Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (82)

82

Насочиха се към къщата на Дженкинс. Навън вече беше тъмно, а вятърът се усилваше. Небето обещаваше нов проливен дъжд съвсем скоро. Мишел леко потръпна и се извърна към Шон.

— Така и не ти благодарих както трябва — каза тя.

— За какво? — попита той заинтригувано.

— Ох, не знам вече. Може би защото ми спаси живота?

— Ти сама си спаси живота, Мишел. Аз само ти предложих как да го направиш.

— Човек като теб трудно приема комплименти.

— Добре че този път не те наръгаха с нож. Удавянето беше единствената ти заплаха.

— Пак ли ще ми се цупиш?

Шон въздъхна и направи несполучлив опит да се усмихне.

— Вече сме водили този разговор — каза тя.

— И никога не сме стигали до някакво решение.

— Защото няма решение, ако продължаваме да се занимаваме с тази работа. Между другото, спокойно можеш да забравиш предложението си ти да продължиш сам, а аз да пека курабийки.

— Не съм ти предлагал да печеш курабийки.

— И слава богу, защото не ме бива. Ти обичаш да се въртиш в кухнята.

Той понечи да отговори, но погледна през страничното стъкло и стреснато промърмори:

— По дяволите!

— Какво има? — попита Мишел.

— Помниш ли, че когато наблюдавахме къщата на Саут, имах чувството, че вече сме били там?

— Да, само че не помнеше защо и кога.

— Е, сега си спомних. Искрено се надявам да съм сбъркал.

— Нещо свързано с Грант?

— Не, става въпрос за изтичането на информация.

При тези думи Шон измъкна телефона си и набра някакъв номер.

— Едгар, обажда се Шон. Ще можеш ли да направиш още едно последно хакване тази вечер? — Изчака отговора и кимна. — В Пентагона. Сега чуй какво ми трябва…

 

 

Изтекоха два часа, преди Едгар да се обади с отговорите, които очакваше Шон. Като бонус беше успял да събере и малко допълнителна информация за въпросния човек.

— Хората трябва да крият далеч по-старателно следите си в мрежата — промърмори Едгар. — Просто вече не са достатъчни два прокси сървъра, три фиктивни айпи адреса, изфабрикувано дигитално сливане в Хонконг и програма за битово разпръскване на информацията, произволно движеща се по информационните потоци с реасемблация на платформа в Дубай.

— Не мисля, че те разбрах, Едгар — потърка слепоочията си Шон. — Всъщност изобщо не схващам за какво говориш, но имам един въпрос: възможно ли е да стигнат до теб?

— Аз съм окей — отвърна Едгар. — Нали знаеш, че националната сигурност…

— … е над всичко — довърши вместо него Шон, прекъсна връзката и се извърна към Мишел.

— От намръщената ти физиономия разбирам, че желанието ти не е било изпълнено — отбеляза тя. — Но по принцип беше прав…

— Ще те упътвам към мястото, на което отиваме.

— Шон? — настоятелно го изгледа тя.

— Не сега, Мишел — строго каза той. — За бога, недей сега!

 

 

Тръгнаха нагоре по алеята, свършваща пред вратата на масивната ъглова къща. Шон натисна звънеца. Отвътре се чуха стъпки. Миг по-късно на прага застана Къртис Браун, съпругът на Дейна. В очите му трепна изненада.

— Виж ти! — възкликна той. — Мислех си, че вече гостувате на някоя от големите телевизии. Нали станахте национални герои.

— Ще ни поканиш ли да влезем, Къртис? — мрачно попита Шон.

— Разбира се — отвърна домакинът и направи крачка встрани. — Какво се е случило?

— Знам, че е късно, но искам да ти задам няколко въпроса, свързани с Дейна.

— Окей. Тя вече е много по-добре. Според лекарите най-късно след седмица ще бъде преместена в отделението за рехабилитация.

— Чудесна новина.

Браун затвори след тях и ги покани в хола.

Шон се огледа. Просторното помещение беше обзаведено с удобни и елегантни мебели.

— Личи си вкусът на Дейна — каза той.

— Прав си. — Аз умея да водя сражения, но не разбирам нищо от вътрешен дизайн и съчетаване на цветове. Там съм пълен невежа.

След тези думи Браун ги покани с жест да седнат и се отпусна на едно кресло.

— Какво мога да направя за вас?

— Не ни каза, че напускаш армията — рече Шон.

— А ти как разбра? — изненадано го погледна генералът.

— Вярно ли е?

— Да. Две звезди са ми напълно достатъчни. Ако бях решил да се боря за още една или две, със сигурност щяха да ми изгорят бушоните. Просто ми писна.

— И се местиш в Малайзия, така ли?

Браун скочи на крака и се втренчи в лицето му.

— Ти си ме шпионирал! Вероятно си хакнал личните ми файлове!

— Не съм аз, защото не знам как — поклати глава Шон. — Но имам един приятел, който е факир в тази област. Бих допълнил, че крайната ти дестинация не е Малайзия, защото ще останеш там само няколко седмици. Причината е, че си купил имот на един индонезийски остров — разбира се, чрез подставена фирма… Голям имот на брега на океана. Той струва много повече, отколкото би могъл да си позволи един генерал от армията, въпреки че ти притежаваш и попечителски фонд.

