Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (36)

36

Шон изблъска матрака и се закашля от гъстия дим.

— Добре ли си? — викна той.

— Благодаря, да — отвърна тя и също се закашля. — Но ако не изчезнем час по-скоро, и двамата ще бъдем зле.

Измъкнаха се от ваната и се запрепъваха към вратата. Или по-скоро към мястото, където би трябвало да е тя. Стената между банята и стаята бе полуразрушена. Шон понечи да прекрачи прага, но бързо се дръпна назад. Мишел почти се блъсна в него и също се дръпна.

На практика спалнята я нямаше. На нейно място зееше широка дупка към това, което беше останало от помещението под нея, така че нямаше как да стигнат до външната тераса. Пламъците ближеха стените, а димът ставаше все по-гъст.

Мишел надникна през ръба.

— Трябва да се измъкнем — извика тя.

— Да, но как?

В далечината се разнесе вой на сирена и след миг на пътя изскочи полицейска кола с включени сигнални светлини.

— Ако останем тук, ще изгорим живи.

Пламъците бързо ги обкръжаваха.

Мишел зърна приближаваща се пожарна, но светкавично изчисли, че докато тя стигне тук, и двамата ще са мъртви.

— Помогни ми! — извика тя и започна да събира хавлиените кърпи, които се въргаляха наоколо.

Навързаха ги една за друга и пристегнаха единия край около оголената носеща колона.

— Ще се спусна пръв — обяви Шон. — Ако ме издържат, ти няма да имаш проблеми.

— Ако обаче се скъсат, ще се пребиеш — възрази Мишел. — Нека аз да съм първа.

Но Шон вече беше застанал на ръба и беше хванал импровизираното въже.

— Дано кърпите им са по-прилични от останалия инвентар — извика той и започна да се спуска.

Мишел го последва в мига, в който той се приземи.

Мотелският комплекс се оказа почти празен, съдейки по малкото хора, изскочили на паркинга. Един от тях беше бос и само по гащи.

— Надушваш ли нещо? — попита притеснено Шон.

— Газ — каза тя.

— Бягайте! — изкрещя той. — Изтичане на газ!

Без да чакат второ предупреждение, хората бързо се разпръснаха. Десет секунди по-късно газта се възпламени и проби още една огромна дупка между двата етажа. Разлетяха се отломки. Достигнаха десетина метра височина и започнаха да падат върху паркираните наоколо коли. Шон и Мишел бяха успели да се измъкнат извън периметъра на взрива.

Патрулката закова на място и от нея изскочиха двама полицаи. Няколко минути по-късно пристигнаха и пожарните коли. Битката с пожара започна.

Шон и Мишел се спогледаха.

— Мисля, че е най-добре да изчезваме веднага — каза той.

Тръгнаха към колите си, които се оказаха невредими. Ангажирани с огъня, полицаите и пожарникарите не им обърнаха внимание. Те бавно потеглиха към изхода на паркинга.

Излязоха на пътя и рязко увеличиха скоростта. Разминаха се с още три пожарни и две полицейски коли, които с вой се носеха към мотела. След седем-осем километра спряха на паркинга на един „Севън-Илевън“. Шон слезе и се прехвърли в лендкрузъра на Мишел. Поизтупа се от пепелта, продължавайки да кашля.

— Трябва ни душ и повече кислород — мрачно обяви Мишел. — Какво видя от прозореца?

— Калъп пластичен експлозив, от който стърчеше детонатор.

— Кой го е поставил там?

— Най-вероятно приятели на онези тримата от мола.

— Но това означава, че са ни проследили до тук, а аз не видях никого.

— Аз също. Което потвърждава подозренията ми, че са много добри, Мишел.

Той се отпусна на седалката и разтърка почерненото си лице.

— Значи трябва да бъдем по-добри от тях — нахъсано отвърна Мишел.

— Лесно е да се каже — поклати глава той. — Едва не ни очистиха.

