някои неща, преди да го изведа от там.

— Тоест да се довериш на нас, нали?

— Нуждая се от помощ — призна Уинго. — Не ми се случва често, но Тайлър е на мнение, че вие сте чисти. По тази причина и аз мисля така.

— А как ще реагираш, ако ти кажа, че все още не знаем дали да ти вярваме? — попита Шон.

— Предполагам, че ще ви разбера.

— Проверихме записите на охранителните камери на летището — обади се Мишел. — Видяхме те да тръгваш след един служител на „Херон Еър Сървис“, който те отведе в седалището на „Виста Трейдинг“.

Шон се огледа нервно.

— Чувствам се гол тук — промърмори той. — Защо не се преместим на друго място, за предпочитане с четири стени и врата, която се заключва?

Мишел разклати връзката с ключовете си и се усмихна на Уинго:

— Надявам се да не изоставаш.

 

 

Насочиха се към мотела, където бяха отседнали двамата партньори. Влязоха в стаята на Шон, който се настани на близкия стол, а Мишел — на леглото. Уинго остана прав до вратата.

— Слушаме те — обади се Шон.

— Повечето вече ви е известно.

— Но не и най-интересното — отвърна Мишел.

— Гледах новините, в които се споменава за Иран.

— Ти беше ли наясно, че това е част от мисията?

Уинго кимна.

— И как се чувстваше? — попита Мишел.

— Никак — сви рамене Уинго. — В работата на войника няма място за чувства. Освен това пожелах доброволно да се включа в нея и единствената ми грижа беше да я завърша успешно.

— Но не успя — констатира с равен глас Шон.

— Не е нужно да ми го напомняш! — враждебно го изгледа Уинго.

— „Виста“? — подхвърли Шон.

— Не знам много за тях. Тайлър намери някакъв сайт в Гугъл, но в него няма нищо.

— Може би все пак имат някаква връзка с „Херон Еър Сървис“ — отбеляза Мишел.

— Връзката е човекът, когото проследих от „Херон“ до „Виста“ — кимна Уинго.

— А с какво привлече вниманието ти той?

— Беше в групата, която ме нападна в Афганистан. Помислих си, че една частна компания за товарни превози е много удобна за пренасяне на пари, особено ако теглото им надхвърля два тона. Освен това получих информация от един приятел в чужбина, според която „Херон“ е участник в операцията. В общи линии това ме накара да им обърна внимание.

— Президентът на „Виста Трейдинг“ се казва Алън Грант. Познаваш ли го?

— Не. Какъв е интересът му към всичко това?

— Вероятно личен, пробуден преди няколко десетилетия — отвърна Мишел.

На лицето на Уинго се изписа объркване.

— Това е дълга история — поясни Шон. — Но Грант може би търси лично отмъщение, което да осъществи, като използва този милиард.

— Ясно — бавно кимна Уинго. — Имате ли доказателства?

— Никакви — отвърна Мишел.

— А знаете ли каква е крайната му цел?

— Не — отвърна Шон. — Но ако тази цел изисква кражбата на един милиард евро и открити обвинения срещу САЩ, които могат да доведат до война или нови терористични атаки с много човешки жертви, човек не бива да я приема леко…

— Но как да ги спрем, каквото и да са намислили? — попита Уинго.

— Ако източникът на информацията за изчезналите пари и заговора за сваляне на иранското правителство е Грант или негов колега, това ни дава право да се обърнем към официалните власти. А те вече ще решат как и кога да нанесат решителния удар.

— Но откъде Грант може да е разбрал за парите?

— Току-що научихме, че Дан Маршал му е тъст.

— Заместник-министър Маршал? — възкликна Уинго.

— Същият.

— Знам със сигурност, че той е сред посветените в тайната мисия — каза Уинго. — Мислите, че работи с Грант, така ли?

— Нямам представа — рече Шон.

— А какво ще правим междувременно? Ще седим и ще чакаме да се случи нещо?

— Лично аз не обичам да чакам — промърмори Мишел.

— Тя е от момичетата, които първо сритват задници, а после мислят как да поемат отговорността — поясни Шон, с което си навлече отровен поглед от страна на партньорката си.

— Точно такива хора харесвам — одобрително се усмихна Уинго.

— Благодаря, че ми спаси живота в деня, когато се запознахме — усмихна му се в отговор тя. — Изобщо не бях забелязала онзи тип на дървото…

— Ръцете ти бяха заети — каза Уинго. — А според мен и ти спаси моя.

— Да оставим за по-късно взаимното потупване по раменете — нетърпеливо се намеси Шон. — Добре е да помислим за план, с който да извадим на светло Грант и да разберем намеренията му.

Телефонът на Уинго изпиука.

— Есемес от Тайлър — каза той и сведе очи към дисплея. — По дяволите!

— Какво има?

Вместо отговор Уинго набра кратко съобщение и натисна бутона за изпращане.

— Хайде! — изръмжа той. — Вдигни проклетия телефон!

Няколко секунди по-късно апаратът премина в режим гласова поща.

— Не мърдай от там, тръгваме! — каза в скоропоговорка Уинго. — Чакай ни да се появим, без да правиш нищо, ясно?

Остави телефона и вдигна глава.

— Какво става? — попита Шон.

— Обадила му се Кати Бърнет с молба веднага да се видят в мола „Тайсънс“.

— Защо? — попита Мишел.

— Била посетена от агенти на ЦРУ, които настоявали да разговарят с мен.

— Защо са се обърнали към Кати?

— Не знам.

— Може би не са били агенти на ЦРУ — подхвърли Шон.

— Вероятно.

— Но ти казваш, че тя е разговаряла с Тайлър. Как му се е сторила? Притеснена? Уплашена?

— В есемеса му не се споменава нищо подобно.

— Мислиш ли, че вече е тръгнал за срещата с нея? — попита Шон.

— Страхувам се, че да — отвърна Уинго, очевидно успял да се овладее. После очите му се сведоха към дисплея. — По дяволите! Все още не е получил проклетото съобщение! Скапана машинка!

— И ние имаме проблеми с покритието в този район — рече Мишел.

— Но ти му остави съобщение и на гласовата поща, нали? — попита Шон.

— Тайлър не обича да си включва звука — въздъхна Уинго. — Може би изобщо не е разбрал, че съм го търсил.

Юмрукът му гневно се стовари върху стената.

— Защо хлапетата престанаха да търсят родителите си? Защо не си вдигат телефоните, а предпочитат шибаните есемеси?

— Къде точно е срещата им в „Тайсънс“? — попита Мишел.

— В „Старбъкс“, срещу книжарница „Барнс и Ноубъл“.

— Да вървим.

Тримата бързо напуснаха мотелската стая.