Дейвид Балдачи
Кинг и Максуел (17)

17

Телефонът в офиса иззвъня секунди след като се прибраха. Обаждаше се Питър Бънтинг, президент на голяма компания за изпълнение на военни поръчки и пряк работодател на Едгар Рой.

Беше толкова ядосан, че Шон се принуди да отдалечи слушалката от ухото си поради силните му крясъци.

— За кого говорите, господин Бънтинг? — попита той, възползвал се от факта, че магнатът млъкна за момент, колкото да си поеме дъх.

Изслуша отговора и кимна.

— Ясно, ще имаме грижата. Съжалявам.

Бънтинг изкрещя още нещо и затвори.

— Какво е станало? — попита Мишел.

Шон се обърна да я погледне.

— Току-що Едгар Рой е бил изведен от кабинета си от служители на Министерството на отбраната.

— Какво? Защо? — извика Мишел. — Ние ли сме причината?

Той кимна.

— Бънтинг не вижда друга причина за ареста му, а аз съм склонен да се съглася с него. Едгар му е казал за нашата среща… — Помълча малко и с лека въздишка добави: — Струва ми се, че Бънтинг беше доста ядосан.

— Чух го. Какво ти каза, преди да затвори?

— Нещо за тестисите ми, въпреки че използва друг, не толкова любезен термин.

Мишел се тръшна на стола си и погледна към вратата.

— Може би и ние трябва да очакваме гости.

— Едгар Рой е служител във фирма, изпълняваща поръчки на правителството, и това автоматично го превръща в държавен служител. Направи ни услуга в работно време и най-вероятно ще го накарат да си плати. От това обаче не следва, че ще го арестуват, тъй като е много ценен за тях.

— Не отговори на въпроса ми — каза Мишел. — Ние далеч не сме толкова ценни, така че най-спокойно могат да ни тикнат в някоя килия и да хвърлят ключа в морето!

— Ние не сме държавни служители. Освен това съществува една правна процедура, наречена habeas corpus, която все още означава нещо в тази страна. Длъжни са да обосноват пред съда законността на задържането ни.

— Да, но ние използвахме услугите на един гений на държавна служба, който хакна частен акаунт. Това не е ли незаконно?

— Все пак разполагаме с официалното разрешение на собственика на акаунта да проведем официално разследване. Тайлър ни нае.

— А след това ни уволни — напомни му Мишел.

— Нищо повече от техническа подробност.

— Ти го казваш.

— Все пак съм адвокат.

— Адвокатите непрекъснато дрънкат глупости, за които вземат куп пари.

— Ако дойдат да ни разбият вратата, ще имаме достатъчно правни основания да протестираме.

— Каква утеха — горчиво се усмихна Мишел. — Ще лежим пет години вместо десет.

— Склонен съм да вярвам, че този имейл действително е бил изпратен от Сам Уинго. А това означава, че армията е заблудила близките му жестоко и гадно.

— Но за какво съжалява този човек? — вдигна вежди Мишел. — Защо иска прошка от сина си?

— Може би защото го е излъгал? Или защото го е накарал да страда?

— Това са само предположения, които не водят доникъде!

— Имаме Тайлър — кротко отвърна Шон. — Имаме Кати, имаме и Дейна. Да не забравяме и държавната фирма ДТИ…

— Нека откъснем първо най-ниските плодове.

— Дейна? — вдигна вежди Шон.

— Не, имах предвид Кати.

— Тогава да се разделим.

— Аз ще поема Дейна, а на теб оставям Кати.

— Шегуваш се, нали? — колебливо попита Шон.

— Така ли мислиш? — изгледа го тя.

— Кати не ме познава. Освен това е малко неудобно да се срещам с гимназистка.

— В такъв случай ще действаме заедно. Винаги съм имала желание да се запозная с бившата ти жена.

— Винаги?

— От вчера насам.

— Може би все още не е направила нищо. Вероятно ще й трябва повече време.

— Ти сам каза, че може да бъде много убедителна. Особено в избора на облекло.

— Защо не пратиш един есемес на Кати? Ако е открила нещо, ще се срещнем с нея. Аз пък ще пратя есемес на Дейна.

— А ДТИ?

— С удоволствие бих ги посетил, но най-вероятно са под наблюдението на Министерството на отбраната.

— Има ли закон срещу задаването на въпроси? Освен това те не са длъжни да ни отговарят, нали?

— Понякога хората си създават собствени закони.

— Ще ни е от полза да научим имената на някои колеги на Сам Уинго в ДТИ — каза Мишел.

— Доколкото успях да разбера, Уинго е работил в един от сравнително малките офиси на компанията. С не повече от двайсетина души. Сигурно всички се познават добре. Поне донякъде…

— Ами тогава защо не отидем пред този офис и да чакаме да излезе някой, който изглежда обещаващ?

— И това ще стане. Но след като се видим с Кати, ако има какво да ни каже. Добре е да пратиш есемеса още сега.

Мишел се подчини.

Изтекоха пет минути, но не се случи нищо.

— Май и тя ни е отрязала — промърмори Мишел, без да сваля очи от дисплея.

— Дай й малко време.

След минута телефонът изпиука в знак на получено съобщение.

— Говорила е с Тайлър — обяви Мишел. — Ще се срещнем в същото бистро.

— Не е зле да си извадиш карта за „Панера“ — посъветва я Шон.

— Тая работа става все по-странна — направи гримаса Мишел. — Не искам да се озова в някоя килия на ЦРУ, за която никой не подозира.

Шон преплете пръсти на тила си и се облегна назад.

— Честно казано, аз се безпокоя повече за Тайлър и мащехата му, отколкото за нас — промълви той.

— Защо? — попита Мишел.

— Тайлър е получил този имейл, а Едгар го хакна и разшифрова. Каква е гаранцията, че това няма да се направи и от трета страна?

— Значи знаят, че бащата е влязъл във връзка със сина си?

— И то след като са му казали, че е убит.

— Мислиш ли, че Тайлър може да сподели това и с някой друг?

— Силно се съмнявам, че е готов да го сподели с Джийн.

— Кати докладва, че е говорила с него. Може би й е казал нещо.

— Надявам се да не са контактували по телефона или компютъра.

— Защото Пентагонът със сигурност ще ги засече — кимна Мишел. — Проблемът е там, че днешните хлапета вече изобщо не разговарят лице в лице. Предпочитат да си чатят.

— Дано този път са нарушили тази традиция — въздъхна Шон. — Би било за тяхно добро.

— Защо армията обявява някого за мъртъв, след като той е още жив?

— По няколко причини, но нито една от тях не звучи разумно.

— А на всичкото отгоре бащата иска прошка от сина си. Защото се е престорил на мъртъв? Защото го е подложил на подобен ужас?

— Може би — кимна Шон. — Но сега Тайлър вече знае, че е жив.

— Моля се на Бога да е така. Защото, ако се окаже обратното…

— Ще загуби баща си за втори път — довърши вместо нея Шон.