Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (48)

48

Мишел никога не би планирала операцията по този начин — прибързано, без почти никаква подготовка и без анализ на предимствата и недостатъците. И най-важното — без план Б, в случай че нещата се прецакат. Укритието й имаше няколко слаби места, всяко от които човек като Сам Уинго би засякъл от пръв поглед.

Тя се намираше на четири метра от земята, сред клоните на някакво дърво. Оптическият мерник на снайперската пушка описваше широки кръгове над терена под нея. Позицията на Шон беше малко по-нагоре, близо до предполагаемото място на срещата между баща и син. Която, разбира се, би могла да се окаже на коренно различно място, ако Сам Уинго бе имал предвид нещо друго в имейла си.

Шон контактуваше с Мишел чрез миниатюрна слушалка, свързана с радиостанцията на колана му. Тя имаше същото оборудване. И двамата се чувстваха така, все едно са се върнали в Сикрет Сървис. Може би защото днешната операция почти не се различаваше от охраната на ВИП персона, а Мишел беше твърдо решена да предотврати всякакви враждебни действия, насочени срещу Шон или Тайлър. Не беше сигурна единствено за Сам Уинго, когото не познаваше. Той би могъл да се отклони и в двете посоки, което означаваше, че има всички шансове да получи куршум в главата, и то пред очите на сина си.

Мишел погледна показалеца си, свит около спусъка. Запита се дали може да го направи, въпреки че знаеше отговора. Можеше и щеше да го направи. В момента задачата й беше да охранява Шон, а това означаваше, че е готова да го защити и със собственото си тяло.

— Видях нещо — прозвуча в слушалката й гласът на Шон. — Но за толкова кратко, че не успях да определя какво е.

— Къде?

Той продиктува координатите и тя светкавично извъртя оръжието си в указаната посока. И видя същото — неясна сянка, която се мяркаше между дърветата. Почти като призрак.

После го закова в кръстчето на оптическия си мерник.

— Това е Тайлър.

Значи все пак се бяха озовали на правилното място.

— А баща му?

— Все още не го виждам — отвърна Мишел след кратък оглед на района.

— Вероятно и той изучава обстановката.

— Това правя — внезапно обяви мъжки глас.

Шон понечи да се обърне.

— Недей! — предупреди го гласът и той замръзна на място.

— На десет метра вдясно от теб, скрит зад някакъв дъб — прошепна в ухото му гласът на Мишел. — Не мога да потвърдя дали е Уинго.

Шон кимна леко.

— Къде е партньорката ти? — попита гласът. — Искам я тук, при теб. Веднага!

— Защо, Сам? — попита Шон. — За да ни гръмнеш едновременно? — Последният въпрос беше зададен с преднамерено висок глас.

— Кой си ти? — попита Уинго и надникна предпазливо иззад дървото.

— Човек, който се опитва да помогне на сина ти — отвърна Шон и отново повиши тон: — Нали така, Тайлър?

— Млъквай или ще ти пусна един куршум в бедрото! — заплашително изръмжа Уинго.

— Нали си тук, за да се срещнеш със сина си? Ето го там. Ела да се присъединиш към купона, Тайлър!

— Казах да млъкнеш! — изкрещя Уинго и изскочи иззад дървото с насочен пистолет.

— Държа го на мушка, Шон — прошепна в слушалката Мишел.

Той поклати глава и пръстът й се отдалечи от спусъка.

— Вече можеше да си мъртъв, Уинго — подвикна Шон. — Но ние не сме тук, за да те ликвидираме.

— Дрън-дрън!

— Ето ти едно доказателство.

Без да изчака знак от Шон, Мишел натисна спусъка и куршумът прекърши един клон на две педи от главата на Уинго. Клонът падна в краката му в момента, в който тялото му отскочи обратно към прикритието на дъба.

— Сега вярваш ли ни? — подвикна Шон.

— Тате, тате!

Тайлър изскочи на полянката, зърна Шон и се закова на място.

— Какво търсиш тук?

— Опитвам се да убедя баща ти, че не бива да ме застреля.

— Тате? — огледа се Тайлър. — Къде си, тате?

Шон прекрасно знаеше какво минава през главата на Уинго.

— Ако се покажеш, партньорката ми ще стори същото, Уинго — извика той. — Ние наистина сме тук, за да ти помогнем!

— Това е вярно, тате — добави с изтънял глас Тайлър. — Те наистина ми помагат!

Няколко секунди по-късно Мишел се появи в края на полянката с насочена към земята пушка.

