Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (25)

25

Шон седна зад волана на лендкрузъра, а Мишел се настани до него. За известно време останаха на паркинга.

— Дишай дълбоко — каза тя. — Трябва да намерим малко лед, иначе лицето ти съвсем ще се подуе.

— Знаеш, че вината е моя — промърмори той, гледайки право пред себе си.

— Нищо подобно. Вината е на онзи задник, който я простреля.

— Аз я забърках във всичко това, Мишел!

— Кой те накара да й се обадиш? Ако търсиш виновник, това съм аз. Но с тези приказки няма да стигнем доникъде. Историята трябва да бъде разнищена докрай, защото само така можем да изкупим вината си пред Дейна.

Шон завъртя ключа и двигателят забоботи.

— Логиката ти е желязна, но този път няма да ни свърши работа — каза той. — Ако искаме да постигнем нещо, трябва да атакуваме. Но не с главата напред.

— Защо?

Той подкара към изхода на паркинга.

— Тримата в мола не бяха федерални, а по-скоро бивши военни. Това си личеше по всичко — стойка, прически, оръжие, властно поведение.

— Бивши военни, значи. Но по каква причина се замесват в подобни неща?

— Сам Уинго не е бил в резерва. Водил се е на редовна военна служба, а Министерството на отбраната изгражда легенда и го изпраща на тайна мисия. Но тя се прецаква и Уинго изчезва безследно. Някъде по това време влиза в контакт със сина си и му казва, че съжалява. Въпросът е каква е била превозваната от него стока и кой я държи в момента.

— Допускаш ли, че я държи самият той?

— Не знам. Когато възлагаш подобна мисия на някого, трябва да си сигурен в неговата лоялност.

— Може би мисията е била обречена още от самото начало, а Уинго е бил изкупителната жертва. Това обяснява съдържанието на имейла, който е изпратил на сина си.

— Права си — кимна Шон. — Човекът, който ни описа Тайлър, съвсем не прилича на предател. Но ако мисията се провали, какво би съобщила армията на момчето? Че баща му е загинал в бойна акция.

— Вероятно плановете им са били такива — отвърна Мишел. — Но съм готова да се обзаложа, че добър баща като Сам Уинго е пожелал някой да бъде до момчето му. Те нямат други роднини, така че…

— Така че на сцената се появява Джийн Уинго в ролята на втора майка.

— Това обяснява странната женитба, на която Тайлър дори не е поканен да присъства. Просто са сложили подписите си пред съдия и толкоз.

— А може би изобщо не са женени, по дяволите! — изръмжа Шон.

— Може би. Аз дори се съмнявам, че истинското й име е Джийн.

— При толкова много лъжи със сигурност става въпрос за нещо важно.

— А сега на сцената се появяват и бивши военни — добави тя. — Защо?

— Допускаш, че някой е откраднал товара?

— Възможно е — каза Мишел. — В такъв случай дали държат в плен Сам Уинго?

— Фактът, че изпраща имейл на Тайлър, говори, че не. Може би е успял да се измъкне и в момента бяга нанякъде.

— Ако е така, военните и всички останали положително са по петите му.

— Не му завиждам — каза Шон, погледна навън и добави: — Но днес и ние бяхме на косъм. Можеха да ни видят сметката.

— Като нищо.

— Което означава, че тези типове си ги бива.

— Дори много.

— Е, все пак успяхме да се справим.

— Само временно — каза тя. — В бъдеще всичко ще зависи от числеността им. А лично аз нямам чувството, че ще мога да им противодействам ефикасно.

— След днешния инцидент ще разполагат с трима души по-малко, които да изпратят срещу нас. — Шон опипа подутата си челюст.

— Когато научи всички подробности, генерал Браун със сигурност ще съжалява, че те е ударил.

— Съмнявам се — рече той. — По-скоро би ме гръмнал.

— Въпросът е как ще действаме оттук нататък, след като директният подход вече е напълно изключен.

— Момчето е уязвимо, Мишел. След като погнаха нас, ще погнат и него.

— Искаш да кажеш да стоим по-далече от Тайлър?

— Напротив. Според мен трябва да станем негова лична охрана.

— Няма как да го държим под око двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата — каза тя.

— Но въпреки това трябва да дадем всичко от себе си.

— За да разрешим случая?

— Имам известни идеи — отвърна той.

— Ще ги споделиш ли?

— Щом Сам Уинго е пратил съобщение на сина си…

Тя моментално схвана какво има предвид той и довърши:

— Тайлър може също да му прати съобщение, като натисне „Отговори“.

— Точно така. С единствената подробност, че ние ще сме тези, които ще задават въпросите.

— Според теб за какво е всичко това?

— Дейна вече ни го каза. Армията провежда някаква свръхсекретна мисия, която се проваля с гръм и трясък. И товарът на Уинго попада в чужди ръце.

— Какъв може да е бил той? Ядрено или биологично оръжие?

— Нямам представа, Мишел. Но ако действително се окаже ядрено оръжие или някаква супервирулентна разновидност на чумата, двамата с теб ще научим това доста по-рано, отколкото бихме желали.

— Защо ние, хората, винаги усложняваме нещата? — въздъхна Мишел.

— Защото се страхуваме да не се окажат прекалено прости. И неинтересни.

— Голям философ си. Как обаче ще ангажираме Тайлър, без да го превърнем в мишена?

— Няма начин. Затова трябва да го пазим, докато ни помага тайно.

— Той живее с мащехата си.

— Не съм казал, че ще бъде лесно.

Ситуацията беше изключително сложна. Почти толкова, колкото онази, в която той безпомощно гледаше как Мишел си бори за живота си, прикована към болничното легло. Тогава вината също беше негова. Ако беше мислил по-бързо, тя изобщо нямаше да пострада.

— Защо не изпратиш есемес на Тайлър с предложение за среща? — каза той. — Оттук нататък трябва да бъдем много предпазливи.

Мишел мълчаливо набра съобщението и го изпрати.

Отговорът дойде пет минути по-късно.

Тя го прочете два пъти, сякаш не можеше да повярва на очите си.

— Шон?

— Какво?

— Според мен достъпът ни до Тайлър ще се окаже много по-лесен, отколкото предполагахме.

— Защо?

— Защото фалшивата му майка е изчезнала.