— Може би са знаели за това място и просто са ни спретнали засада.

— Тоест били са наясно с ролята на Джийн Уинго? — обърна се да я погледне той.

— Може би е работила с тях, както подозирахме още от самото начало.

— А целта им е била да се отърват от това място в комплект с нас — кимна той. — С един куршум два заека. В случая куршумът беше пресовка семтекс…

— Звучи логично — каза тя. — А мотивацията?

— Мотивацията е на стойност един милиард, Мишел.

— Но какво им пука? Нали вече са свили парите? Защо им трябва да се занимават с нас и най-вече с Дейна? Защо просто не изчезнат от тук, за да си купят някой остров?

— Щом искат да ни ликвидират, значи се страхуват от нашето разследване. Нали не забравяш, че Джийн изчезна в мига, в който Тайлър й съобщи, че отново сме поели случая?

— Може би са разбрали, че знаем за парите? — подхвърли тя.

— Парите са изчезнали в Афганистан, Мишел. Едва ли си мислят, че ще отидем чак там, за да видим как стоят нещата. Следователно не вярват, че можем да проследим движението им.

— Значи става въпрос за нещо по-важно от тези пари.

Той разтърка слепоочията си и отново се разкашля.

— А защо всъщност са ги откраднали?

— За да забогатеят, разбира се.

— Не, причината е друга.

Мишел се замисли за момент.

— Искат да купят нещо с тях?

— Точно така. Но не остров или автомобилен парк с бентлита.

— Парите изчезват в район, контролиран от талибаните. — Мишел го погледна. — За терористи ли говорим?

— През последните десетина години там са изчезнали много пари. Цели камиони с пари, откарани бог знае къде. Подозирам, че нашите честни данъкоплатци финансират лошите момчета от доста време.

— Окей, но какво ще стане с тези пари?

— Задачата е била ясна — да се пренесат от точка А до точка Б. Уинго е знаел точното местоположение на тези две точки. Вероятно е знаел и за какво ще бъдат използвани парите.

— Което го прави както ценен свидетел, така и мишена.

— Ако е невинен, най-вероятно ще иска да изчисти името си. Не биха му възложили тази мисия без категорични препоръки от най-високо място. Тайлър спомена, че баща му спокойно може да надбяга хора, които са два пъти по-млади от него. Ами специалното езиково обучение? Ами фалшивият брак с Джийн преди година? Да не говорим, че напуска армията малко преди да натрупа двайсетгодишен стаж. Тази операция е планирана от доста време.

— Но ако се е провалила, правителството несъмнено ще пожелае да я покрие, Шон. Преди няколко години подобно нещо не би имало кой знае какво значение, но при сегашните бюджетни съкращения е немислимо да се изгубят един милиард долара от парите на данъкоплатците. На Капитолия ще ги разкъсат. И ще стане още по-лошо, ако се окаже, че тази сума е била предназначена за някакво безумие.

— Ние сме сериозен проблем за военните, Мишел. Тримата в мола дълго време са носили униформи. Може би са ги „мобилизирали“ с единствената цел да разрешат проблема. Поредната тъмна операция…

— Значи нашите собствени хора се опитват да ни натикат в чували за трупове? — възкликна тя.

— Те не ни считат за свои хора. Ние сме заплаха за тях, а заплахите трябва да бъдат отстранявани.

— Тоест ние срещу Пентагона? — отчаяно промърмори Мишел.

— Едва ли срещу целия Пентагон — каза Шон. — Всъщност сигурен съм в това. Но може би една малка група в него иска да разчисти някаква бъркотия, преди да се разчуе за нея.

— Ти каза, че генерал Браун ще се опита да ни помогне.

— И в момента съжалявам, че го накарах — рече той.

— Защо?

— Защото, ако наистина реши да ни помогне, и той ще се превърне в мишена. А тези момчета стрелят много точно.