Забелязал това, Уинго бавно напусна укритието си. Наблюдаваха се една безкрайно дълга минута, без да помръдват.

— Хайде, иди да прегърнеш сина си, Сам — обади се най-сетне Шон. — Така ще му докажеш, че не си призрак.

Баща и син продължаваха да се гледат втренчено. После Уинго прибра пистолета и разпери ръце. Тайлър се втурна към него и се хвърли в прегръдките му. Дълго останаха така. По лицата им се стичаха сълзи.

— Получи се доста сложно — промърмори Мишел, приближила се неусетно до Шон.

— Срещу себе си виждам лицето на човек, който не знае защо е бил жертван — каза Шон.

— Което означава, че вероятно не знае повече от нас.

— Може би да, може би не. Но сега поне имаме възможност да го попитаме…

Уинго най-после пусна сина си, но едната му ръка остана върху раменете му. С другата машинално избърса сълзите си. Развълнуваният Тайлър направи същото.

— Как се забъркахте във всичко това? — обърна се Уинго към Шон и Мишел.

— Една вечер се натъкнахме на момчето ти, което тичаше като обезумяло в дъжда — отвърна Мишел. — Абсолютно случайно. От армията току-що му бяха съобщили, че си убит…

Уинго бавно кимна.

— Благодаря, че не ме застреляхте, след като напуснах укритието си.

— И аз ти благодаря, че не ме застреля — каза Шон.

— Защо ми изглеждаш различен, тате? — обади се Тайлър.

Преди да отговори, Уинго потърка бръснатата си шава и брадата, която беше пуснал.

— Така прави всеки, когото издирват, сине — промърмори той.

— Кой те издирва? — попита Шон.

— Добър въпрос — въздъхна Уинго.

— Май са твоите хора, военните — подхвърли Мишел. — По всичко личи, че доста важни клечки в Пентагона и в Белия дом са настръхнали от онова, което си направил.

— Не трябваше да стане така.

— А как?

— Това е поверителна информация.

— Нима ще се съобразяваш с подобни глупости след всичко, което си преживял?

— Могат да ме изправят пред военен съд дори само защото съм разговарял с вас.

— Следиш ли новините? — попита Мишел.

Уинго кимна.

— Значи си наясно, че голяма част от тази история отдавна е престанала да бъде поверителна.

— От МВС ни уведомиха, че става въпрос за над два тона банкноти в евро — каза Шон.

— Над един милиард долара, които по някакъв начин си изгубил — добави Мишел.

— Вярно ли е, тате? — попита Тайлър.

Уинго не отговори. Очите му притеснено се местеха от Мишел към момчето и обратно.

— Мисля, че ако работим заедно, имаме някакви шансове за успех — подхвърли Шон.

— Каза, че МВС ви е уведомило, а това означава, че работите за тях.

— Не — отвърна Мишел. — Но в замяна на това попаднахме в полезрението на ФБР и дори на президента. Решихме да не работим за тях. Поне засега.

— Разговаряли сте дори с президента за това? — смаяно рече Уинго.

— Изглежда, си номер едно в списъка със задачите му — отвърна тя. — Поздравления!

— Мамка му! — каза Уинго и сложи длан на очите си. — Не мога да повярвам, че всичко това се случва на мен!

— Явно се случва — отсече Шон. — Затова трябва да действаме!

— Как? — вяло попита Уинго. — Какво можем да направим?

— Те са детективи, тате — обади се Тайлър. — А преди това са били агенти на Сикрет Сървис. Бива ги, наистина могат да ни помогнат.

— Не съм сигурен, че някой може да ми помогне, сине.

— Значи се предаваш, така ли? — изгледа го Мишел. — Ще ги оставиш да се измъкнат, след като си успял да се прибереш чак от Афганистан?

— Баща ми не е от онези, които се предават! — обади се момчето.

— Не казвам, че е такъв, Тайлър. Но решението е негово.

— Позволи ни да ти помогнем — добави Шон.

— Защо? — попита Уинго. — Защо отваряте кутията със змии, която не е ваш проблем?

— Мисля, че отдавна вече е наш проблем — отвърна Шон. — Не можем да си заровим главите в пясъка с надеждата да ни отмине. Единственият начин да го решим е да се стегнем и да използваме ресурсите, с които разполагаме.

— Хайде, тате! — умолително рече Тайлър и се вкопчи в ръката на баща си. — Направи го!

После Мишел изведнъж застина на място и прошепна:

— Някой идва!