— А по една случайност Индонезия и Съединените щати нямат споразумение за екстрадиране — добави Мишел.

Браун се облегна назад, но не каза нищо.

Шон стана и огледа просторния хол.

— Докато следяхме Леон Саут, минахме през този квартал. Направи ми впечатление, че го познавам, но не успях да се сетя откъде. Сега обаче си спомних — минах оттук веднъж преди години.

— Защо?

— Чух, че Дейна се е омъжила повторно. Поразрових се малко и открих адреса. Просто исках да се уверя, че нещата са наред.

Шон изведнъж млъкна, сякаш се чудеше на собствените си думи. Мишел внимателно го наблюдаваше.

— Добре ли си? — попита след известно време тя.

— О, да, нищо ми няма — изпъна гръб той. — Но както и да е… Минах оттук с колата. Хубав квартал, още по-хубава къща. Ти имаш солидна репутация. По всичко личеше, че е направила сполучлив избор.

— Аз също.

— Тогава защо си купил еднопосочен билет, Къртис? — рязко се обърна Шон. — И защо само един? Къде е билетът на Дейна? Заминаваш след два дни, но според това, което току-що ни каза, тя няма да излезе от болницата толкова скоро…

Браун мълчеше.

— Онази вечер видяхме, че Дженкинс мина покрай къщата на Саут, но не се отби — продължи Шон. — И знаеш ли защо, Къртис? Защото е идвал от твоята къща след среща с теб. Ти си информаторът на Грант от Пентагона, а не Дан Маршал. Пред нас спомена, че го познаваш бегло от някакви заседания. Но пропусна да кажеш, че си бил посветен в предстоящата тайна мисия на Сам Уинго. И не става дума за слуховете, които Дейна измъкна от теб.

— А Грант ти се е отплатил с нов живот на онзи индонезийски остров — добави Мишел. — Но живот за сам човек.

— Финансиран с петдесет милиона в офшорна сметка непосредствено след нападението срещу Сам Уинго. Трансферът е бил осъществен от подставена фирма, която ние успяхме да свържем с теб. Те са от откраднатия милиард евро, нали? Случайно да имаш представа къде са останалите?

 

 

Браун просто мълчеше и ги гледаше.

Шон направи една крачка към него.

— Когато Дейна започна да рови по моя молба, ти реши, че късметът ти е изневерил, нали? Бившият мъж на жена ти се появява от нищото и започва да задава въпроси за схемата, в която си затънал до гуша! Вероятно си се побъркал от страх, а? Ти организира удара срещу нас в мола, нали? Премахваш ни и тримата наведнъж и след това си волна птичка. А после, когато седеше край болничното й легло, вероятно си се молил да не прескочи трапа…

— Аз обичам Дейна — тръсна глава Браун. — Заминавам за чужбина, за да подготвя нещата. След това ще се върна да я взема. Не съм искал някой да стреля по нея. А когато ти ми каза, че е била проследена до мола… — Тук млъкна, а по лицето му се затъркаляха сълзи.

— Прецакал те е партньорът ти — отгатна Мишел.

— Вероятно е бил много разстроен, като е разбрал, че си споделял с Дейна за ситуацията около Уинго — добави Шон.

— Не знаех, че тя разпитва заради теб — отвърна Браун. — Не знаех дори, че сте се срещали, но…

— Беше уведомен от партньора си. Който по-късно е изпратил убийците в мола.

— Защо Дженкинс се появи в дома ти онази вечер, генерале? — попита Шон. — За да те скастри? Или просто за да се увери, че само привидно ни помагаш, за да разсееш подозренията ни?

— Аз… Аз не…

— Знаеше ли какво се готви да направи Грант с информацията, която си му предал? — рязко го прекъсна Мишел. — Знаеше ли, че иска да убие президента? Това е държавна измяна, за която се предвижда смъртно наказание!

При тези думи Браун се сепна и очевидно стигна до заключението, че трябва да си затваря устата.

— Не знам за какво говорите! — отсече той и се изправи. — А сега ще ви помоля да си вървите!

— Полетът ти до Малайзия няма да се състои — предупреди го Шон.

— Защо? Вие нямате никакви доказателства срещу мен. Какво от това, че съм купил някакъв имот? Петдесет милиона в офшорна сметка? Нямам идея за какво говорите. Просто съм направил добра инвестиция, закупувайки известно количество земя.

— Удари ме, защото съм изложил Дейна на опасност — каза Шон.

— И какво от това?

Юмрукът на детектива се стрелна напред и Браун рухна върху близкия стол.

— Просто ти връщам любезния жест — процеди Шон, разтривайки кокалчетата си.

Браун скочи на крака и той моментално зае позиция за блокиране на атаката.

— Достатъчно! — обади се един глас зад тях.

Обърнаха се едновременно. В рамката на вратата стоеше Алън Грант.

В ръката си държеше малка кутийка с бутон, здраво притиснат от пръста му. Другата му ръка рязко разтвори палтото. Към тялото му бяха прикрепени три пресовки C4.